Презвитер Тит и дякон Евагрий бяха братя в м-ра на Киевската Лавра. Дяволът, който винаги всява вражда, създаде вражда и между тях. И въпреки че преди имаха любов помежду си, стигнаха до момент, в който не искаха един друг да се гледат. В Църквата не кадяха един пред друг. И когато единият кадеше, другият се отдалечаваше от него. Останалите монаси се опитваха да ги помирят, но без резултат.

Веднъж презвитер Тит се разболя. Тогава дойде на себе си и извика дякон Евагрий да се сдобрят. Дяконът обаче отказа и започна от далеч да го ругае и проклина. Тогава го грабнаха и насила го заведоха при болния.

 

-Прости ми, брате - умоляваше Тит със сълзи когато го видя.

 

-Никога няма да се помиря с теб нито в този, нито в другия живот - заяви безжалостно Евагрий.

В същия момент обаче падна мъртъв на земята. Докато Тит, обратно, се изправи от леглото напълно здрав и разказа на отците следното:

 

-Бях стигнал на прага на смъртта без да съм се сдобрил с Евагрий, и тогава какво да видя! Доближиха ме Ангелите, но веднага се отдръпнаха плачейки за загубата на душата ми. Тогава ме приближиха демоните, радостни че ще ме спечелят, заради гнева и паметозлобието. Затова поисках да извикате Евагрий да се сдобрим. Когато обаче се наведох към нозете му и той отвърна от мен лицето си, гледам изведнъж до мен един страшен ангел, който държеше в ръка нажежен жезъл, с който намушка Евагрий, а мен вдигна. И ето ме здрав.

 

Наказанието на Евагрий разтърси братята и оттогава всички станаха милостиви.