"Когато причастявам хората" - казваше старецът, - "никога не гледам лицата им. Но някой път помисълът ме кара да ги погледна. И това което виждам са лица на кучета, маймуни или други животни. Изглеждат страховито. Но също така виждам и такива, които излъчват радост и ведрина, такива които след като се причастят излъчват светлина."

 

+++

 

Веднъж старецът Яков Цаликис изповядал възрастна жена и ѝ възложил епитимия да не се причастява 3 години.

"Защо не се причастяваш?" - попитал я енорийският свещеник.

"Отец Яков ми възложи епитимия" - отвърнала тя. Тя също споделила и причината за това.

Той ѝ казал: "Не, бабо, не се притеснявай! Той е един необразован монах. Аз съм учил и ще ти сваля епитимията. Ела в неделя да те причастя."

Но приближавайки се до Светите Тяло и Кръв Христови, на нея и се струвало, че Светата Лъжица е празна и студена и не успявала да усети вкус от Светото Причастие.

Същото се случило и следващите две недели, затова жената се притеснила и отишла при стареца Яков.

"Чедо" - казал старецът, - "епитимията не може да се вдигне. Ти трябва да я изпълниш."

 

+++

 

През 1987г. о. Яков изповядал едно момиче, но ѝ забранил да се причастява. След това, обаче, тя се обърнала към един епископ и той ѝ разрешил. Когато пристъпила към Светата Чаша, лъжицата ѝ се сторила празна. Тази чудна и необичайна случка се повторила . Момичето се ужасило и след като се покаяло, решило да се върне при стария си изповедник - стареца Яков.

 

+++

 

 

Веднъж един свещеник от тези, които служеха с него, каза: "Светото Причастие ме изгори!"

"Но аз" - отвърна старецът - "не почувствах никакво изгаряне."

Той отслужваше и участваше така пълно в Тайнството, че цялият се обновяваше и по душа, и по тяло.

"Днес, след като се причасти" - обърна се към едно свое духовно чедо, - "виждаш ли как се чувстваш? Така се чувствам аз през цялото време. Христос е в мене постоянно." (б.пр. старецът е отслужвал Света Литургия всеки ден)