Скъпи братя и сестри во Христа,
Днес, в тази тиха и свята вечер, в която сърцата ни треперят пред светостта на Христовите страдания, ние чухме 12-те Евангелия - дванадесет слова на Божията истина, които разказват не само за болката, предателството и унижението, но и за любовта, която се разпъва, за прошката, която се излива, и за спасението, което се дарява.
Всяко едно от тези евангелия е прозорец към страданията на Спасителя - към най-светата Жертва в историята на човечеството. Нека се спрем с трепет на всяко едно от тях и ги погледнем не само с ум, но и със сърце.




Първото евангелие (Йоан 13:31-18:1) ни въвежда в последната вечеря. Христос умива нозете на учениците Си - Той, Господ и Учителят, става слуга на любовта. Това е урок за смирението, което не унижава, а възвисява.

Второто евангелие (Йоан 18:1-28) ни разказва за предателството. Юда, ученикът, който е вкусил от Христовата близост, Го предава с целувка. Това е огледалото на всяко предателство, което идва не отвън, а от близкия, от своя човек.

Третото евангелие (Матей 26:57-75) ни показва как Петър се отрича. Но и как горко плаче. То ни учи, че грехът може да бъде изкупен със сълзи на покаяние.

Четвъртото евангелие (Йоан 18:28-40) ни разкрива лицемерието на фарисеите - как търсят смъртта на Истината, прикривайки се уж зад закона.

Петото евангелие (Матей 27:3-32) разказва за Юда, който хвърля тридесетте сребърника и се обесва. Това е образ на човека, който се "разкайва", но не намира пътя обратно към Бога.

Шестото евангелие (Марк 15:1-20) ни въвежда в подигравките, униженията, бичуването. Христос не отвръща със злоба. Той мълчи. Това е тържеството на търпението и кротостта.

Седмото евангелие (Матей 27:33-54) - разпятието. Гвоздеите пробиват плътта, но любовта остава несломима. От Кръста Той прощава.

Осмото евангелие (Лука 23:32-49) - разкаялият се разбойник. Един последен дъх на вяра и последна дума на надежда: "Днес ще бъдеш с Мене в Рая."

Деветото евангелие (Йоан 19:25-37) - майката и ученикът под Кръста. Там, в най-страшния миг, се ражда новото семейство на Църквата - Св. Богородица и Йоан, майка и син в Духа.

Десетото евангелие (Марк 15:43-47) - Йосиф Ариматейски поиска тялото Господне. Мълчаливият ученик излиза на светло и изповядва вярата си с дело.

Единадесетото евангелие (Йоан 19:38-42) - Тялото е положено в гроба. Тишина. Смърт. Но и очакване.

Дванадесетото евангелие (Матей 27:62-66) - запечатването на гроба. Страхът от Възкресението се опитва да го затвори. Но кой може да задържи Живота?

Скъпи в Христа, всичките тези 12 евангелия са като 12 стъпала на едно свято изкачване - към Голгота, но и към Рая. Към най-дълбоката тъмнина, но и към най-великата светлина. Към човешката злоба, но и към Божествената любов.

Това не са просто истории. Това е нашата вяра. Това е нашият живот. Христос пострада не само някога, а и днес - когато ние Го забравяме, отричаме, предаваме, отхвърляме. Но Той и днес ни обича, прощава, и умира заради нас.

Нека вземем тази нощ не като обичай, а като Зов. Да бъдем Йоановци, не Юди. Да бъдем като разбойника отдясно, не отляво. Да бъдем като Йосиф, не като фарисеите. Да понесем своя кръст с любов, както Той понесе Своя.

Смисълът на тези 12 Евангелия е Христос. Христос, Който ни учи как да обичаме до край. Как да прощаваме. Как да умираме за другия. И как да вярваме, че след кръста винаги идва Възкресението. Амин!

с любов и трепет,
отец Васил Василев, Шумен