Автор: прот. Андрей Ефанов

Източник: www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

 

 

Постът по своята същност е време на въздържание. Затова да се постараем да се въздържаме от всичко, което не е полезно за душата:

 

1.Телевизия. Мисля, че на първо място сред неполезните неща можем да поставим телевизора. Сериалите карат зрителя да прекарва част от живота си, живеейки „вместо някой друг”. Известен е случай, когато една майка се отказала да емигрира при децата си, защото в тази страна, в която я канели, било завършило излъчването на сериала „Санта Барбара”. Когато се случи да говоря, че през поста трябва да ограничим гледането на телевизия, често чувам, че хората са готови да се откажат от гледането на новините, готови са да постят много строго по отношение на храната, но не могат да се откажат от гледането на сериали. Именно от това вредно увлечение, което учи човека да живее измислен живот, съчувствайки на порока и страстите заедно със замисъла на режисьора и сценариста, е необходимо да се откажем, поне по време на пост. Художествени филми също съветвам да гледаме по-малко, защото почти всичко, казано по отношение на сериалите, е приложимо и към обикновените филми. Новините също така едва ли могат да внесат в душата на постещия покой и молитвено настроение. Затова, ако все още не сте свалили антената на своя телевизор, сега е подходящото време да го направите.

 

2. Неограничената тарифа на мобилния телефон. Ако за Вашата работа нямате нужда от неограничената тарифа на телефона, по време на поста е по-добре да се откажете от тази услуга. Неограниченото общуване е много вредно по времето, което Църквата е определила за молитва и духовно четене, това общуване много разслабва душата. Да бъдем внимателни и със стационарния телефон.

 

3. Интернет. Най-добре е строго да определим списъка на сайтовете, които можем да посещаваме през поста. Всичко, което не е свързано с работата или послушанието, трябва да бъде строго ограничено. Дори и ползвайки сайт, в който няма нищо вредно за душата в обичайното време, през поста можем да прочетем неполезна информация. Затова преди да следваме свързаните със сайта линкове, да помислим за това какви ще бъдат последствията за постещата душа от това действие.

 

4. Личното общуване. Безспорно, постещият не бива да излага на показ своето въздържание. Но въпреки това за духовна полза е много важно да ограничим общуването. Трябва да правим това коректно, за да не обидим никого със своя отказ. Понякога заради ближния се налага да пренебрегнем мълчанието, защото нашето участие може да спаси душите и дори живота на ближните. Но сплетните, клюките, празнословието могат да причинят вреда не само на постещия, но и на околните. Да бъдем внимателни със словото, този нож с две остриета, който може както да изцелява, така и да погубва.

 

5. Излишната почивка. Както непосилният труд не е полезен за здравето и дори за душата, така и прекомерната почивка е допустима само за болния. Почивайки прекалено в периода на поста, ние се лишаваме от ползата от духовните подвизи.

 

6. Останалите развлечения. Тук е много важно да определим за себе си какво е допустимо и какво не по време, когато душата се намира в състояние на пчела, събираща мед. Както пчелата в сезона на цъфтежа се труди за дългите зимни месеци, така и постещият човек трябва да не се отклонява в това, което пречи на главното дело по време на поста. Това се отнася за музиката, игрите, празнуването на рождени дни, честването на различни годишнини и много други неща. Впрочем всичко е добро с мярка. За вашите гости ще изглежда неразбираемо и странно, ако празникът се превърне в душеполезна беседа със зеле без олио.

 

7. Пътешествия. Можем да приветстваме поклонничеството, но и в него трябва да имаме мярка. Все пак е по-добре да прекарваме поста в тишината на своя дом, ако това е възможно. Отиването на почивка и курорт понякога не може да се отложи, но тогава не бива да забравяме, че вече сме нарушили поста в някаква степен, затова трябва да разсъдим кое е по-важно в този случай. Понякога на децата е необходима почивка извън града, а и графикът на отпуските много често не зависи от нас.

 

8. Храна. Постещият трябва да знае от какво може да се въздържа през поста, така че въздържанието да не навреди на здравето му. Месната храна, разбира се, е допустима само при сериозна болест, а що се отнася до останалото, тук трябва да спазваме мярката. Затова стоманолеярът не бива да се отказва от мляко, както и студентът – от риба. Изобщо, много календари, които публикуват манастирски правила за пост, са неприемливи за миряните. По-важното е да се откажеш от тази храна, която подхранва страстите, отколкото от онази, която подхранва тялото; например сладкишите и деликатесите повече ще навредят на душата, отколкото чаша мляко за този, който извършва тежък физически труд. Въздържанието в храната е само средство за поддържане на душата и тялото в състояние на дисциплина, а не самоцел: това е много важно. Затова, ако са Ви поканили на гости, не трябва да смущаваме домакините със своето въздържание. По-добре след това да усилим строгостта на поста, за да може и постът да донесе полза на душата и тялото, и Вашето поведение да не отблъсне невъцърковените хора от Православието.

 

9. Алкохол. Не бива да забравяме, че и най-малкото количество алкохол, прието по време на пост, прави този ден в определена степен блажен, защото всяка алкохолна напитка в една или друга степен разслабва душата, прави я неспособна за постнически трудове. Виното е допустимо само в празнични дни, и то в много умерено количество.

 

10. Съпружески отношения. Независимо от голямата дискусия, разгърнала се в последните години по този въпрос, аз съм убеден, че съпружеските отношения през поста не могат да не се отразят на качеството на поста. Но за такава строгост на поста, при която съпрузите ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ и без вреда за брака могат да се въздържат през целия пост, трябва да съзреем духовно. Затова по този въпрос е важно да спазваме мярка и благоразумие. И най-важното, да помним, че ако можем да си готвим храна в отделна тенджера, то брачните отношения, особено в леглото, са въпрос, който се решава от двама души. По-добре да нарушим поста, отколкото да причиним болка на своята „половинка” с отказ.

 

 

1. Молитва. Несъмнено, по време на пост няма нищо по-важно от усилената молитва. Именно молитвата и въздържанието укрепяват вярата, затова към своето обичайно молитвено правило е добре да добавим един-два канона, няколко допълнителни молитви. Желателно е четенето на Псалтир. Да усилим и молитвата за ближните, защото те не по-малко от нас, а понякога и повече, се нуждаят от молитвена подкрепа.

 

2. Благотворителност. „Истинският пост се състои не само в изнуряване на плътта, но и в това да дадеш на гладния частта от хляба, която сам си искал да изядеш” – ни казва преподобният Серафим Саровски. Затова усърдието в помощта на ближния трябва да бъде важна част от поста. Помагайки на ближния, да не забравяме, че това е помощ преди всичко на самия Христос.

 

3. Изповед и Причастие. Задължително е няколко пъти или поне веднъж да се изповядаме и причастим по време на поста. Нещо не дисциплинира по-добре душата от подробната и сърдечна изповед, и нищо не храни душата така, както Хлябът на Живота.

4. Иисусова молитва. Отделно трябва да споменем Иисусовата молитва. Към непрестанна молитва ни призовава Апостолът (1 Сол. 5:17). Въпреки че и извън поста трудовете за придобиване на Иисусовата молитва трябва да заемат немалко време в живота на християнина, постът е най-доброто време за трудове на това поприще. Посвещавайки цялото си свободно време за Иисусовата молитва, ние несъмнено ще придобием духовна полза от поста.

 

5. Четене духовни книги. Задължително четиво за постещия трябва да бъдат една глава от Евангелието и две глави от останалите книги на Новия Завет. Библията е неизчерпаем източник на божествена мъдрост и никога не бива да пренебрегваме този Божи дар. Новоначалните е задължително веднъж да прочетат тълкуванията и отново да се обръщат към тях при възникване на недоумения. Трудно е да се дават общи съвети по отношение на останалата духовна литература, но общо правило може да бъде четенето на патериците, трудовете на оптинските старци, на светителите Игнатий Брянчанинов и Теофан Затворник. Впрочем тук не може да се състави общ списък от книги, подходящ за всички. Важно е духовната литература да поучава, да привежда в състояние на духовна бодрост, а не да разсейва.

 

6. Поклонничество. За това вече споменахме по-горе; тук само ще добавим, че към това средство трябва да прибягва униващата душа, нуждаеща се от утешение и укрепване.

 

7. Сън. Голям подвиг е да прекарваме част от нощта в молитва. Но това не е по силите на всеки. Но трябва да отбележим, че нощната молитва хармонизира състоянието на душата, изпълва душата с умиротворение и покой, укрепява я в борбата с изкушенията.

 

8. Смирение. Да не забравяме, че смирението не е игра на смирение. Осъзнаването на своята духовна немощ, на своята неспособност да направим каквото и да било без Божия помощ и, като следствие, измолването на Божието благословение за всяко дело и молитвата по време на това дело трябва да бъдат норма за християнина. Подобно състояние е най-лесно да постигнем именно по време на пост.

 

9. Любов. Живеем във времена, когато любовта почти напълно е оскъдняла. А без любов светът ще погине. Затова да измолваме от Гсопода любов към всички без изключение. Разбира се, Господ ще ни изпрати тази любов, само трябва да се научим да я приемаме. Спазвайки изложените по-горе правила, и особено осъзнавайки своето недостойнство, ние постепенно ще станем онези съсъди, способни да съхранят виното на Божията любов. А без любов всичко е нищо. Без любов постът ще ни послужи изключително за наша вреда.

 

Това е всичко, което исках да кажа в началото на този пост. Времената за Църквата като цяло, както и за всеки от нас, християните, никак не са леки, затова да приемем като дар времето на Рождественския пост, което ни предстои да прекараме във въздържание и духовно усъвършенстване. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна (Мат. 26:41).