Слово на Велики Четвъртък и призив за Свето Причастие
Скъпи мои братя и сестри в Христа,
Днес е Велики Четвъртък - ден, в който тишината на страданието и величието на любовта се сливат в една свята тайна. Ден, в който Христос - БогоЧовекът, влезе с кротост и смирение на Тайната вечеря, за да остави на света безценен дар - Пресветото Тайнство на Евхаристията.
В този ден Той взе хляба, благослови го, разчупи го и каза: "Вземете, яжте: това е Моето Тяло." Взе и Чашата и рече: "Пийте от нея всички: това е Моята Кръв." С тези думи Христос не просто ни даде Тайнство - даде ни Себе Си. Даде ни Живот. Откри ни Пътя към спасението.
В този момент Небе и земя се срещнаха, и оттогава - на всяка Литургия - ние не просто се молим, а участваме в тази Тайна Вечеря, прегръщаме Бога, приемаме Го в себе си.
Но Велики Четвъртък е и ден на болка. Защото тази любов, която уми нозете на учениците, ще бъде предадена. Ще бъде целуната от Иуда с целувка, която убива.
И затова днес трябва да се запитаме:
Аз на коя страна съм - на страната на любовта или на предателството?
Аз умивам нозе, или целувам лукаво?
Аз в Храма ли стоя, или в тъмнината на завистта и греха?
Нека този ден не бъде просто дата в календара. Нека бъде зов. Поглед към дълбочината на сърцето. Покана към покаяние.
Именно днес, когато Христос за първи път подаде на човека Тялото и Кръвта Си, Църквата ни кани да пристъпим към Светата Чаша.
Ако сме постили, ако сме се покаяли, ако сме се помирили със себе си и ближния - нека не отлагаме!
Днес е времето!
Христос е приготвил Трапезата. Очаква ни с любов.
А за онези, които с трепет очакват великата нощ на Възкресение Христово, нека тя не бъде само с външен блясък и пъстри яйца, а истинска вътрешна среща с Възкръсналия Господ.
Нека се подготвим - с изповед, с прошка, със сълзи. И нека Го приемем в себе си чрез Свето Причастие.
Господ Възкръсва не само с камбанния звън. Той Възкръсва в сърцето, което Го приеме.
Смирено ви призовавам - утре, на Велики Петък, да дойдете в храма. Да коленичим пред Разпнатия Христос. Да помълчим пред Кръста. Да се поклоним със смирение на Св. Плащеница. И да знаем, че любовта Му не угасва, дори в най-мрачната нощ.Амин!
Свещеник Васил Василев, гр. Шумен
Днес е Велики Четвъртък - ден, в който тишината на страданието и величието на любовта се сливат в една свята тайна. Ден, в който Христос - БогоЧовекът, влезе с кротост и смирение на Тайната вечеря, за да остави на света безценен дар - Пресветото Тайнство на Евхаристията.
В този ден Той взе хляба, благослови го, разчупи го и каза: "Вземете, яжте: това е Моето Тяло." Взе и Чашата и рече: "Пийте от нея всички: това е Моята Кръв." С тези думи Христос не просто ни даде Тайнство - даде ни Себе Си. Даде ни Живот. Откри ни Пътя към спасението.
В този момент Небе и земя се срещнаха, и оттогава - на всяка Литургия - ние не просто се молим, а участваме в тази Тайна Вечеря, прегръщаме Бога, приемаме Го в себе си.
Но Велики Четвъртък е и ден на болка. Защото тази любов, която уми нозете на учениците, ще бъде предадена. Ще бъде целуната от Иуда с целувка, която убива.
И затова днес трябва да се запитаме:
Аз на коя страна съм - на страната на любовта или на предателството?
Аз умивам нозе, или целувам лукаво?
Аз в Храма ли стоя, или в тъмнината на завистта и греха?
Нека този ден не бъде просто дата в календара. Нека бъде зов. Поглед към дълбочината на сърцето. Покана към покаяние.
Именно днес, когато Христос за първи път подаде на човека Тялото и Кръвта Си, Църквата ни кани да пристъпим към Светата Чаша.
Ако сме постили, ако сме се покаяли, ако сме се помирили със себе си и ближния - нека не отлагаме!
Днес е времето!
Христос е приготвил Трапезата. Очаква ни с любов.
А за онези, които с трепет очакват великата нощ на Възкресение Христово, нека тя не бъде само с външен блясък и пъстри яйца, а истинска вътрешна среща с Възкръсналия Господ.
Нека се подготвим - с изповед, с прошка, със сълзи. И нека Го приемем в себе си чрез Свето Причастие.
Господ Възкръсва не само с камбанния звън. Той Възкръсва в сърцето, което Го приеме.
Смирено ви призовавам - утре, на Велики Петък, да дойдете в храма. Да коленичим пред Разпнатия Христос. Да помълчим пред Кръста. Да се поклоним със смирение на Св. Плащеница. И да знаем, че любовта Му не угасва, дори в най-мрачната нощ.Амин!
Свещеник Васил Василев, гр. Шумен
