Автор : Старецът Ефрем Аризонски

 

Ти знаеш как починалите молят за помощ! Защото след смъртта няма покаяние, а те са останали със своите скверноти и пороци и сега, като виждат, че помощта на живите съдейства много за подобряване на тяхната участ, желаят, молят и жадуват да ги поменават. Жадуват и в рода им да се намери някой свещеник или добродетелен християнин, който да се погрижи и за тях.

 

Ще ти напиша за едно видение, което чух от устата на епископ, с когото преди много години бях в съслужение. Той ни разказа, че имало един свещеник, когото виното победило, и той често се напивал. Така било много години. В останалото бил добродетелен и благочестив. Веднъж по навик си пийнал вино, напил се и преди да изтрезнее, отишъл и отслужил литургия. Но по Божие допущение Светите Тяло и Кръв Господни се разлели! Нещастникът се вцепенил от страх, мислейки за голямата епитимия от своя епископ!

 

Когато накрая се изповядал, епископът му казал:

 

- Върви си, ще ти се обадя кога да дойдеш. Ще ти дам епитимия.

 

И ето, епископът като останал сам, размишлявал за това, и когато вече щял да вземе писалката, за да запрети свещеника от свещенослужение, внезапно вижда как пред него, сякаш на екран, преминават безбройно множество всякакви хора, и всички – на различна възраст и с различно социално положение. При тази гледка епископът се смаял и се уплашил. Тогава всичките тези хора заедно му казали:

 

- Ваше Преосвещенство, не налагайте епитимия на свещеника, не го поставяйте под запрещение.

 

После един след друг станали невидими.

 

Епископът повикал свещеника. Уплашен бедният свещеник мислел за запрещението си, а епископът го попитал:

 

- Би ли ми казал, много ли имена поменаваш на литургията?

 

Свещеникът отговорил, че на проскомидията дълго поменавал царе, императори, та чак до последния бедняк. Тогава епископът му казал:

 

- Добре, върви и когато служиш литургия, поменавай толкова, колкото можеш, но гледай в бъдеще да не се напиваш. Бог ще ти прости!

Впоследствие свещеникът с Божия помощ се избавил от пиянството.

 

Господ Бог да ни даде благ разум, та да се погрижим за душата си, преди да сме тръгнали за онзи свят.

 

Източник: “Отечески съвети”  – манастир “Св. вмчк. Георги – Зограф”