Велики понеделник
Възлюбени в Христа братя и сестри,
Днес стоим в тишината и благоговението на Велики понеделник - първият ден от най-святата седмица в нашето спасително време - Страстната седмица, в която Църквата преживява отново последните дни от земния живот на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
С трепет в душите си си спомняме евангелските събития, които ни разкриват силата на Божията правда, светостта на Божия Храм и величието на Христовата Саможертва.
В този ден Христос влиза в Йерусалимския храм - и какво намира там? Не молитва, не благоговение, не съкрушени сърца, а търговия, печалба, суета. И тогава Божият Син, със свят гняв, обръща масите на среброменителите и гони търговците с думите: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнически вертеп." (Матей 21:13)
В този момент Христос не е тихият Агнец, а Съдията на неправдата. Той издига глас не срещу човека, а срещу греха в човека. Той изобличава порока, защото го боли за душите. Защото обича. Защото спасява.
Колко от нашите сърца, обични мои, са се превърнали в пазарища на страсти, в домове на суета, в храмове без молитва? Не е ли време и ние да позволим на Христос да влезе и да изгони с камшика на покаянието всичко нечисто в нас? Да разруши лъжата, да обърне алчността, да срине гордостта?
В този свят ден си спомняме също и за безплодната смоковница, прокълната от Спасителя, защото въпреки че имаше листа, не даде плод. Тя беше образ на лицемерието - на вярата на думи, но без дела. Христос търси в нас плод, не само листа. Той очаква покаяние, прошка, милост, любов.
И Велики понеделник ни пита: какъв плод даваме ние? Постим ли телом, но грешим духом? Ходим ли на църква, но съдим ближния си? Кръстим се, а не прощаваме? Това са листата. А къде е плодът?
Скъпи мои, да направим тази седмица не просто част от календара, а част от сърцето. Да влезем в храма - но и да отворим душите си. Да преминем през Страстите ( страданията ) на Христос - но и да възкръснем с Него. Да си припомним, че любовта Му стигна чак до Кръста, за да можем ние да стигнем до Живота.
Нека този Велик понеделник бъде начало на нашето очистване. Нека стане денят, в който Христос обърна не масите в храма, а греха в нас. Денят, в който се решихме най-после да бъдем смоковници с плод - плод на добрина, молитва, вяра и любов.
С благоговение и обич към всички вас,
Ваш в Христа: свещеник Васил Василев, гр. Шумен
Днес стоим в тишината и благоговението на Велики понеделник - първият ден от най-святата седмица в нашето спасително време - Страстната седмица, в която Църквата преживява отново последните дни от земния живот на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
С трепет в душите си си спомняме евангелските събития, които ни разкриват силата на Божията правда, светостта на Божия Храм и величието на Христовата Саможертва.
В този ден Христос влиза в Йерусалимския храм - и какво намира там? Не молитва, не благоговение, не съкрушени сърца, а търговия, печалба, суета. И тогава Божият Син, със свят гняв, обръща масите на среброменителите и гони търговците с думите: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнически вертеп." (Матей 21:13)
В този момент Христос не е тихият Агнец, а Съдията на неправдата. Той издига глас не срещу човека, а срещу греха в човека. Той изобличава порока, защото го боли за душите. Защото обича. Защото спасява.
Колко от нашите сърца, обични мои, са се превърнали в пазарища на страсти, в домове на суета, в храмове без молитва? Не е ли време и ние да позволим на Христос да влезе и да изгони с камшика на покаянието всичко нечисто в нас? Да разруши лъжата, да обърне алчността, да срине гордостта?
В този свят ден си спомняме също и за безплодната смоковница, прокълната от Спасителя, защото въпреки че имаше листа, не даде плод. Тя беше образ на лицемерието - на вярата на думи, но без дела. Христос търси в нас плод, не само листа. Той очаква покаяние, прошка, милост, любов.
И Велики понеделник ни пита: какъв плод даваме ние? Постим ли телом, но грешим духом? Ходим ли на църква, но съдим ближния си? Кръстим се, а не прощаваме? Това са листата. А къде е плодът?
Скъпи мои, да направим тази седмица не просто част от календара, а част от сърцето. Да влезем в храма - но и да отворим душите си. Да преминем през Страстите ( страданията ) на Христос - но и да възкръснем с Него. Да си припомним, че любовта Му стигна чак до Кръста, за да можем ние да стигнем до Живота.
Нека този Велик понеделник бъде начало на нашето очистване. Нека стане денят, в който Христос обърна не масите в храма, а греха в нас. Денят, в който се решихме най-после да бъдем смоковници с плод - плод на добрина, молитва, вяра и любов.
С благоговение и обич към всички вас,
Ваш в Христа: свещеник Васил Василев, гр. Шумен
