След като на Тайната вечеря Господ заръчал на апостолите да извършват това за Негов спомен, те веднага започнали да се събират, за да преломяват хляб. И до четвърти век това именно е била целта на техните молитвени събирания – да преломяват хляб, възпоменавайки пришествието на Господ Иисус Христос. Но по времето на св. Иоан Златоуст някои от покръстилите се езичници започнали да си тръгват от тези събрания без да станат съпричастни на общата цел на всички – приемането на Светите Тяло и Кръв Христови, намирайки си свои извинителни причини: че не са достойни, че не са се подготвили достатъчно и т.н. Църквата реагирала остро на такова „изменническо” поведение и започнала да отлъчва такива. Към тях се провиква и св. Иоан Златоуст:”Как ти, който влизаш в събранието на верните, си тръгваш като неверник, без да се причастиш със Светите Тайни?!”Един вид: за какво си дошъл тогава? Та нали точно за това се събираме на обща молитва, за да се причастим?! Но тази мярка не дала очаквания резултат и самоотлъчващите се станали повече. Църквата продължила да ги отлъчва, но, като видяла, че няма ефект, се разтревожила и на втория Вселенски събор (ако не ме лъже паметта) взела решение за раздаване на осветен хляб вместо Причастие, за да могат „недостойните” да останат в Църквата поне като братя, ако не като съпричастници.

 

Затова по време на пеенето на „Достойно ест” е въведен специален чин за освещаване на допълнителни просфори (не селски хляб), които се раздават вместо Дарове (антидорос) на „недостатъчно подготвените” по велика икономѝя, само за да се осмисли тяхното присъствие на събранието на верните. Това е част от целия чин „Панагия”, който на Света Гора се извършва на трапезата, след като е имало всенощно бдение. Свещеникът възнася трикратно дискоса с нарязаната просфора над осветените вече Свети Дарове, сиреч над св. потир с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, и възглася: „Велико имя Святия Троици! Пресвятая Богородице, помогай нам. Тоя молитвами, Боже, помилуй и спаси нас!” След това благославя просфорите и накрая ги раздава на „недостойните”.А анафора собствено е гръцка дума, която означава възношение и се отнася към просфората с агнеца, която се възнася на проскомидията от свещеника с думите:”Изкупил си ни от клетвата на закона...”

 

Руската Църква пък по свои лични доводи не е възприела „това нововъведение на гърците” и вярващите се задоволяват на края на литургията да целунат кръста и, ако са си дали просфорки с листче за поменаване на имена, си ги взимат, като вярват, че щом са били на проскомидията, вече са осветени.И сега за ежедневното приемане в домашни условия. Трябва да се засрамят тези, които без да имат достатъчно познания, а явно и духовен опит, дръзват да се изказват непочтително за една толкова деликатна част от нашия живот, каквато е религиозните преживявания. Всеки християнин, който поне малко обича Христос и се стреми да живее според Неговите спасителни заповеди, има нужда от ежедневно освещаване на душата и тялото, които са неразделни спътници до смъртта. Светата Църква ни е дала много начини за това. Едно от тях е приемането на този осветен хляб. Едно от тях, не основното, не „най-силното” или най-важното. Да кажеш „прости” на съгрешилия против теб, виждайки, че той не може да го направи, е кървав подвиг и освещава много повече душата, отколкото едно парченце хляб. Да поемеш вината върху себе си е подвиг, чрез който се богоуподобяваме и ни прави святи и наследници на Небесното Царство. Ако изпълним волята на другия, отказвайки се от своята воля, ни дарява смирение, което пък най-много освещава душата. Има и много други начини за освещаване на душата и тялото, като молитвата, например, и никой от тях не е за пренебрегване от невежи.Затова нека се отнасяме с уважение и почтителност към религиозните чувства на другите.