Възлюбени в Господа братя и сестри,  

Днес, в този свят ден, когато празнуваме Събора на светите славни и всехвални 
12 апостоли, ние се събираме, за да почетем онези, които бяха избрани от самия Христос да бъдат Негови ученици, Негови свидетели и проповедници на Евангелието. Аз, вашият свещеник, се обръщам към вас с трепет в сърцето, защото днес не просто си спомняме за апостолите, но и чуваме техния зов - зовът на Христос, Който ни призовава да бъдем Негови последователи в този свят, изпълнен с изпитания.
 
Светите апостоли - Петър, Андрей, Йоан, Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Юда Тадеев, Симон Зилот и Матия, избран на мястото на Иуда Искариот - бяха обикновени хора, рибари, митари, хора с недостатъци и слабости. Но Христос ги избра не заради тяхната сила, а заради тяхната вяра и готовност да оставят всичко и да Го последват. Те чуеха думите: "Елате след Мене, и ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19), и без колебание тръгнаха по пътя на любовта, саможертвата и служението.
 
Като свещеник, често си задавам въпроса: какво ни учи примерът на апостолите днес? Как ние, живеещи в 21-ви век, можем да бъдем апостоли в нашето ежедневие? Позволете ми да споделя една история от моя живот, която ме научи на нещо важно. Преди години, в нашата енория, имаше една възрастна жена, наричана от всички баба Мария. Тя беше бедна, живееше в малка къщичка, но всяка неделя идваше в храма с кошничка, пълна с топли питки, които раздаваше на децата след литургията. Веднъж я попитах: "Бабо Мария, защо правиш това? Нямаш много, а даваш толкова!" Тя ми отвърна с кротка усмивка: "Отче, апостолите не са имали злато, но са раздавали Христовата любов. Аз нямам много, но мога да дам това, което имам - малко хляб и много обич."

Тази проста жена беше апостол в своята скромност! Тя не проповядваше от амвона, не пишеше богословски трактати, но с делата си показваше какво означава да си Христов ученик. Апостолите също бяха такива - те не търсеха слава, не търсеха богатство. Те даваха всичко - дори живота си - за да разпространят благата вест за Божията любов.

Днес, братя и сестри, ние сме призовани да бъдем като тях. Не е нужно да пропътуваме света, както апостол Андрей, първозваният, който проповядва по нашите земи. Не е нужно да извършваме чудеса, както апостол Петър. Достатъчно е да отворим сърцата си за ближния, да помогнем на нуждаещия се, да кажем добра дума на отчаяния, да простим на този, който ни е наранил.  

В Евангелието чуваме Христовите думи: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал" (Мат. 28:19-20). Тази заповед не е само за апостолите, но и за нас. Всеки от нас е призван да бъде апостол в своя дом, на работното си място, сред приятелите си. Когато покажем милосърдие, когато утешим страдащ, когато споделим вярата си с кротост и любов, ние изпълняваме апостолското призвание.

Нека си спомним и за апостол Павел, който, макар и не от първите дванадесет, беше наречен "апостол на народите". Той казва: "За всички станах всичко, за да спася някои" (1 Кор. 9:22). Това е духът на апостолството - да се приспособим към нуждите на другите, да им помогнем да намерят пътя към Бога. Веднъж един млад човек дойде при мен и ми каза: "Отче, не вярвам в Бога, но искам да разбера защо ти вярваш." Вместо да му говоря с високопарни думи, поканих го на служба, а след това на чаша чай. Разказах му за моя път към вярата, за съмненията, които съм имал, и за Божията милост, която ме е крепила. Днес този млад човек е редовен в храма. Понякога една искрена дума, едно малко дело може да запали искрата на вярата в нечие сърце.

Днес, в деня на светите апостоли, нека си зададем въпроса: какво правя аз, за да бъда Христов ученик? Как споделям Неговата любов? Нека помолим светите апостоли да ни дадат сила и мъдрост да вървим по техния път - път на смирение, вяра и саможертва. Нека техните молитви ни закрилят, за да бъдем светлина в този свят, както те бяха светлина за народите.

Нека завърша с думите на апостол Йоан Богослов, апостола на любовта: "Възлюбени, да се възлюбим един другиго, защото любовта е от Бога, и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога" (1 Йоан 4:7). Амин! 

С любов в Христа Иисуса,  
свещеник Васил Василев, гр. Шумен