Утешение в скърби

Утешение в скърби

Претърпете обидите, укорите, човешките несправедливости, носете един другиму теготите, като желаете чрез тях да възпълните недостига от духовни дела, но главното е, че трябва да съзнаваме себе си като достойни за всякакви оскърбления и скърби (“получаваме заслуженото според делата си” Лук. 23:41). Известно ви е, че в последните времена ще се спасяват чрез скърбите. Нима ние сме изключени от този закон? Не напразно светите отци са съветвали по-често (ежедневно и по много пъти) да си спомняме за смъртта, за съда, за неизбежността на това, че ще дадем отчет на Господа за всяка дума, дело, помисъл, за нашето лукавство, за привързаността към света, за тщеславието, за всичко тайно, известно само на Господа и на нашата съвест.
(Игум. Никон)
 
Няма друг път към Царството Божие, освен тесният, кръстният път, затова и вие трябва не да унивате при болест или слабост, а по-скоро да се радвате духом, като се утешавате с мисълта, че Господ сега ви е станал по-близък, а в бъдеще и съвършено ще ви направи Свои деца, ако докрай Му останете верни и без ропот понесете всичко скръбно, което Той намери за нужно да ви изпрати. Трябва по-често да призоваваме Божието име, да заставаме пред Божието лице и да молим за търпение, когато стане твърде тежко. Като от отровна змия трябва да се пазим от ропота. Със своя ропот и противене неразумният разбойник не само увеличи мъките си, но и погина навеки, а със съзнанието, че получава заслуженото според своите дела, благоразумният разбойник облекчи страданията си и наследи Царството Божие. Ако Господ има силата да ни запази и избави от всяка скръб, тогава защо праведникът трябва да търпи толкова много скърби? Такъв въпрос се заражда в душата, която не е утвърдена във вярата. Отговор ни дава Божественото Откровение. Словото Божие ни казва, че нашата скръб в ръцете на Божия Промисъл е лекарство за изцеляването и изправянето на плътоугодливата душа. Бог, Който желае всички да се спасят, допуска много изпитания и за праведните, защото в тези страдания душата се очиства от греха и се приготвя за вечния живот, защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши (1 Петр. 4:1). Свети апостол Павел пише: Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? (Евр.12:6, 7). И нашият Господ Иисус Христос ясно учи, че нашият живот не може да мине без изпитания: В света скърби ще имате (Иоан. 16:33) казва Той. Тези изпитания съставят кръста, който всеки християнин трябва да поеме върху себе си в своя живот: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24). В беседата си “За това, че Бог не е виновник за злото” свети Василий Велики казва: “Бог според особеното Си домостроителство ни предава на скърбите, като според мярата на вярата на всекиго изпраща и съответната мяра изпитания, т.е. телесна болест, телесни рани, недостиг в необходимото (за живеене), безчестене, загуба на имущество, загуба на близки. А всяко от тези бедствия Мъдрият и Благ Владика ни изпраща пак за наша полза. Богатството отнема от ония, които го използват по недобър начин, и с това унищожава оръдието на тяхната неправда. Болест изпраща на ония, за които е по-полезно да са със свързани членове, отколкото безпрепятствено да се втурват към греха. Смърт изпраща на ония, които са достигнали предела на живота, отначало положен в праведния съд на Бога, Който отдалече предвижда кое е полезното за всекиго от нас.” Свети апостол Петър призовава: но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите...(Никой)...да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ (1 Петр. 4:13, 16). У свети апостол Павел четем: Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2 Кор. 1:5). Врагът на човешкия род дяволът много често изкушава християнина (при Божие допущение) с печал, скука, униние и малодушие, които често биват причина за страданията на човека.Болестите ни спохождат поради греха; те погасяват страстите и човек идва на себе си. И на този, който понася болестите с търпение и благодарност, те ще се вменят като подвиг и дори повече от това... Заедно с това трябва да вярваме и да се надяваме, че ако на Господ Бог бъде угодно човек да изпита върху себе си болестите, то пак Той ще му подаде и сила да търпи.
(Преп. Серафим Саровски)
 
Свсички усилия трябва да се стараем да постигнем това да станем подобни на мъртвия и слепия при всички скърби, клевети, гонения и оскърбления. Така се спасиха всички праведници и наследиха вечното блаженство.
(Преп. Серафим Саровски)
 
Нужно е с всички средства да се стараем да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията,а да ги понасяме равнодушно така, сякаш те не се отнасят до нас. Това упражнение може да въдвори тишината в сърцето ни и да го направи обител на Светия Дух.
(Преп. Серафим Саровски)
 
Ако ти знаеше каква радост очаква душата на праведния на небесата, тогава щеше да се решиш да понасяш скърбите, гоненията и клеветата във временния живот с благодарност. Ако и самата тази наша килия беше пълна с червеи, и ако те през целия ни временен живот гризяха плътта ни, то и тогава би следвало с пълно желание да се съгласим на това, само и само да не се лишим от онази небесна радост, която Бог е приготвил за ония, които Го обичат.
(Преп. Серафим Саровски)
 
В минутите на житейски изпитания лукавите помисли често предлагат на християнина да изостави трънливия път на кръстоносенето и да избере по-лекия път, като промени житейските обстоятелства. “Грехът, владеещ цялото мое същество пише свети Игнатий Брянчанинов не престава да ми натяква: “Слез от Кръста!” Горко ми! Слизам от него, като мисля да намеря правдата вън от кръста, и падам в страшно душевно бедствие: вълните на смущението ме поглъщат. Аз, слязъл от кръста, се озовавам без Христа. Кой ще ми помогне в бедствието? Моля се на Христа да ме възкачи отново на кръста...Както сам постъпвам, така съветвам да постъпват и моите братя.” Велика мъдрост и велик извор на утешение е да благодарим на Бога за всички земни скърби като за изпратени ни от Божия Промисъл заради спасението на душите ни. Ако човек претърпява сполитащите го изпитания с благодарност към Бога, те ще му спомагат при достигането на вечното спасение. Нашето спасение е на Кръста, а именно в кръстните страдания. Посредством неволните скърби и страдания ние се приковаваме към Христовия кръст и от него приемаме кръстната сила, очистваща ни, освещаваща ни и привличаща Божието благоволение.
(Св. Теофан Затворник)
 
Господ, Кръстоносещият, не може да бъде следван без кръста; и всички, които вървят след Него, непременно Го следват заедно с кръста. А какво е кръстът? Това е всеки вид неудобство, тежест и скръб, срещани по пътя на добросъвестното изпълнение на Господните заповеди в живота на християнина. Този кръст е така сраснат с християнина, че където е християнинът, там е и кръстът, а където няма кръст там няма и християнин. Какво теготи и безпокои неговия дух и сърце в продължение на целия му живот върху истинския път към Господа? Най-напред, немощите на човешката природа: ограничеността на ума, вялостта на чувствата, пълчищата от страсти; на второ място: житейските несгоди, болестите, нещастията, притесненията; и трето: всичко, което нашият дълг ни вменява да понасяме заради служението ни на обществото, на ближните и сродниците ни...Спасително носим кръста си тогава, когато, докато се борим със страстите и похотите посредством външните и вътрешните подвизи, благодушно понасяме житейските несгоди, търпеливо и добросъвестно изпълняваме възложените върху нас задължения всеки в своята област. При тези условия носенето на житейския кръст ще ни доведе до вечния покой.
(Св. Теофан Затворник)
 
Житейските изпитания напомнят на човека за непостоянството на земното благополучие и временността на земния живот, който трябва да послужи като подготовка за вечния блажен живот в небесното Отечество.
(Св. Теофан Затворник)
 
Нещо греховно, направеното от нас, не сега, но преди, и изискващо съответното въздаяние то именно идва във вид на изпитание. Милостта Божия е устроила така, за да подхвърли човека на очистителното страдание тук, във времето, и да го избави от наказанието във вечността. С радост приемайте всяка неприятност като лекарство, поднасяно от Самия Господ; на обкръжаващите ви гледайте като на Божие оръдие, действащо за ваше добро, и зад тях винаги съзирайте Божията ръка, оказваща ви благодеяния. И за всичко казвайте: “Слава на Тебе, Господи!” Но се старайте това да бъде не само върху езика и в мисълта ви, а и в чувството. Неприятностите... трябва да понасяме благодушно и с благодарност към Господа, а не да ги отбягваме. Когато воинът срещне врага, нима трябва да избяга? Трябва да воюва... Несправедливости, клевети...Откъдето и да идват те, казвам Ви: не само проявявайте мъжество и се укрепявайте, но и се радвайте. Това означава, че делото на вашето спасение върви добре. Господ ни води към очищението, а врагът (на спасението) среща във вас силен противник. Но вие стойте твърдо в своето.
(Св. Теофан Затворник)
 
Бог не допуска да ни сполети изкушение, превишаващо силите ни. Майсторът почуква кристалния и стъклен съд леко, за да не го разбие, а на сребърния и меден съд нанася силни удари; така за немощните се допуска леко, а за силните по-тежко изкушение.
(Св. Тихон Задонски)
 
Моли Бога не толкова да те избави от сегашните беди, но повече за това, да ти даде сили да ги понесеш.
(Св. Инокентий Московски)
 
Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдещия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове. Чрез страданията се очиства духът и на сърцето се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога. Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно. Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите. Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва,изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.Не трябва да се поддаваме на унинието и ропота заради своите болести и скърби, защото от Бога е установен закон, по-непоклатим от небето и земята. Законът, че с много скърби подобава да влезем в Царството Божие. А ние в сегашното време сме навлезли в такъв период от живота на човечеството, в който се спасяват изключително чрез безропотното търпене на скърбите, съчетано с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега не е способен да се спаси никой. За нашето време е останал само един единствен път: търпенето на скърбите. Преподобният Исаак Сирин пише: “Повече от всяка молитва и жертва са драгоценни пред Бога скърбите за Него и заради Него.” А всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта, че тя ни е дадена заради нашето спасение и очистване, всяка скръб при такова отношение към нея ни се вменява като скръб заради Господа, нашият личен кръст се преобразува в Христовия кръст и ние чрез него се спасяваме. Ако с Христос пострадаме, с Него ще се и прославим казва апостол Павел. В минутите на скръб и униние е полезно да помним съвета на преподобния Исаак Сирин: “Дръж винаги в паметта си най-тежките скърби на скърбящите и страдащите (например на ония, които са в затворите, в изгнание и пр.),за да въздадеш дължимата благодарност за малките и нищо незначещи скърби, каквито намираш у себе си, и за да бъдеш в състояние да ги претърпяваш с радост.” В скърбите, понасяни с радост, с благодарност към Господа, Който ни спасява посредством страданията, се крие духовна радост, радостта на духовното възхождане от сила в сила. Спохождащите ни скърби са най-разнообразни. Едни от тях идват от човеци, които клеветят, говорят зло,ласкателстват, въвеждат в заблуждение, съблазняват, оправдават, обиждат, ненавиждат, притесняват, бият,подхвърлят на гонение, с една дума вършат онова зло, което човеците могат да сторят на човеци. Други скърби се причиняват от собственото ни тяло, когато то безчинства, воюва срещу духа, търси удобството,пада в различни недъзи и болести, подхвърля се на падения, удари и на другите разнообразни последствия от своята немощ. Други скърби идват отвън; такива са ухапването от куче, от отровни или месоядни зверове,така също и заразните епидемии, гладът, земетресенията, наводненията, студовете, зноят, старостта,нищетата, заточението и подобното на това. Скърби се нанасят и от злите духове, с които ние сме във война според думите на апостола: те наблюдават нашите думи и дела, а според тях заключават и за помислите,които, естествено, би трябвало да са подобни на думите и делата. Правилно е умозаключението на демоните!
(Преп. Марк Подвижник)
 
Наше единствено задължение е да вярваме в правдата Божия и да знаем, че всичко скръбно, което ни постига против нашата воля, ни постига или поради любовта, или заради греховността, и че по тази причина ние трябва да понасяме изкушенията с търпение, без да ги отблъскваме, като им противодействаме, за да не би с това да прибавим нов грях към нашите грехове. Преди всичко ви умолявам, братя, да бъдете много внимателни към казаното, за да не би и ние, като се подхвърлим на изкушение за нашите думи, това да бъде напразно, и за да не би вие да предадете на забрава казаното, като го приемете без подобаващото усърдие. Забравата е дъщеря на сърдечната хладност (на унинието); а майка и на двете е неверието. На Господ е благоугодно да търпим оскърбленията и да живеем в лишения и подвиг; дяволът пък иска противното на това. Ако ние се услаждаме от човешка похвала и от телесните утехи, от това става явно, че ние, като проявяваме непослушание към Господа, се скланяме към духа на сластолюбието. А ако не благоволим към похвалата от човеците и към телесното наслаждение, от това става явно, че ние се стремим към Бога, като сме възлюбили тесния път.
(Преп. Марк Подвижник)
 
Когато сме подхвърлени на нещастия, ние съгрешаваме единствено поради нашата нетърпеливост, понеже не искаме да понесем дори и най-малка скръб, не искаме да претърпим каквото и да било против нашата воля, тогава, когато Бог не допуска до нас скърби, които превишават силата ни. Ние не искаме да приемем със смирение нищо! По тази причина нещастията ни повалят: и колкото по-усилено се стараем да се избавим от тях, толкова повече те ни оплитат... Ако някой претърпи бедата с търпение и смирение, тя ще премине, без да му навреди. А ако се предаде на скръбта и смущението, ако започне да обвинява всички, ще обремени себе си с непоносима тежест и като удвои действието на бедата върху себе си, няма да получи от нея никаква полза, а ще получи вреда. Нещастията донасят голяма полза, тогава когато се понасят търпеливо,без смущение.Който извърши нещо заради Бога, той непременно ще бъде постигнат от изкушение: защото всяко добро бива предшествано или последвано от изкушение. Дори вършеното заради Бога не може да е трайно, ако не се изпита чрез някоя беда. Вярвай, че всичко, отнасящо се до нас, дори и най-малкото, се намира под Божия Промисъл и така ще претърпяваш сполетелите те скърби без смущение.Обвиняването на самите себе си, а не на когото и да било другиго, когато ни се случи да търпим скърби,ни доставя велико благо, доставя ни дълбоко спокойствие и значително преуспяване. Толкова повече ние трябва да постъпваме така, понеже нищо не се извършва с нас без Божия Промисъл... Според наставлението на отците, ако с нас се случи нещо добро, ние трябва да казваме: “Това се случи според Божия промисъл.” А ако се случи нещо лошо, трябва да казваме: “Това се случи заради нашите грехове.”Бог създаде тварите за блаженство и се утешава с тях. Как тогава има скърби? Скърбите, страданията,бедите са път към блаженството. Господ се утешава и със скърбящите, защото те вървят направо към блаженството. Блаженство посредством скърбите и страданията: такъв е Законът. Бог благоволи и към страдащите. И помага на страдащите не да се избавят, а да претърпяват. Избавянето от страданията е изключение от общия закон.
(Св. Теофан Затворник)
 
Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22). А има ли какво да търпим? В това у никого няма недостиг. Полето на търпението у всекиго е широко: значи, и спасението ни е под ръка. Претърпи всичко докрай и ще бъдеш спасен. Трябва обаче да умееш да търпиш, а иначе може и да изтърпиш, и пак да не получиш никаква полза. Най-напред, пази светата вяра и води безукорен живот според вярата; всеки грях очиствай начаса с покаяние. Второ, всичко, което се случва сега, приемай като от Божията ръка, като помниш постоянно, че без Божията воля нищо не става. Трето, като вярваш, че всичко, идващо от нашия Господ, се изпраща от Него заради благото на нашите души, за всичко искрено благодари на Бога, благодари и за скърбите, и за утешението. Четвърто, възлюби страданието заради голямата му спасителност и се научи да го жадуваш като питие макар и горчиво, но целебно.Пето, дръж в мисълта си това, че когато бедата вече е дошла, ти няма да я захвърлиш подобно на тясна дреха, а ще трябва да я претърпиш. По християнски ли ще я претърпиш или не, все пак неизбежно ще я претърпиш; така че,по-добре е да претърпиш по християнски. Роптаенето не избавя от бедата, а само я прави още по-тежка, а смирената покорност пред определенията на Божия Промисъл и благодушието отнемат тежестта от бедите.Шесто, осъзнай себе си като заслужаващ още и то не такава беда, осъзнай, че ако Господ би поискал да постъпи с теб според всяка правда, то такава ли беда би следвало да ти изпрати? Седмо, повече от всичко се моли и милостивият Господ ще ти даде сила на духа, при която докато другите се удивяват на твоите беди, на теб ще ти се струва, че сякаш и нищо не търпиш.
(Св. Теофан Затворник “Мисли за всеки ден от годината”)
 
Всички ли са благодарни на Бога и за всичко ли благодарят? Има дори и такива, които си позволяват да питат: “Защо Бог ни е създал? По-добре щеше да е, ако не съществувахме.” Бог те е създал, за да блаженстваш вечно. Той ти е дал битието даром, даром те е снабдил и с всички средства за постигането на вечното блаженство; за теб е всичко стига само да се потрудиш мъничко за това. Казваш: “Та при мен всичко е само страдания, бедност, болести, беди, нещастия.” Е, и какво! и това е в числото на средствата за придобиването на вечното блаженство: потърпи. Целият твой живот не може да бъде наречен и миг в сравнение с вечността.Дори и да ти се наложи да страдаш постоянно през целия си живот, и това ще е нищо в сравнение с вечността, а ти имаш още и минути на утешение. Не гледай към сегашното, а към онова, което се приготвя за теб в бъдещото, и се погрижи да направиш себе си достоен за това и тогава няма да забелязваш бедите. Всички те ще бъдат поглъщани от неусъмняващата се надежда във вечните утехи, и благодарността не ще замлъкне в твоите уста.
(Св. Теофан Затворник)
 
Наказанието само по себе си не изцелява човека от неговата греховност; човек може много силно да страда, но ако тези страдания, изпратени му за изпитание, пораждат в него злост и ожесточение, ако той не се смирява и не ги понася търпеливо, с покорност, благодарейки на Бога за изпратеното му единствено вярно средство, можещо да го доведе до блажените обители, а започне да разпалва в себе си гнева,раздразнението, ненавистта към всички обкръжаващи го, произнасяйки думи на отчаяние, а може би дори и проклятия, срещу причините, предизвикващи тези страдания, само ще умножи своята греховност, като прибави към старите, неизкупени с тези страдания грехове, още един от най-ужасните грехове противенето на Неговата свята воля.Човек не може търпеливо да носи скърбите, ако не държи в ума си своя смъртен край, безкрайните мъчения и радостта в Царството Небесно.Трябва с благодарност да търпим всички скърби и всяка обида от другите, без да помним никое зло. Да помним, че ни оскърбяват не братята, а бесовете: със своите внушения на всички нас причиняват вреда и душевна гибел. Те се стремят да ни отдалечат от Бога. Когато се явят някакви неприятности, сплетни, и това се претърпява, по-добре е да мисля, че всичко това е поради моите грехове и за моя полза според Божията воля. Ще потърпя заради Господа, за да си спомни Той за мен в моето смирение. Но да мисля, че не си струва да обръщам внимание на това, че трябва да бъда над всичко това, над тези сплетни този помисъл е светски, нехристиянски, в него има горделивост, а не християнско смирение, презрение, а не търпене заради Бога.
(Митр. Московски и Коломенски Макарий)
 
Блажен е този, който търпи скърби и болести. Чрез тях се очистват греховете. Но ако очиствани от Бога чрез скърбите и болестите, ние продължаваме да грешим, тогава трябва да се убоим да не би да се изчерпи явяваното над нас милосърдие на Бога, Който жадува нашето покаяние.Скърбите са необходими за всеки човек, както огънят за храната. Затова именно и светиите не изпълняват, не ни изпращат изпросваните (в молитва) земни блага, не ни избавят от бедите и страданията, за да се спаси посредством тези скърби душата.Не бъди малодушен и не изоставяй Божия път поради вражеските козни или поради интриги, гонения или клевети. Да носят кръста, т.е. скърбите, не е участ само и единствено на християните: носи ги и християнинът, и нехристиянинът, но разликата между тях е тази, че на първия те служат като лекарство и средство за наследяването на Небесното Царство, а за втория стават наказание, възмездие и причина за погибел. За първите кръстовете с времето стават все по-леки, все по-сладостни и накрая се превръщат във венци на вечната слава, а за вторите стават по-тежки и по-мъчителни, докато накрая те преминат там, където ще страдат вечно и безутешно. Трябва да обучаваме себе си да понасяме по еднакъв начин сладкото и горчивото в живота. Да не се прелъстяваме от радостите, а от скърбите да не се угнетяваме, но за всичко да благодарим на Бога, защото в благополучието Господ ни подава средства да благотворим на нашите ближни, а в скръбта и лишението ни довежда до молитвата за нашите нужди, която е Негов дар. Земните страдания и нещастия, когато са претърпявани със смирение, вяра и преданост към Божията воля, доставят голяма духовна полза. Искате да знаете каква? Тази, че в нас отслабва плътският човек този най - опасен враг на нашето спасение, тази, че у нас затихва привързаността към благата на света и неговите нечисти утехи и мислите ни се обръщат към небето и вечността; тази, че се приближаваме към Бога.Често например в болестно състояние ние молим Бог да ни даде здраве, или в крайна бедност достатъчно препитание, и въпреки това не го получаваме. Причината за неизпълняването на молитвите ни се крие не в липсата на благост у Бога, а в нашата развратена природа, в това, че ние въобще не умеем да се ползваме от божествените дарове: ние повече искаме да употребим дара на здравето като средство и оръдие за житейските удоволствия, за изобретяването (на различни прищевки) и умножаването на разкоша,а съвсем не да го посветим на Господа и за полза на нашите ближни. Повече искаме да употребим даруваното ни имущество за удовлетворяването на различните ни капризи, а не като повод да прославим Бога и да помогнем на ближния. Поради това и нашите просби, като преследват цел, несъответстваща на предназначението на божествените дарове, са недостойни пред Бога и не заслужават никакво внимание от страна на Божеството. Утесненията от Бога ...търпим и благодарим. Но ако разполагаме със средства да ги отстраним и това е от Бога, и не е никакъв грях да се възползваме от тях и да се освободим от притесненията.
Скърбите принасят полза на душата: те очистват страстите, усилват смирението, изоставят греховете, укрепват характера, приобщават към Христовите страдания, напомнят за Бога. Търпи, всичко ще премине; надявай се на Бога ще те избави; моли се Майката Божия ще ти помогне; трябва да търпим с какво иначе ще се явим там?Добродетелите се раждат обикновено от страданията и униженията; както пороците пък от наслажденията и тщеславието.За неумерената скръб заради греховете. Прекалената скръб заради греховете, която довежда до отчаянието, се отхвърля от учението на светите отци. Тази скръб трябва да съразтваряме с надеждата в Божието милосърдие; трябва едновременно да скърбим и да се надяваме: да скърбим, защото с нашите грехове прогневяваме Бога, отдалечаваме се от Бога, а да се надяваме защото имаме всесилен Лекар за нашите грехове, Господ Иисус Христос, Който проля за нас Своята кръв. Може ли монах да се излекува? От опита на мнозина се забелязва: към когото и от монасите да се прилепи някоя болест, колкото и да се старае, напълно няма да се излекува все си остават болезнените пристъпи, смиряващи и обременяващи монаха. А от всичко това излиза, че болният монах може да се полекува, но за пълното си оздравяване следва да остави всяка житейска грижа. За претърпяването на кражбите. Ти пишеш, че не е известно къде са изчезнали парите. За да избегнеш греха, по-правилно и по-добре е срещу никого да не мислиш (лошо), а да положиш в ума си, че това е изпитание и изкушение, изпратено ти заради някакъв грях. Подобни изкушения се изпращат заради непристойните ни мисли спрямо нашите ближни. За своя утеха помисляй, че изгубената сума ще ти се вмени като милостиня и благодеяние, и повече дори. Когато човек върши някакво благодеяние или оказва милост, това неволно, незабележимо бива окрадено от тщеславието, а при изгубването на някоя сума няма никакво място за тщеславието, то се отстранява от скръбното и неприятно чувство. Предавай се на Божията воля и ще се успокоиш. През 1840 г. починала една девица и не я погребали, очаквайки пристигането на нейния духовник. Накрая, едва на осмия ден след смъртта є, духовникът пристигнал и като се приготвил за служение, поискал да я погребе на следващия ден вече девети след нейната смърт. По време на опелото лежащата в гроба се свестила и когато започнали да я разпитват какво се е случило с нея, тя отговорила, че действително умряла и видяла изпълнените с неизказана красота и радост райски селения. След това видяла страшните места на мъченията и тук, в числото на измъчваните, видяла майка си и сестра си. После чула глас: “Аз им изпратих скърби в техния земен живот за тяхно спасение; ако те бяха понесли всичко с търпение, смирение и благодарност, тогава заради претърпяването на кратковременната скръб и лишение щяха да се сподобят с вечната радост във видяните от теб блажени селения. Но със своя ропот те всичко погубиха.” 
(Преп. Амвросий Оптински)
 
Не трябва във време на изкушение нито да се смущаваме, нито да униваме, а е нужно да бъдем търпеливи в скърбите, да благодарим за тях и непрестанно със смирение да молим Бога да прояви милост към нашата немощ и да ни покрие, за Своя слава, от страшното изкушение.Безутешно да скърбим, да плачем и да униваме над покойния ни родственик това разкрива нашето неверие и липсата на надежда. Ако някой с благодарност и мъжествено понесе загубата на любимия човек, ще го нарекат любомъдър и великодушен и ще му бъдат простени много от предишните грехове. За 80, за 100 години живот се обещава безконечното Царство, вечното блаженство. И така, чеда, не се предавайте на унинието. Ние не ще намерим в целия свят нищо такова, което би могло да се сравни с небесните обители.
(Св. Антоний Велики)
 
Пишеш, че имаш утешение в скърбите, но нека самите скърби да ти бъдат утеха. Много свидетелства можеш да намериш от Свещените Писания и от отеческите учения, че скърбите са ни нужни и милост Божия е, когато те ни посещават, а това, че ние не ги приемаме като сладост, зависи от нашето малодушие и маловерие. Всички светии са намирали покой в кръста.
(Старецът Макарий Оптински)
 
Не само външните скърби, но и вътрешните от духовете на злобата, със сигурност са по Божие допущение.
(Старецът Макарий Оптински)
 
Вашите страдания ще бъдат възнаградени с безконечното блаженство в бъдещия живот.Когато достигнем до Страшния съд, тогава неизказана радост ще погълне всички скърби сякаш че никога не сме и виждали скърби. Разбира се, тогава ще се натъжат ония, които тук са бягали от скърбите,увенчаващи там скърбящите; и всяка сълза, всяка душевна рана там ще възсияе по-силно от скъпоценен елмаз. Всеобщата радост ще бъде толкова голяма, че ние, само гледайки ближните си, ще се утешаваме и ще се веселим. Така хубави ще бъдат там всички, които са страдали тук. А на теб все не ти се иска да поскърбиш, все ти се иска тук да се повеселиш. В горестта на душата си понякога желаеш да умреш. Да умреш леко, лесно; но готов ли си за смъртта? Та нали след смъртта следва съд над целия ти живот (Евр. 9:27). Ти не си готов за смъртта и ако тя дойде при теб, ще затрепериш с цялото си тяло. Не хвърляй думите си на вятъра, не казвай: “По-добре да умра”, а казвай си по-често: “Как да се приготвя за смъртта по християнски: с вяра, с добри дела и с великодушно понасяне на сполитащите ме беди и скърби; и как да посрещна смъртта без страх и мирно, непосрамващо не като ужасен закон на природата, а като отеческия призив на Безсмъртния Небесен Отец, зовящ ме в страната на вечността.”Внимавай да не би реките на вътрешните скърби и бедствията да те откъснат от Господа Иисуса Христа,защото врагът по всякакъв начин се стреми да ни отдалечи от Господа: с тежестта на бедите, както при Иов,и особено с вътрешните притеснения и скърби, или пък да ни прелъсти с удоволствията.Всеки ден бъди готов за понасянето на всяка скръб с мисълта, че скърбите са избавление от многото дългове,и благодари за тях на Светия Бог.
(Старецът Симеон Благоговейни)
 
Известно е с пълна достоверност, че тесен и стеснен е пътят, който води във вечния живот, че по тази причина малцина вървят по него: и поради това ние трябва да претърпяваме всички нанасяни ни от дявола изкушения, с твърдост и постоянство заради надеждата, че ще получим благата, приготвени за нас на небето. Колкото и скърби да претърпим тук, какво значение има това в сравнение с обещаните ни бъдещи блага, или с причастността ни на Утешителя, Всеблагия Дух, която още тук се дарува на достойните, или с освобождаването от тъмнината на порочните страсти, или с прощаването на многото наши дългове, т.е.греховете? Сегашните временни страдания са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим. 8:18). И затова ние сме длъжни да понасяме мъжествено всичко заради Господа подобно на храбри воини,без да се отказваме дори и да умрем за нашия Цар. А защо не бяхме подхвърляни на такива страдания,на каквито се подхвърляме сега, тогава, когато живеехме още в света и се занимавахме с неговите дела?Защо сега, когато встъпихме в служение на Бога, претърпяваме многоразлични изкушения? Очевидно:заради Христа ни се причиняват тези скърби от противника, който е изпълнен със завист към нас поради приготвените за нас блага: той се стреми да хвърли душите ни в нерадение и униние, за да не получим наградите, обещани за живота, прекаран в благоугаждане на Бога. Но ние се сражаваме заедно с Христа,и се разрушават всички коварства на врага срещу нас. Христос е нашият велик, непобедим Покровител и Закрилник. Да разсъдим, да се вгледаме внимателно: и Сам Той прекара земния Си живот, обсипван с хули,насмешки, преследван и гонен, и накрая бе наказан с позорна смърт върху Кръста.Тези, които казват, че обичат Господа, нека докажат истинността на думите си не само с великодушното търпене на всички сполитащи ги скърби, но и като търпят с желание и с любов заради надеждата, възложена
на Господа.
(Преп. Макарий Египетски)
 
Трябва да търпим не само постигащите ни скърби, но и себе си трябва да търпим.Всички светии са страдали, понеже са вървели по пътя на Спасителя, Който страда беше гонен, поруган,оклеветен и разпнат. И всички вървящи след Него неизбежно страдат. За да понасяме леко страданията, трябва да имаме твърда вяра, гореща любов към Господа, да не се привързваме към нищо земно, всецяло да се предадем на Божията воля.Когато укоряват и ругаят греховете снемат.
(Старецът Архип Глински)
 
От всичко, което се случва в земния живот, единствено грехът трябва да опечалява християнина.В тежки изкушения трябва да викаш към Господа: “Да бъде Твоята воля! Помилуй, облекчи!”Ако искаш да бъдеш истински християнин, имай и търпи лишения във всичко, защото нетърпящият лишение не е християнин.Греховете се очистват от слъзното покаяние и търпенето на обидите е в духа на незлобието. Затова не страни от обидите: не се лишавай от венци, не бягай от изцеляването на душата. Врагът винаги се стреми да въоръжи срещу човека неговите домашни. Трябва да бъдем готови за това и да помним, че всичко това е по Божия воля и за очистване на нашите грехове. Никога не трябва да униваш: съгрешил си сега пък се покай и бъди мирен.Говори добронамерено с тези, които те злословят, моли се за тези, които ти нанасят различни оскърбления,обиди, беди, гонения. Търпейки обиди, да се радваме, а не да скърбим; да се радваме затова, че ни се дава благоприятен случай, прощавайки на своя ближен, да получим прошка на всички наши съгрешения. В това се състои познаването на истината. Когато страстите се разбушуват, умът се помрачи и загуби самообладание пред големината на изкушенията,помислите започнат да нападат с настойчивост и неистовство, тогава не само срещу блудните помисли, но и срещу помислите на гнева, скръбта, унинието, отчаянието, с една дума срещу всички греховни помисли,най-надеждното оръжие е молитвата, в която участва също и тялото. Направи си поменик на всички, които са те ненавиждали и обиждали (живи и мъртви) и ежедневно ги споменавай в молитвите си.Най-главното за нас е да се научим на търпение и смирение: със смирението ние ще победим всички врагове бесовете; а с търпението страстите, които воюват срещу душата и тялото.Утешавай себе си с това, че не е възможно да се сподобиш с вечния покой, без да поскърбиш и да се поотрудиш тук.Помнете, че ропотът и малодушието са също кръст; кръст, макар и също голготски, но кръст на отхвърления разбойник.Ако от време на време съседите ви смущават с шум и викове, претърпете заради Господа, като си казвате: “Това Господ допуска заради моите грехове.”Във време на скръб започвайте молитвата си с благодарение. Едно от стъпалата към съвършенството е безропотното и благодарно понасяне на всички скърби,възприемането им като средство за духовното усъвършенстване и за очистването на греховете.При борбата с унинието ни се дарува най-големият венец. Който не търпи борения и нападения, той е станал приятел на демоните. Едно от свойствата на смирението е да приемаш униженията с удоволствие.Ако сториш нещо добро някому, чакай скръбно изкушение заради това.Страшно е да оставаме дълго без скърби. Застоялата вода се превръща в блато, а бурите и ветровете я освежават и способстват за нейната пригодност.Когато бащата оставя сина си без наказание и му позволява да живее според своята си воля, от това се вижда, че той го е отхвърлил от себе си: така, когато и Бог оставя човека без наказание, това е знак за неговото изоставяне от Божията милост; и не друго нещо ще последва за такъв, освен търпенето на вечния гняв Божий.
(Св. Тихон Задонски)
 
Който съгрешава, а не бива наказван тук, е най-нещастният човек.
(Св. Иоан Златоуст)
 
Правдата Божия изисква грешникът да бъде наказан за своите грехове. А ако е нужно грешникът непременно да бъде наказан, то по-добре за него е да бъде наказан тук и да претърпи с благодарност временното наказание, отколкото да се мъчи вечно в бъдещия век.Посредством търпението ние укрепваме духовно, придобиваме сила на духа, мъжество... Трудно ли ти е? обърни се с молитва към мъчениците, които са образци на търпението, и те ще ти помогнат да носиш кръста си до края.Трябва да търпим и когато сме във вътрешни смущения, трябва да се примиряваме с положението; ако охкаш, ако се оплакваш значи във вътрешното си духовно дело си все още много далеч от доброто устроение.Ох, ох, ох! Сега настават жестоки времена: човешкият род изпада в изнемога, стълбовете силно се клатят,силите на подвижниците отслабват и те само с това и се спасяват с това, че ги гонят и им причиняват скърби.Религията ни позволява да имаме чувства и да оплакваме загубата на нашите приятели, но тя забранява извънмерната скръб. Тежък живот... Единствено само покорството спрямо него, търпеливото носене на неговата тежест заедно със смиреното и всецяло предаване на себе си на Божията воля (дори и без други подвизи) е велик подвиг на вярата във Владиката на живота, на любовта към Него, на доверието и упованието. Търпи единствено с благодарност и покорство, и това ще стане за теб извор на неизказани блага и на радостта и вечното блаженство на небето.
(Из дневника на един монах)
 
Ако някой търпи бедите с радост, той ще приеме голяма слава на другия свят.Да благодариш сред бедите е по-голяма заслуга, отколкото да даваш милостиня.Желаещият да угоди на Бога не трябва да води спокоен и приятен живот.Господ не оставя нашата душа нито в постоянен покой, нито в продължителна скръб. Нужно е да претърпяваме бедствията не заради надеждата в бъдещите блага, а заради Самия Бог.Четенето на книгата за Иов е полезно за всички и служи за утеха и в най-тежките и продължителни нещастия.Молитвата, признесена в скръб, може би ще бъде чута по-бързо от Бога.Скърбите помагат на светиите да бъдат кротки и смирени.Че не умееш да търпиш скърбите и болестите укори се за това, но не се отчайвай.Ако потърпиш скърбите с благодарност, ще бъдеш възлюбена у Господа. А ако не се стърпиш и възроптаеш,но се покаеш при все това, пак ще бъдеш Негова възлюбена.Ние всички търсим лекия път, а бягаме от тесния, скръбния: как тогава да не благодарим на Господа, когато Той чрез нетърсените от нас скърби или болести устройва нашето спасение...Ти знаеш от писанията на отците, че търпенето на случайно сполетелите ни болести превъзхожда подвижническото дело.Господ възпълва нашия недостиг от добри дела или с болести, или със скърби.Всички, искащи да се спасят, трябва да търпят не само уединението, нищетата, укорите, употребяването на суха храна, всяка оскъдност и притеснение, но и още много освен това.С наказанията и бедствията, изпращани ни от Бога в сегашния живот, за нас немалко се облекчават бъдещите мъчения.Знай, че не винаги нещастията, скърбите и горчилките се допускат до нас заради греховете. Понякога човеколюбивият Бог, обичайки Своя раб, нарочно го потапя в страдания, както златната руда се слага в огъня, за да го изпита подобно на злато в горнило. Господ Бог ви изкушава говореше Моисей на Израиля,за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа (Втор. 13:3).
(Св. Димитрий Ростовски)
 
Търпи мъжествено всички изпращани ти от Бога скърби в този временен живот, за да се радваш вечно в бъдещия век; защото който не търпи тук скръбното, той не ще получи там радостното.
(Св. Димитрий Ростовски)
 
Който тук не е страдалец, той и сам може да чуе тези слова: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе (Лук. 16:25).Възведи очите на ума си към Небесните селения и огледай всички техни жители не ще намериш нито един,който да не е дошъл тук по пътя на търпението. 
(Св. Тихон Задонски)
 
Ние не ще търпим дълго, понеже сегашният живот е твърде кратък.Бог не се радва заради никоя добродетел толкова, както когато някой падне в някаква скръб и търпеливо я понася с благодарност до края.В Писанието не се споменава за бедния Лазар, той да е имал някаква добродетел: явно е само това, че той никога не роптаел срещу богаташа, а с благодарност носел бремето на своята нищета; и за това Лазар е приет в лоното на Авраам.Всички светии са прекарали живота си в скърби и притеснения, в страдание, търпение и гонение, само ти единствен ли искаш да си останеш без никакво страдание и мъка? Или само ти единствен искаш да бъдеш в числото на Божиите избраници, без същевременно нищо да претърпиш. Да не бъде това!
(Св. Димитрий Ростовски)
 
Ако опасност, бедствие, скръб разколебават твоето мъжество, изчерпват търпението ти, спомни си за Майката на Господа, която стоеше при Неговия кръст.Подвигът на търпеливото понасяне на скърбите, обидите и хулите е по-висок от носенето на всякакви вериги и власеници.
(Схим. Зосима)
 
Който е недоволен от съдбата си, роптае срещу болестта си или срещу оня, който го е обидил, той нека знае,че се намира в духа на гордостта, който е отнел от него благодарността към Бога; но дори и да е така, не унивай, а се постарай да се уповаваш с твърдост на Господа и Го моли да ти даде духа на смирението; и когато при теб дойде смиреният Божий Дух, ти ще Го възлюбиш и ще бъдеш в покой, макар и да те сполетят скърби.
(Преп. Силуан Атонски)
 
За всичко следва да благодарим на Бога, дори и при неуспех. Защото ако не е била помощта свише, делото можеше да се развие и още по-зле.Скърбите следва да търпим тайно, както и всеки подвиг. Тогава ние не се лишаваме от небесните награди.Само с духовния отец можеш да говориш за скърбите си, изпросвайки неговите съвети и молитви, за да понесеш търпеливо всяко изкушение.Животът ни е даден не за да скърбим, а за да се радваме, и затова всеки трябва да се старае винаги да бъде весел; това освежава всички сили на човека: въображението, паметта, ума. А при унилото, мрачно и печално настроение всичко в душата е отпаднало, подтиснато, а само това и е нужно на дявола: той напада особено мрачно настроените, униващите и навъсените.
(Иеросхим. Николай)
 
За да се утешите в скръбта, четете или слушайте по-често акатиста за Христовите страдания, светото Евангелие най-вече ония места, където са изобразени Христовите страдания. Псалтирът петата катизма от Пс. 34 и шестата от Пс. 41, акатистът на Божията Майка “Радост на всички скърбящи”.В мигове на тежка скръб отправяйте взор към Разпятието на Господа. Ние много оскърбяваме волята на Господа, когато поради сполитащите ни нещастия изпадаме в униние,ропот, отчаяние, печал, вкаменено безчувствие. Тези страсти са преддверието на огнената геена. В никой случай и при никакви обстоятелства не унивайте. Унинието е палач, който убива енергията, необходима за придобиването на Духа в сърцето. Унилият загубва молитвата и умира за подвига. С какво се прославиха всички светии и получиха Небесното Царство? Със скърбите, изкушенията, подвизите.Едни изтърпяха тежки мъчения и изтезания и за това получиха мъченически венец; други се предаваха на подвизи в пустинята и заради това се сподобиха с Небесното Царство; и защо Бог би допуснал светиите да претърпяват толкова опасности, изкушения, скърби, ако беше възможно да се получи Небесното Царство без всичко това? Затова нека да не униваме, когато ни сполетят огорчения и скърби, а напротив да се радваме,задето Господ се грижи за нас, като ни изпитва в скърбите и бедствията, както златото се изпитва в огъня.Които тук Господ наказва заради греховете, тях ще помилва в бъдещия живот; които тук се покаят, там няма да страдат от разкаяние.По всякакъв начин се приучвайте да се радвате повече, когато с вас се отнасят презрително, укоряват ви или дори ви обиждат, отколкото, когато ви ласкаят и показват одобрението си към вас. Това е най-надеждният път към смирението.Упражняването в Свещеното Писание е полезно винаги, но най-вече във време на скръби.Когато някой се намира в беда, каквато и да е тя, нека да чете молебния канон на Божията Майка “Сполетян от много напасти...”, и всички напасти ще си отидат безследно от него за срам на ония, които го нападат.Силните скърби са винаги признак на особена Божия благодат, само трябва да се търпи.Скърбите са ни нужни, за да отмият от нас гордостта и останалите страсти. Трябва да ги претърпяваме, без да се оплакваме и без да се озлобяваме срещу обиждащите ни.Голям подвиг е да претърпяваме оскърбленията от своите родственици.Ние гледаме Кръста на Христа и почитаме Неговите страдания, а сами не искаме да понесем нито една обида.Спасението не се състои само в невършенето на зло, но и в това сами мъжествено да претърпяваме злото.
(Св. Иоан Златоуст)
 
За голямата част от хората по отношение на греховете им самите им домашни биват техни врагове.По време на скръб поставете Евангелието разгърнато на масата, и по-често поглеждайте в него.За нетърпението принасяйте покаяние, а за отчаянието прибягвайте като към лекарство към Божието милосърдие.През много скърби, беди и страдания достига праведникът до Небесното Царство.Светите сили се отстраняват от нас във време на изкушение или за изпитание, или за наказание на изкушавания.Ако носиш кръста си, пази се от горделивата мисъл, че носиш кръст.Свети Николай и свети Спиридон са бързи помощници и молитвеници за нас; на тях е дадена благодат да помагат на намиращите се в беди, дори и в най-безизходните положения.Ако искаш да се избавиш от скръбта, не привързвай сърцето си към нищо и към никого. Скръбта се поражда от привързаността към видимите неща. Гоненията и притесненията са полезни за нас, защото те укрепяват вярата. Понасяй с благодарност всеки труд, мъжествено претърпявай всяко лишение, във всички свои изкушения осъждай самия себе си. 
(Св. Исаак Сирин)
 
Нужно е по-често да мислим, че скърбите са необходими за вечното спасение.Полза имат тези, които търпят изкушенията не с ропот, а с благодарност и мъжество.В случай на скръб четете книгите на светите отци; не обвинявайте никого от тези, чрез които ви напада скръбта, защото те са Божие оръдие.Свети Иоан Златоуст поставя търпенето на скърбите по-високо от добродетелите, а на болестите още по-високо и от скърбите, тяхното претърпяване е по-тежко от скърбите... За скърбите и болестите се дават по-светли венци, отколкото за добродетелите; а който е грешен, чрез тях се очиства от греховете.Не трябва да отхвърляш справедливото или несправедливото изобличение, а да понесеш унижението от своите ближни. Но без скърби и себе си не ще познаете, и от страстите няма да се очистите... Която и книга да разгърнете,навсякъде ни учат да тръпим скърбите. “Благодаря на Бога за всичко!” това изречение нанася смъртоносна рана на дявола и във всяка беда дава на този, който го казва, най-силното средство за неговото укрепване и утешаване. Никога не преставайте да го произнасяте особено когато сте в скърби, и учете и другите на това.
(Св. Иоан Златоуст)
 
Унинието е прекомерна скръб заради житейските ни загуби и неуспехи, скръб, стигаща до отчаяние в Божието милосърдие. Християните ли да скърбят за мирските, житейски загуби и неуспехи, когато те знаят, че всичко им се случва според определението на мъдрия Промисъл, според волята на Всеблагия Бог.Който се бои от смърт, от скръб, заточение, бедност, той не може да бъде добър човек.
(Св. Епифаний Кипърски)
 
Ако някой не се оставя да бъде надвит от скръбта (особено за някой покойник), но с надежда в Бога носи бремето на мъката, за това търпение Бог му приготвя голяма награда.
(Св. Василий Велики)
 
С търпението си спасявайте душите си и не просто с търпението си, а и с всяко благодарение, молитва и смирение, като благославяте и песнословите Спасителя.Колкото повече някой върши добри дела, толкова повече хора го оскърбяват, защото срещу него въстават множество зли духове и неправедни хора.Посредством тъгата и сластта, копнежите и страховете, демоните привързват ума към чувственото.
(Св. авва Таласий)
 
Утесненията от Бога ...търпим и благодарим, но ако разполагаме със средства да ги отстраним и това е от Бога, и не е никакъв грях да се възползваме от тях и да се освободим от притесненията.
(Св. Теофан Затворник)
 
Когато благодушествате, тогава се укорявайте и порицавайте себе си; а когато сте в скръб и в униние, тогава се утешавайте с надеждата в Божието милосърдие това именно означава духовна мъдрост.Не винаги грее слънце случва се и да вали; когато ви е весело на душата, тогава се радвайте и благодарете на Господа; а когато се струпат облаците, тогава душата е по-разположена към сърдечното съкрушаване за всяко нещо си има време. 
(Старецът Арсений Атонски)
 
Благодаренето на Бога във време на изкушение прогонва изкушението.Посредством скърбите Господ възпитава човека за вечния живот.Не бъди малодушен и не изоставяй Божия път поради вражеските козни: поради интриги, гонения или клевети. Срещу унинието, отчаянието и липсата на надежда в Божието милосърдие ни съветват да четем акатиста на Сладчайшия Иисус.
(Старецът Арсений Атонски)
 
Страданията, ако озлобяват човека или го принизяват, без да го преобразяват, без да предизвикват благотворна реакция изправяне и благодарност, са само двойно зло.Не само да не роптаем срещу Бога, но да не роптаем и срещу ближния си, ни убеждава християнският нрав. Преподобният Серафим Саровски нареждал да се поставя свещ зад престола за здравето и спасението на тези, които ни оскърбяват.Когато се случи твърде много да униваме поради изкушенията и да роптаем срещу тях, възниква опасността да станем богоборци.А когато те безпокоят несгоди или мъчителни страдания, или нещо подобно, тогава се старай да не изпускаш от паметта си думите на Свещеното Писание: През много скърби трябва да влезем в Царството Небесно. Християнинът е временен гост, странник и пришълец на земята, който неизбежно е съпровождан от злобата и ненавистта на по-голямата част от обкръжаващите го. Страданията в неговия живот са също така неизбежни, както бяха и в живота на Спасителя. В скърбите не е лошо да утоляваш своята печал посредством отслужването на молебени.Плътта и светът винаги воюват срещу спасяващите се. Плътта се покорява чрез пост, а света ще трябва до края да прогонваме от себе си.Когато ви е мъчно и тъжно на сърцето, четете акатиста на Покрова на Божията Майка и ще получите неизказано утешение в себе си.Които тук, през своя живот, са плакали, били са гонени и от свои, и от чужди, и всичко са претърпявали безропотно заради Господа, там вечно се радват и се веселят заедно с Ангелите в Божието Царство. Когато има скръб, тогава има и полза. Дори и самата скука да се търпи заради Бога в уединението е велика придобивка за душата, която не се развлича с пожелаването на неподобаващи за нейното утешаване неща.Когато се боим от порицанията, плашим се от униженията, не търпим оскърбленията, тогава още сме далече от следните добродетели любовта и смирението. Един от монасите попитал Арсений Велики: “Защо някои добри хора преди смъртта си биват подхвърлени на голяма скръб, причинена от някоя телесна болест?” “Затова отговорил старецът, за да можем, като се осолим тук като че със сол, да отидем там чисти.”Когато християнинът е сполетян от страдания заради Христа и заради вярата, той не трябва да гледа на тях като на нещастие, а като на особена Божия милост към него. Разбира се, християнинът не може да отхвърли подобни страдания, както не подобава да отхвърляме и особените почести.Нужно е да се знае, че добродетелта на търпението обикновено се упражнява в три насоки. Защото едно търпим от Бога, друго от древния враг, и трето от ближния си. От ближния си търпим преследвания, вреди и оскърбления, а от злия дух изкушения; от Бога пък вразумления. Но във всички тези насоки умът трябва бдително да се вглежда в себе си, за да не би заради обидите от страна на ближния да се увлече от желанието да отвърне на злото със зло; да не би заради вражеските изкушения да се поддаде на услаждането и на съгласяването с беззаконието; и за да не би заради вразумленията от Създателя да падне в ропот.Ако те наставляват и ти отправят упреци, ти ги цени повече и от скъпоценен бисер; порицанията са безценно съкровище и ако ги отхвърляш, се отричаш от спасението си и отпадаш от Бога.Милосърден е този, който не скърби за онова, което са му отнели и не разказва за загубата си.Не скърби заради телесните недостатъци, защото смъртта напълно ще ти ги отнеме.Домостроителството на Господа е такова, че онова, с което ни вредят, служи за наша полза.Вярващият не трябва да ридае подобно на езичниците за починалите.Ние забравяме, че вечното блаженство ни се дава посредством злостраданията в този живот.Размишлението за вечността ни дава устроението да приемаме всяко временно наказание, т.е. скръб,тъмница, изгнание, обиди, рани, унижения.Не се плашете от бъдещето, не се товарете с излишна печал.
(Старецът Иоан Троицки)
 
Когато си в скръб, не желай смъртта това е грешно.Трябва да вярваме, че нищо няма да ни се случи без Божия Промисъл. Поради това никога не трябва да се предаваме нито на скръбта, нито на малодушието, а за всичко да благодарим на Господа.На доброто се съпротивлява скръбта поради завистта на дявола.Всъщност целият живот на подвижника е постоянна борба с изкушенията, причинявани от собствените му страсти, от помислите, от дявола и от различните външни обстоятелства.Дяволът напада по-силно ония, които търпеливо понасят скърбите.
(Св. Иоан Златоуст)
 
Да понасяш обидите е по-висока добродетел, отколкото да бъдеш праведен.Не трябва да роптаем нито при недостиг в потребното, нито при умора от нашата работа.Понеси обидите, без да влизаш в разни сплетни, без да се оплакваш; не считай себе си за обиден и не очаквай земна награда. Забелязвам у теб униние, поради което ти приемаш себе си като недостойна за помощ и прошка, да се мисли така е оскърбително за Божията любов. Никои грехове не могат да надделеят над Божията благодат и милосърдие, ако ние се каем за тях и молим за прошка. Ангелите плачат, когато ти униваш и се съмняваш в Божието милосърдие.Помни: всички несгоди в живота и всичко скръбно е полезно и спасително за нас, а доволството и успехите,и утешенията, които не са от Господа, са вредни за нас. Затова не следва никога да униваме, а да приемаме с благодарност всичко, случващо се с нас, като от Божията ръка.За Божиите избраници е отсъдено тук да изтърпят ада и да изпият чашата на геенските мъчения, за да блаженстват във вечността: “Ако не поживееш тук в ада не ще влезеш и в рая.”
(Старец Иоан Троицки)
 
Страдащите, болните, скърбящите с покорност пред Бога, благодарящите и претърпяващите своя скръбен живот са равни на мъчениците, за които са приготвени такива блага и радости, в сравнение с които сегашните скърби са по-малки и от нула.
(Св. Теофан Затворник)
 
За да бъде носенето на кръста спасително, трябва да търпим всичко с благодарност: да не роптаем, да не завиждаме на другите и да не се предаваме на безсмислено скърбене. Към външните кръстове се отнасят: скърбите, бедите, нещастията, болестите, загубата на близки, неуспехи в службата, неблагоприятни външни отношения, оскърбленията, обидите, клеветите.Да носим кръста си не със скръб, а с радост.Тежко е да се търпи клеветата. Тя е кал, но целебна кал. Търпете, ще дойде краят. Лекарят на душите ще снеме този горчив пластир. И Господа клеветяха: “многоядец и винопиец”, “приятел на митари и грешници”,“бяс има”... Да бъдеш причастна на претърпените от Господа хули е велика сила! А хората и самите себе си зле познават, да не говорим пък за другите!Отците учат, че в часовете на изкушение е по-добре да оставаме в килията, без да излизаме, и да безмълвстваме.Знай, че на пожелалия и започналия да търси Бога, сатаната нашият враг по всякакъв начин се стреми да устройва всякакви препятствия: ту със зъл помисъл, ту го напада с униние и леност, ту го плаши с несгодите,ту го примамва към прелестите на суетния свят, ту го безпокои чрез зли човеци или го връхлита с други беди,за да го отклони от спасителния път. От всичко това трябва да се пазиш с Божията помощ.
(Св. Тихон Задонски)
 
Да претърпиш нещо скръбно е също толкова полезно, както и да вършиш добри дела.
(Св. Иоан Златоуст)
 
У светиите плачът за временното не се счита за приятна на Бога жертва.Вярващият разполага с огромно множество благотворни средства за своето изцеление, утешение и освещение. Изповедта, светото Причастие, богоявленската вода, просфората, антидорът, артосът, мощите на светиите, чудотворните икони, помазанието с осветен елей, кръстното знамение, четенето на Словото Божие, усърдната молитва, посещаването на Божия храм, призоваването на светиите и на нашия Ангел Хранител на помощ, честото произнасяне на Иисусовото име всичко това е за вярващия велико оръжие в мъката, в унинието, в болестта, при нападението на изкушенията и на враговете. А колко малко са ония,които прибягват към тези средства за свое духовно утешение!Бог е пожелал за Своите възлюбени, докато те са в света (тук, на земята), да пребивават в скръб, в тежести, в трудове, в оскъдица, в голота, в самота, в лишения, болести, унижения, оскърбления, в сърдечно съкрушение, в изнурено тяло, в отречение от своите сродници, в печални мисли.Какво е скръбта по Бога и какво е световната скръб? Скръб по Бога е, когато някой скърби и плаче затова,че Божията заповед е нарушена от самия него или от другите, а скръбта от този свят е, когато някой скърби или плаче, задето са го обидили, изгубил е богатството си, или е умрял негов сродник.
Сега няма кръвно мъченичество, но има без-кръвно мъченичество: оскърбяват ни, обиждат, клеветят, осъждат. Това е нужно да се търпи безропотно.В понасянето на скърбите става явно дали нашето благочестие е истинско или лъжливо. Скърбите са като топилна пещ, в която се изпитва нашата надежда в Бога, нашата любов към Него и нашето послушание.Когато си в гонение от врагове, чети псалмите 3, 53, 58, 142. Избери от тези псалми съответстващите за твоя случай думи и по-често си ги казвай, а когато те обхване унинието прочети 101 псалом.Търпящите със скръб обиждащите ги, нека да се стараят да проявяват любов към ония, от които получават огорченията, иначе търпението, несъпроводено от любов, ще се обърне в ожесточена ненавист.
(Св. Григорий Двоеслов)
 
Който търпеливо понася презрението, безчестенето и загубите, той може да се спаси.За да имаш душевен мир, трябва да приучиш душата си да обича своя оскърбител и веднага да се помолва за него.Благодари на Бога за всяка неприятност; помни, че тя ти е изпратена за твоя полза.Ние трябва да говорим добро и да хвалим тези, които ни оскърбяват и укоряват.Скърбите, трудностите и неудобствата в живота свързват и умъртвяват сладострастието, а снизхождението,доволството и покоят на плътта го развързват, подхранват и възвръщат.Господ понася всички човешки немощи, не търпи само човек, който винаги роптае, и не го оставя без вразумление.Отчаянието, малодушието и унинието, когато сме в изкушение, е гибел за душата, радост за дявола.Във време на скръб е нужно да отвличаме мисълта си от предмета на нашата мъка и да занимаваме ума и сърцето си с молитва. Не трябва да се смущаваме от това, че в тия обстоятелства молитвата е несъвършена. Такава е общата участ на праведните и добрите им дела се претълкуват в лоша светлина и стават причина да бъдат порицавани.
(Св. Теофан Затворник)
 
Посредством добрите дела, изкушенията и болестите се удостояваме с прошка на нашите грехове.
(Св. Иоан Златоуст)
 
Заради Бога трябва великодушно да претърпяваме студ и мраз, и непоносим зной, болест и скръб, и трудове,и обиди и от нищо да не изпадаме в униние и отчаяние.
(Св. Иоан Кронщатски)
 
Ако ги нямаше униженията и оскърбленията, не би съществувал нито един светия: който бяга от скърбите,той бяга от вечния живот. За какво бихме получили награда, ако не ни обиждаха? Тези, които ни обиждат,ние трябва да считаме за благодетели на нашите души.Не всички са подхвърлени на безпричинни скърби, а само светиите, праведните и чистите по сърце.Макар Господ и да прощава греховете на каещите се, всеки грях изисква очистително наказание. Например на благоразумния разбойник Сам Господ каза: днес ще бъдеш с Мене в рая, но заедно с това след тия думи на него му пребиха пищялите; а какво ли е било за него да виси на кръста три часа, само на ръцете си, с пребити пищяли? Значи, той е имал нужда от очистителното страдание.Когато видите, че ви очернят, приемайте това като целебна кална баня.От скръбните мисли няма никаква полза: те не ни избавят от скръбта, с нищо не ни помагат, само разстройват душата и тялото; значи те са от бесовете и следва да ги прогонваме от себе си. А скръбните мисли се прогонват чрез принасянето на благодарение на Бога. За скърбящите е полезно да четат житието на великомъченик Евстатий Плакида (20 септември). Скръбта, внушавана ни от дявола, трябва да прогонваме с молитва, с четене на словото Божие, чрез общуването и душеполезните разговори с благочестиви хора. Защото скръбта, която не е по Бога, става причина на всякакво зло; и ако продължи дълго у нас, ще се превърне в отчаяние, ще направи душата пуста и унила, слаба, нетърпелива и ленива за молитва и за четене. 
 
Който иска да се избави от вечните страшни мъки, той трябва да претърпява с благодарност тукашните скърби и несгоди, и всяка болест и злострадание, с които Господ би ни наказал по Своята премъдрост заради нашето спасение. Когото Господ обича, него наказва; за него и допуска да търпи скърби, за да го възрадва с вечната радост.Тукашните унижения избавят от посрамването на Страшния съд. Доколкото претърпиш клеветата тук,дотолкова ще си приготвиш ублажение там.Всички дела, които се вършат заради Бога, са съединени със скърби.Щастливи са тези, които Бог подготвя за вечността посредством болестите и скърбите.За да се победят изкушенията, е необходимо вътрешното занимание.Надеждата, че ще се видим след смъртта, прави лека раздялата в живота.Съвременните, видимо слаби, скърби и напасти се стремят подобно на древните силни скърби и напасти да отделят човека от Христа, да унищожат на земята истинското християнство, като оставят само обвивката, за да се заблуждаваме възможно най-лесно. Слабите, но замислени и изпълнявани с адско лукавство изкушения, действат много по успешно от гледна точка на сатаната, отколкото тежките, но очевидните и недвусмислени изкушения.Всяка непредвидена скръб да те приучва да се обръщаш към помненето на Бога и у теб не ще оскъднеят подбудите, подтикващи към покаяние.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ