С плач се появява човек на белия свят; с плач и скърби живее; със сълзи и страдания си тръгва от света.

 

О, сеута на суетите! (Екл. 1:2) Сънят свършва и човек се събужда в реалността на истинския, същински живот. Никой не забелязва как суетният живот отминава. Летят годините, тичат месеците, изтичат часовете, незабележимо се топят секундите и без никакво предупреждение пристига телеграма: Направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да живееш (4Царств. 20:1).

 

Тогава става ясна лъжата и човек разбира колко голямо е било влиянието, което светът е оказвал върху него. Човекът се разкайва, обзема го тревога, търси отминалото време, готов е да даде всичките си богатства, за да купи поне един ден за покаяние и причастяване със Светите Тайни, но уви, сега няма никаква снизходителност към него. Снизходителност му е била оказвана по-рано в продължение на много години, а той е пропилял времето си по пазари, заведения, кина и във всяка срамна похот.

 

Кой мъдър търговец, щом забележи измамата на преходния живот, не ще се изхитри да прати стоката си на небето, преди да свърши празникът на живота, та да я намери с лихви в банките на небесния Божи град! Блажен е този мъдрец, защото вечно ще води щастлив и безгрижен живот, докато глупавите, пияниците, користолюбците, сребролюбците, блудниците, убийците и цялото множество подобни на мен грешници, и от тях – пръв аз, ще бъдат хвърлени в пещта на неугасимия огън!

 

Сега, докато грее слънцето и денят дава сладката си светлина, да вървим бързо по пътя на поправянето, докато не ни настигне нощта на бъдещето, когато вече няма да можем да продължаваме хода си. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение (2Кор. 6:2) – гласят безсмъртните думи на апостол Павел.

 

Из “Отечески съвети”, изд. славянобългарски манастир “Свети Вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2007г.