Всеки обича отпуската. Всички мечтаем да се излегнем на някой средиземноморски плаж или да се наслаждаваме на величествения изгрев от малка хижа скрита в планините или дори да се насладим на една седмица в правене на нищо друго, освен на отпиване на студена напитка на верандата. Така че, веднага щом училището приключи и хората излязат от града, всяка неделя започваме да виждаме все повече празни места в църквата.

 

Въпреки че, това е нормално явление, хвърляйки поглед върху незапълнените места си задавам следния въпрос: можем ли също така да си вземем почивка от Бог? Можем ли една сутрин да кажем: в продължение на седмица или месец няма да си казвам молитвите, няма да постя, нито да посещавам църковните служби, докато не се върна от почивка; молил съм се цяла година, хайде другите да се помолят за мен през това време?

 

Търсейки отговор в Светото писание, откриваме думите на св. апостол Павел, който препоръчва: “непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17). Самият Иисус Христос също подтиква апостолите, като им казва, че “трябва винаги да се молят и да не падат духом” (Лука 18:1). Библията е пълна с подобни съвети и всъщност никъде не се проповядва взимането на духовна „почивка”. Има, обаче, достатъчно данни, които показват че всеки път, когато човек иска да „се откъсне” от връзката с Бог, в края на краищата съжалява за това.

И така, как да съчетаем двете: да дадем почивка на уморените си тела и умове и същевременно да запазим непокътната духовната ни връзка с Бог?

 

Разглеждайки по-внимателно това недоумение осъзнаваме, че то всъщност е фалшиво, лицемерно, тъй като няма нужда да бягаме от Бог, за да намерим почивка. Точно обратното, оставайки в тясна връзка с Него, ние сме във връзка и с Този, Който казва: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Мат. 11:28). Кой може да успокои наранените ни души и умове по-добре от Този, Който е източникът на мира? Кой може да даде липсващата на жестоките ни и безчувствени работни места любов, ако не Обичащият ни Баща? Кой може да облекчи страха ни от провал, ако не Този, Който постигна всичко, за което можем въобще да се надяваме, нашето спасение? “Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа” (Йерем. 31:25).

 

Много хора се самозалъгват, че ако се отдалечат достатъчно от проблемите си, когато се завърнат те ще са изчезнали. Опитват се да променят суровата действителност притъпявайки усещанията си със забави и напитки, надявайки се на различен резултат, когато се приберат вкъщи. Но това много по-често е лъжа, отколкото истина и завръщането се оказва много по-трудно от преди. Повишаването на толерантността ни към греха и приспиването на съвестта ни не са отговорът.

 

Времето на почивката ни би било по-добре използвано ако, вместо опитвайки се да избягаме от проблемите криейки се в някой курорт, като щраус в пясъка, по-скоро го използваме, за да потърсим решение на несигурността си в Бог, като усилим молитвения си живот. По време на почивката имаме невероятна възможност да усилим духовния си живот. Сега, когато най-после не сме свързани с взискателен работен график, можем да отделим повече време за молитва, повече свързване с нашия най-добър Приятел, където и да изберем да отидем. Бог е навсякъде, от планините до морето, няма ни едно място без Бог и където молитвите ни не биха били чути.

 

Нуждаем са от това особено през отделеното ни за почивка време, защото единственото истинско място за почивка е при Бог: “Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си” (Евр. 4:10). Поставяйки проблемите си пред Бог откриваме, че в Него тревогите ги няма, изчезват, всички притеснения, изглеждали толкова невъзможни за преодоляване, спират да съществуват, защото в присъствието Му осъзнаваме, че животът ни има по-велика цел от това да бъдем просто роби на корпорациите. Осъзнаваме, че не живеем, за да работим, но работим, за да живеем, както се казва. В Него приоритетите ни се обръщат към това, което наистина има значение и в този, и във вечния живот.

 

Така че, започвайки да правите плановете си за почивка, уверете се, че взимате молитвеника си, заедно със сандалите за плаж. Може би сред списъка с музеи ще включите и посещение до най-близката православна църква или ще направите отбивка до някой манастир, за да получите духовен съвет от някой от старците. А дори и никое от тези предложения да не проработи по някаква причина, винаги можете да носите със себе си кратката молитва, която да казвате където и да се намирате: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”. Тази кратка молитва, повтаряна винаги, когато имате свободно време, ще бъде най-добрият ви спътник, защото ще ви води към единственото направление, което няма да намерите на туристическата карта: нагоре, където грижите свършват и мирът е завинаги.

 

източник: www.bogonosci.bg