Православният християнин задължително трябва да носи кръст, за да спазва древната християнска традиция. Когато над човека се извършва тайнството Кръщение, свещеникът слага кръст на новокръстения и мирската неосветена ръка не трябва да го сваля. Кръстът ни съпътства през целия ни живот. При необходимост може да го заменим с друг, но никога не трябва да го сваляме.

 

Кръстът е веществено свидетелство за принадлежността на човека към Църквата Христова. Необходимо е да се знае, че той е и силно оръжие в духовната борба: „Да изобразим Животворящия Кръст на челото си, на гърдите си, на устата си и на всеки свой член, и да се въоръжим с това непобедимо християнско оръжие – победител на смъртта, надежда на верните, светлина за края на света, оръжие, отварящо рая, побеждаващо ересите, утвърждение на вярата, велика защита и спасителна похвала на православните. Това оръжие християните трябва да носят винаги, на всяко място, и денем, и нощем във всеки час, и във всяка минута. Без него не правете нищо – спиш ли, събуждаш ли се, работиш ли, ядеш ли, пиеш ли, пътуваш ли, плаваш ли – украсявай себе си с Животворящия Кръст и към тебе зло не ще се приближи и нищо не ще може да те нарани“ (преп. Ефрем Сирин, Слово за всеобщото възкресение, за покаянието и любовта, за Второто пришествие на Господа нашего Иисуса Христа, Ч. 1. Слово 103)
 

Човек, който сваля своя кръст или след кръщението въобще не носи такъв, страда от маловерие и липса на истинско църковно съзнание. В Русия за определяне на безнравствен човек е станал нарицателен израза: „На него кръст няма“. В разказа на И. А. Бунин „Птиците небесни“ бедняка, на когото студентът предлага пари, казва: „Беден е само бесът, той няма кръст.“

 

Йеромонах Иов Гумеров

pravoslavie.ru, превод Ловчанска Света Митрополия