Човек на едно и също място може и да се спаси, и да погине. Сатаната бил най-красивият ангел, който винаги предстоял пред Бога, но паднал поради своята гордост. Юда Искариотски бил един от Дванадесетте апостоли, но поради сребролюбие предал Господа, а след това от отчаяние извършил самоубийство. По същия начин са погинали и много други.

От друга страна, грешният митар се оправдал само с една кратка молитва. Добрият разбойник, вече разпнат, също така бил спасен с една кратка молитва и влязъл в Рая заедно със Самия Господ. Нашият Господ е казал на гордите и сребролюбиви книжници и фарисеи, че митарите и блудниците ще влязат в Царството Божие преди тях, защото са се покаяли след проповедта на свети Йоан Кръстител, докато гордите учители не са направили това.

 

„В търсене на истинската мъдрост“