Едно от най-разпространените суеверия сред съвременните хора е свързано с петък 13-ти. Този ден, наричан още „черен петък”, и досега предизвиква у някои неясното усещане за първичен страх. Не говорим за благоговеен страх от Триединния Бог, а страх от някаква незнайна,зла сила, безконтролно причиняваща нещастия.Според множество наблюдения, на тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото.

 

Други отказват да летят със самолет, или въобще да пътуват,трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни. Изчислено е, че на този ден, само в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона долара, тъй като много хора просто не отиват на работа.Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-ти етаж.Много летища пропускат 13-тата писта. Немалко хотели са без 13-ти етаж или 13-та стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция също нямат номер 13.Доналд Доси, основател на Центъра за управление на стреса и Института по фобиите в Ашвил (Северна Каролина),казва, че страхът от петък 13-ти измъчва между 17 и 21 милиона американци, като симптомите варират от умерена тревога до тотална паника. Една четвърт от анкетираните свързват числото 13 с лошия късмет. Именно хората, считащи се за нещастни и вярващи в суеверия, е най-вероятно да бъдат разтревожени в дни като петък, 13-ти.

 

Съществуват няколко хипотези за произхода на този суеверен страх, но датата 13 октомври 1307 г. привлича вниманието. Тогава по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V бива арестуван Жак дьо Моле, великия магистър на ордена на тамплиерите, и заедно с него хиляди рицари от този изключително могъщ за времето си орден.Подложени на ужасни изтезания, рицарите направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, останалите били екзекутирани по други жестоки начини. Следователно в исторически план, петък 13-ти наистина би бил лош ден, ако бяхме последователи на тамплиерите-римокатолици.Но има и много по-страшни дати, свързани с нещастия;историята направо изобилства с такива. И определено тези дати не са само петъци 13-ти.Други, още по-неубедителни теории са свързани с лъженауката нумерология: числото 13 „страда” заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 зодиакални знака, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израил1 (тук въобще не е ясна връзката между тези неща). А пък в картите Таро, 13-тата карта била картата на смъртта.Само че, както казва св. Йоан Златоуст, да се различават дните на това суеверно основание не е дело на християнската мъдрост. В словото си, посветено на настъпващата нова година, той говори: „Повече от всичко ме огорчават игрите,които се провеждат сега и които са преизпълнени с разпътство и нечестие. 

 

Защото участващите в тях обръщат внимание на дните, гадаят и мислят, че ако първия ден на годината им се отдаде да проведат във веселие и удоволствия,то и през цялата година ще бъде по същия начин. Но годината ще бъде щастлива за теб съвсем не когато се напиеш в първия ден, а когато и в първия, и в останалите дни вършиш това, което е угодно на Бога. Ако пък пренебрегваш добродетелите и започнеш да очакваш щастие в зависимост от началото на месеца и изчисляване на датите, то нищо добро не те чака. Да се различават дните не е дело на християнската мъдрост. Това е едно елинско заблуждение”.За щастливите и нещастните дни. Изобличавайки астро-логичното суеверие, според което някои дни и часове се считат за щастливи, а други за нещастни, св. Кирил Александрийски (†444) говори: „Бог е подчинил времето на мерки и числа, на дни и часове, като необходимост за живота на разумното същество – човека. Но ако разделението на дни и часове служи само за измерване на времето, то защо някои си измислят такива басни, за които е смешно дори и да се помисли? Защо едни от часовете ги наричат благодетелни, а други – пакостни; защо с такава грижливост следят времето,приписвайки му възможност да принесе благополучие или злополука на тези, на които те биха желали, или пък с които така би трябвало да се случи? 

 

Не е ли всичко това една пуста измислица и ужасно умопомрачение – някакъв си дяволски капан, хитро и злодейски устроен?Казват, че всички, които живеят на земята, са подложени на влиянието на дните и часовете, като някакво иго на необходимостта. Но ако по такъв начин има зора и час, вредни за живеещите на земята, то защо от тях не произлиза за всички еднаква вреда, но едни хора се намират в наймечтано състояние, а други загиват, смазани от нещастия до крайна степен?Желаещите да узнаят с абсолютна точност най-полезното и да се потрудят за него, лесно могат да видят и разберат,че в един и същ ден, а може би и час, един бива хванат в прелюбодейство или убийство, и се подхвърля на жестоко наказание пред съдиите, а друг – напротив, приема похвала за благоразумие, приличие и рядка чест. Денят и часът не пречат на развратника да бъде благоразумен и честен, нито пък подбуждат честния и скромния към неприлични и необуздани удоволствия; напротив, свободната воля, която насочва човека към доброто или злото, тя създава едно или друго състояние на живота. И тъй, от нас самите, а не от естествените свойства на времетo зависи доброто или лошото разположение на духа ни, зависи щастието или нещастието в живота ни.”

 

И отново мъдрият св. Йоан Златоуст добавя: „Дяволът, който се старае да пресече нашите подвизи на добродетелта и да погаси в нас доброто душевно произволение, ни внушава да приписваме успехите или неудачите според различните дни. Ако някой предварително вярва, че денят ще бъде щастлив или нещастен, той в „нещастен ден” няма да се старае да върши добри дела, размишлявайки, че заради неблагоприятния ден напразно ще се труди2 и в нищо няма да успее. Но и в „щастлив ден” той пак няма да извърши нищо особено,надявайки се, че заради благоприятния ден леността му ще остане без последствия. По този начин и едното, и другото му вредят за спасението. И постъпвайки така: понякога от безразсъдство, понякога от безнадеждност, той прекарва живота си в леност и зло. Като знаем това, ние сме длъжни да избягваме дяволските козни, да отхвърлим скръбната безнадеждност и да не продължаваме да различаваме дните, ненавиждайки един и обичайки друг”.Какво повече можем да кажем от великия Златоуст? Наистина, нека повече не обръщаме внимание на глупави суеверни страхове и да не участваме в многообразните дела на мрака.Не петък 13-ти носи нещастие на хората, а греховният живот.