Един от най-благочестивите навици на вярващите е, когато влязат в храма, да си вземат една или повече свещи, да ги запалят, да ги поставят на конкретното място (свещник) и след това да се поклонят на иконите на Христос, Богородица и на светията на храма.

Този навик, който често се случва механично, е всъщност изпълнен със символизъм. На практика всичко, което се случва в църквата по време на божествените служби, съдържа символизъм, който ни напомня не само за земния живот на нашия Господ, но и подбужда вярващия да не губи кураж и да продължава да се подвизава в ежедневната си борба, като се възползва от духовните оръжия, дадени му от нашата Църква.




Какво символизира свещта?

Отговорът ни го дават Отците на Църквата, към които винаги прибягваме и у които намираме отговора, независимо от това кога са живели.

Св. Симеон Солунски говори за шест неща, които свещта символизира, като визира чистата свещ, т.е. – восъчната. Той казва, че тя изобразява:
1) чистотата на душата ни,
2) гъвкавостта на душата ни, която трябва да оформим според евангелските заповеди,
3) благоуханието на Божията Благодат, която трябва да излиза от всяка душа, подобно на сладкия мирис на свещта,
4) както когато истинският восък в свещта се смесва с огъня, изгаря и го подхранва, така и душата, изгорена от Божията любов, постепенно достига до обожението,
5) Христовата светлина,
6) любовта и мира, които царуват у християнина и се превръщат в пътепоказател за останалите.

Св. Никодим Светогорец също говори за шест символа и причини, поради които палим свещи:

1) за да прославим Бога, който е Светлина: “Аз съм Светлината на света” (Йоан, 8:12),
2) за да разсеем мрака на нощта и да прогоним далеч страха, който той носи,
3) за да изразим вътрешната радост на душата ни,
4) за да отдадем почит на нашите светци, уподобявайки се на древните християни, които палили свещи върху гробовете на мъчениците,
5) за да изобразим добрите ни дела според Христовите слова “тъй да светне пред човеците светлината ви” (Мат. 5:16а),
6) за да се опростят греховете на тези, които палят свещите и на онези, за които се палят.

От свещта излиза пламък и пламъкът излъчва светлина. Светлината е главният елемент в нашите служби. Призвани сме да станем светлина, тъй като Той е Светлина. По време на преждеосвещената св. Литургия, служещият свещеник се обръща към вярващите със запалена свещ в ръка, и казва: „Христовата светлина просвещава всички”. По време на монашеското пострижение, предстоятелят държи запалена свещ и отново казва „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.” (Мат 5:16), но също така и в края на св. Литургия пеем „като видяхме истинската светлина”. Нашият Господ постоянно ни призовава да станем Светлина с нашия живот, с нашите думи и дела. Това означава, че паленето на свещи не трябва да е просто някакво обичайно или механично действие, но трябва да се превърне във важна част от търсенето ни на Бога и общуването ни с Него.

Автор: митрополит на Никопол и Превеза Хризостом
Превод и преработка: Асен Андонов
Източник: theodromion.gr