СТАР ЗАВЕТТРЕТА КНИГА МАКАВЕЙСКА
Глава 6
Mежду това някой си Елеазар - уважаван мъж, от свещениците на страната, вече достигнал старческа възраст и украсен в живота си с всякаква добродетел, - покани стоещите около него старци да призовават светия Бог и се молеше тъй:
2. “Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван.
3. Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост.
4. Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си.
5. Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове.
6. Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки.
7. И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници.
8. Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно,
9. та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог.
10. Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво:
11. помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници.
12. Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов.
13. Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас;
14. стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш”.
15. Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума.
16. Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска.
17. Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите.
18. Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост.
19. Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха.
20. Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши.
21. Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки:
22. “вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството.
23. Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му?
24. Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор!
25. Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни”.
26. Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител - Бога.
27. След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение.
28. Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб.
29. Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие.
30. Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение.
31. А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор.
32. А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения.
33. Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение.
34. След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им.
35. Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати.
36. Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне.
37. Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:
2. “Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван.
3. Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост.
4. Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си.
5. Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове.
6. Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки.
7. И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници.
8. Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно,
9. та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог.
10. Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво:
11. помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници.
12. Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов.
13. Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас;
14. стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш”.
15. Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума.
16. Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска.
17. Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите.
18. Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост.
19. Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха.
20. Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши.
21. Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки:
22. “вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството.
23. Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му?
24. Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор!
25. Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни”.
26. Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител - Бога.
27. След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение.
28. Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб.
29. Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие.
30. Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение.
31. А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор.
32. А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения.
33. Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение.
34. След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им.
35. Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати.
36. Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне.
37. Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:
