„Чистият восък (на свещта) означава чистотата и незлобивостта на хората, които го принасят в църква.
Той се принася в знак на нашето разкаяние за упорството и самоволието ни.” Св. Симеон Солунски (†1429)

 

Нека подчертаем, че Бог несъмнено благоволи към паленето на свещи, кандила с елей и каденето с тамян; това добре може да се види както от Свещеното Писание,така и от Свещеното Предание и вековната църковна практика. По интересен начин това се потвърждава и от факта,че всяка година в Йерусалим на Велика Събота, на Божи Гроб, в храма на Христовото Възкресение слиза Благодатният Огън, който по чуден начин и без човешка намеса сам запалва свещта на йерусалимския патриарх (има случаи,когато и свещите на други благочестиви поклонници също сами са се възпламенявали от този огън).Паленето на свещи е угодно на Бога, особено когато е свързано с искрена молитва. Само че за огромно множество наши съвременници „християнската” им вяра се свежда само и единствено до запалването на някоя и друга свещ в храма.Като че ли това палене на свещи се превръща в своеобразен център и връх на тяхното благочестие.Тази тъжна констатация е вярна не само за църковната действителност в България, но в много случаи дори и за Русия.

 

Ето какво казва руският свещеник Александър (Пикальов) по този повод: „За много хора този най-елементарен акт – паленето на свещи в храма – е едва ли не най-основното в техния духовен живот. Това е все едно някой, който иска златно ювелирно изделие, да се ограничи с това да отвинти дръжката на вратата на златарски магазин и, зарадван до уши, без дори да е стъпил в самия магазин, да си тръгне горд със своята „придобивка”. А относно руските суеверия за паленето на свещи, свещеникът с тъга отбелязва, че „пази Боже някой да запали свещта с лява ръка или да пренареди свещи,поставени вече от някой друг. Това моментално ще предизвика буря от гняв и посегналият на чужда свещ може да бъде обвинен дори в магьосничество”.Понеже би следвало да осъзнаваме, че целта на християнската вяра и живот е цялостното очистване и преображение на човека чрез Божията благодат, то оттук би следвало и да разбираме, че паленето на свещи не е някакъв изключителен духовен подвиг, а е само едно малко приношение към Бога.

 

Многобройни са духовните усилия (а понякога и насилие над себе си (виж Мат. 11:12)), които човек трябва да върши през целия си живот, за да може той истински да възлюби Господа с цялото си сърце и душа, а ближния – като себе си. Духовните усилия са толкова големи, че неслучайно се е появил светоотеческият израз „дай кръв и приеми Дух”.Що се отнася до множеството суеверия, свързани с паленето на свещи, то те не само нямат никакъв дълбок християнски смисъл, но и са пълни безсмислици, разпространявани от духовно невежи хора. Ето и някои от по-известните суеверия:не трябва да се пали свещ от друга свещ, защото така се „взимат” и греховете на този, който е запалил другата свещ (ето защо някои хора винаги се опитват за запалят свещите си от кибрит или от кандилата пред иконите на иконостаса);още по-лошо е да се пали свещ за здраве от свещ, поставена за упокой;ако запалената свещ внезапно изгасне, това е лош знак и може да ни сполетят беди;нашата свещ не трябва да бъде поставена близо до друга свещ (поради страх от греховете на другия, които „мистично” може да се прехвърлят върху нас);не трябва да се молим за починали сродници и съответно да палим свещи за упокой на големи Господски и Богородични празници; това е забранено и в дните до отданието на съответния празник;ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по - стабилно на свещника, това е смъртен грях;трябва да стоим със запалена свещ точно под купола на храма (някои екстрасенси карат „клиентите” си да вършат това за определено време, например за 10 минути, а после „клиентът” трябва да занесе обратно на екстрасенса недогорялата свещ);ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори докрай, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети; отдава се изключително голямо значение на реда на запалването на свещите: дали трябва първо да се пали свещ за живи и след това за починали, или обратно;някои хора палят свещи, за да им върви бизнеса или работата, но не взимат под внимание, че самият им бизнес е свързан с различни форми на непочтеност, лъжи и измами;други палят църковни свещи у дома си, „за да изгорят отрицателната енергия”, например след посещение на неприятен за тях човек. Със същата цел палят и тамян, като наричат това „освещаване на дома”;трябвало да се пали свещ само с дясната ръка.

 

Трябва отново ясно да кажем, че всичко това не отговаря . Тук трябва да уточним, че в празничните дни на голяма духовна радост църковния типик наистина не позволява отслужванетона панихида за упокой; но съвсем различно нещо е нашата частна молитва (понякога съпроводена и с паленето на свещи) за упокоение на душите на близките ни сродници. Нека винаги помним Христовите думи, че „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лук. 20:38) и затова безсмъртните души на починалите винаги имат нужда от нашите молитви.На истината и не се основава на някаква свръхсекретна православна мистика. Господ ще приеме нашето приношение,дори когато това е някоя малка свещичка, или дори когато запалената от нас свещ не изгори докрай. Тук са по-важни нашите собствени молитва и покаяние, сърдечния зов към Бога.Днес навсякъде се продават свещи: и в магазините, и по пазарите и на битаците. 

 

Но църковна свещ трябва да се купува от храма Божий, защото купувайки от светски търговци,ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за незнайни цели. Купувайки църковна свещ ние не само правим приношение на Бога, но и подпомагаме самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църква, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.Но нека отново повторим думите на Писанието: „Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви” (Притч. 16:5), „да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва”. (Притч. 21:3). 

 

Целият ни живот трябва да бъде една добре изправена и огнена свещ, посветена на Бога.В началото започнахме с твърдението, че Бог благоволи към паленето на свещи, кандила с елей и кадене с тамян.Неслучайно наблегнахме на това, понеже има и хора, които отиват в другата крайност и въобще отричат паленето на свещи в Божия храм като вид суеверие (или по-скоро като обикновен човешки бизнес). Ето защо ще цитираме някои текстове от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, а също и кратък откъс от житието на дивния Божий угодник св. Серафим Саровски. Няма да правим обстоен богословски анализ, а ще се ръководим от библейските думи „на мъдрия и малко му стига”, за да проумее истината.И така, в книга Изход четем: „И рече Господ на Моисея, думайки: „И направи светилник от чисто злато… И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му” (Изх. 25:31,37).

 

В първа книга на Макавеите: „... направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма” (1 Макав. 4:48-50).Що се отнася до новозаветните времена, очевидно използването на кандила и свещи в древното християнско богослужение става по естествен начин, тъй като новообърнатите християни от юдеите продължавали да спазват и много старозаветни обичаи. Въпреки факта, че в Новия Завет само на едно място се споменава за използването на свещи при събрание на християните (Деян. 20:7-8), при това без да е ясна точната причина за това (т.е. дали свещите са използвани с религиозна цел или единствено за осветяване на помещението), можем уверено да кажем, че паленето на свещи и кандила при новозаветното християнско богослужение е традиция, възприета от юдейското старозаветно богослужение.Интересно потвърждение за непрекъсваемостта на тази традиция можем да открием в древен литературен източник от IV век. В една от своите пасхални проповеди, наречена „Великденски размисли”, великият светител на Църквата св. Григорий Нисийски (†396) се обръща към своето паство със следните думи: „Братя, през тази светлозарна нощ, която съедини блясъка от кандилата с ранните лъчи на слънцето,и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден,нека да размислим...” и т.н.Св. Кирил Александрийски (†444) също казва в своите„Слова”: „Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа.Това е угодно на Бога и носи голяма награда. 

 

Ако е грешен покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от ада във вечните райски селения. Праведен ли е, това ще увеличи неговата награда.”А ето как дивният Божий угодник св. Серафим Саровски (†1832) обяснява причината, поради която той постоянно палел в килията си толкова много свещи и кандила, че в килията му винаги било задушно:„Има много люде, които показват усърдие към мене и са благодетели на моите дивеевски сироти. Те ми носят елей и свещи и искат да се помоля за тях. И ето, когато аз чета своето правило, поменавам ги веднъж в началото. Но тъй като поради множеството имена аз не мога да ги повтарям на всяко място на правилото, дето се предвижда това, понеже тогава време не би стигнало да се извърши правилото, то аз поставям всички тия свещи като жертва на Бога за тях – за всеки по една свещ, а понякога за няколко души по една голяма свещ, а за други постоянно паля кандилца, и дето се полага да ги поменавам в правилото, говоря: „Господи, помени всички тия люде, Твоите раби, за чиито души аз, убогият,Ти запалих тия свещи и кандила.”А че това не е моя, на бедния Серафим, измислица или усърдие, не основани на нищо божествено, ще ви приведа в подкрепа словата на Божественото Писание. 

 

В Библията се говори, че Моисей чул гласа на Господа, Който му казвал:„Моисее, Моисее! Кажи на своя брат Аарона да пали пред Мене кандила денем и нощем; защото това е угодно на Мене и Ми е благоприятна жертва” (ср. Числ. 8:2). Ето защо св.Божия Църква е приела обичая да се палят в св. храмове и в домовете на верните християни кандила пред св. икони на Господа, на Божията Майка, на св. Ангели и на св. човеци,които са угодили на Бога.” Тези думи на Саровския Чудотворец са достатъчно недвусмислени, за да разберем Божествения произход на обичая за палене на свещи и кандила. След Христовото Възкресение и Възнесение не само човекът е осветен, но и тварната материя също може да бъде освещавана чрез Божията благодат. Ето защо има описание на много случаи, когато вярващи християни са вземали елей от запалени кандила пред чудотворни икони, помазвали са себе си и своите близки и са получавали изцеления на душите и телата си – чрез тварната материя те явно са получавали нетварното Божие благословение.Нека това, което вършим за Бога, да го правим с духовно разсъждение и по такъв начин да не смесваме божествената истина с човешки суеверия. Или както казва премъдрият Иисус, син Сирахов, „началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие – съвет” (Сир. 37:20). „Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината” (Сир. 37:19).