Жестока борба подема човек, започнал борба срещу помислите. Защото те са най-голямото препятствие пред него за духовното му усъвършенстване. За да се пребориш, призовавай постоянно името на нашия Господ Иисус Христос. "Предпочитай по-скоро да призоваваш Бога, отколкото да дишаш", казва св. Григорий Богослов.

 

Никоя война не е толкова жестока, колкото водената с един безразсъден помисъл, загнездил се в душата ни. Червейчето, родено в дървото, гризе най-вече сърцевината му. Болестите, родени в нас, са по-коварни и предизвикват по-голяма катастрофа от сполетяло ни по външни причини. И държавите са се разпаднали не толкова от външните врагове, колкото от вътрешните. Така душата я рушат нечестивите и скверни помисли.

 

Помисъл се нарича не само една мисъл, а образ и представа заедно с него. Образите заедно с мислите се наричат помисли.

 

ПРИЧИНИ за помислите:

 

Праотеческият грях.

 

1. Сетивните органи, когато не се управляват от господстващия над тях ум. Особено слухът и зрението.

 

2. Страстите в човека.

 

3. Демоните. „Помислите са слова на демоните и предтечи на страстите“, казва св. Григорий Синаит.

 

4. „Eстественото желание“, съществуващо в нас, а и склонностите и влеченията, които има душата ни – според св. Исаак Сирин.

 

5. От темперамента на тялото, както и от всекидневната ни храна или от движенията на самата плът.

 

Етапи на греха: нападение, съгласяване, плен. Някой лукав помисъл от седемте: (чревоугодие, блудство, сребролюбие, гняв, скръб, небрежност, пустословие, гордост) идва в ума на човека. Изкушението работи с фантазията. Представя случая, колкото се може по-привлекателен. Така нападението става по-привлекателно и силно.

 

До този момент човекът не носи вина – това е първият етап, атака на врага, почукване. Ако човекът отблъсне помисъла, спасява се от последиците. Ако се съгласи с помисъла и влезе в разговор с него, той стига до съгласие за греха. Друго не остава след това, освен третият етап на греха, който е действие – извършва го човекът, чийто ум преди това е пленен от помисъла и вече не той го определя, а се определя от него.

 

ВИДОВЕ помисли.

 

Авва Варсануфий казва: „Когато намираш в нещо радост и известна скръб, знай, че това е от Бога. А помислите на демоните са силно тревожни и изпълнени със скръб“. Помислите, дошли от Бога, предизвикват в човека вътрешен мир и радост. Помислите от дявола са пълни с безпокойство и душевна мъка.

 

ПОМИСЛИ от демоните.

 

Когато ставаме от сън, за да отидем на църква, демоните ни подбуждат да заспим отново. Остани, казват, докато свършат предначинателните псалми и след това отивай в храма. Други от тях, пак докато се молим, ни носят сън, други ни карат да изпитваме глад, други ни подбуждат да се облегнем на стената, като че сме уморени, други предизвикват прозявка. Други ни напомнят за документите, договорите, банковите лихви. И така вместо да излезем от църквата с духовна полза, излизаме ощетени, без да сме чули дори основното от богослужението. Много пъти, когато сме в молитвата, умът ни е пълен с неприлични мисли, а щом я завършим, те всички изчезват. Знае дяволът ползата да се молиш и затова се старае да зарази молитвата ни. Дори да победим демона след много борби, той ни внушава помисли на гордост под друга форма: че уж вече сме постигнали добродетелта, тъй като, примерно, са изчезнали всички блудни помисли. Мисълта, че сме победили прилича на змия, скрита в торището на гордостта. Дълбоко в сърцето ни има лукав помисъл.

 

Има демони, които заразяват душата ни веднага щом легнем за сън, а има такива, които заразяват първата ни мисъл, веднага щом станем от сън.

 

Понякога ни внушава помисли срещу духовния ни отец и ни докарва до отчаяние от стари грехове, които вече сме изповядали. И прочее, и прочее.

 

ПОМИСЛИ от самия човек.

 

Умът на човека е хищник. Както кучето тича в месарницата, за да грабне някое парче месо или както на лакомника му харесва да говори постоянно за храна, такъв е и човешкият ум. Храни се много пъти с неприлични и нечисти понятия. В молитвата на безимотния няма тревога за собственост.  Но алчният, когато се моли, в ума му има материални образи и помисли за материални неща.

 

Точно както купчината тор ражда червеи, така и купчината ястия ражда падения, лукави помисли и безсрамни мечти. Откъде произлизат блудните помисли? Ако човек живее добре, има всички удобства и не изпитва трудности, а не се подвизава изобщо, тогава много естествено е да има блудни помисли, които ще завършат с действия. Несъмнено за това помага и човешката природа, имаща склонност към такива помисли.

 

Също така непослушанието към Божието слово изгражда „склад от помисли“, умът на човека става склад за лукави помисли. Същите помисли създава и непослушанието към духовния ни отец.

 

Много пъти любопитството на човека да изследва тайнствата Божии създава хулни помисли, дори такива, че Бог е несправедлив и пристрастен. На някои дава видения и чудеса, а на други нищо не дава.

 

Разбира се, има и комбинирани помисли – и от дявола, и от човека. В цялата тази борба има една градация. Нападение, съчетаване, съгласие и плен. Врагът напада човека с обикновен помисъл или с един образ. Когато човекът го приеме, тогава става съгласието. Започва разговор с помисъла. От този момент започва и вината на човека. Когато някой се съгласи с удоволствие да осъществи предлаганото му от помисъла, става роб и пленник на страстта.

 

РЕЗУЛТАТИ от страстите.

 

Когато помисълът е постоянно в нас, тогава ставаме роби на усилието. Усилие е привързването на човека към материалните неща и желанието му да придобива само тях. Така умът на човека се отделя от вечната храна. И когато умът на човека се отдалечи напълно от Бога, тогава „става звероподобен или демоноподобен“, т.е. човекът става или като звяр, или като демон – нещо, което виждаме да се случва в съвременното консуматорско общество. Човешкият ум е прилепен само към земята и не мисли изобщо за небето, а резултатът е озверяването на човека и обожествяването на изкуството във всичките му форми. Приемем ли помислите, дяволът печели господство и може да доведе човека дори до самоубийство, защото тогава човекът не ще успее да се противопостави на силата на дявола.

 

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОМИСЛИТЕ

 

1. Чрез молитвата.

 

Умната молитва – „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ е най-силното оръжие, с което могат да се победят помислите.

 

2. Чрез възразяването.

 

Молитвата е за начинаещите и слабите. Можещите нека използват възразяването, което запушва устата на демоните. Нашият Господ е победил по този начин в три велики войни, повдигнати от дявола срещу Него на планината. Сладострастието - с „не само с хляб ще живее човек“, сластолюбието - с „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“ и сребролюбието – с „Господу, Богу твоему ще се поклониш и Нему едному ще служиш“, виж Мат. 4:10.

 

Има случаи, когато човек мобилизира всичките си духовни сили, всичките си добри помисли и въпреки това не може да прогони един лош помисъл. Каква е причината? Това става, когато първо сме приели да осъждаме ближния. Престанем ли да осъждаме брата си, помисълът губи предишната си сила.

 

3. Чрез пренебрегване.

 

Пренебрегването – да не се занимаваш с помислите на врага е най-доброто оръжие и най-силният удар срещу дявола. Трябва да считаме помислите му за гадини, за кучешки лай, за комари, в най-лошия случай – за шум на самолет или за нищо, защото: 

 

- вярваме в силата на Христос.

 

- вярваме, че след Кръста и смъртта на нашия Господ, дяволът няма никаква сила срещу нас, а остава немощен и безсилен според писаното: „У врага мечовете изчезнаха докрай“, Пс. 9:7.

 

В заключение бихме могли да кажем, че помненето на смъртта е най-могъщото средство за унищожаването на помислите. То създава сърдечна болка за греховете ни и предпазва ума ни от помислите. Който смята изминаващия ден за последен ден от живота си, ще ограничи в голяма степен безсрамните помисли.