Нечестивият римски цар Деций, след като измъчил много християни, се отправил с цялата си войска към Персия. Там победил персийското войнство и завладял областите Вавилония, Вактриния, Иркания и Асирия. Като намерил в тези земи много християни, царят започнал да ги преследва и предава на мъчения. Тогава във Вавилония бил епископ Полихроний, а с него имало трима презвитери: Пармений, Елима и Христотел, и двама дякони: Лука и Муко. Като ги уловил, Деций заповядал веднага да ги заведат за принасяне на идолска жертва. Но свети Полихроний смело казал:

- Ние принасяме сами себе си в жертва на нашия Господ Иисус Христос. На бесовете и на нищожните идоли, направени от човешки ръце, никога няма да се поклоним.

Деций заповядал да затворят в тъмница епископа с презвитерите и дяконите, а сам започнал да строи в град Вавилон храм на своя мерзък бог Сатурн, на когото направил и позлатен идол. Той написал до началника Валериан, в Рим, за благополучната си победа над персите, която според него му била дадена от боговете, и заповядал да устроят в Рим голям празник в тяхна чест, а християните да мъчат и убиват.

В Рим Валериан постъпил според заповедта на царя. Когато мерзкия храм на Сатурн бил завършен във Вавилон, нечестивият Деций повикал на своя съд епископ Полихроний с презвитерите и дяконите, и казал:

- Ти ли си този богохулник, който нито боговете почита, нито царските наредби изпълнява?

Светият епископ мълчаливо стоял, не отговаряйки нито дума.

Тогава царят се обърнал към презвитерите и дяконите:

- Вашият началник онемя!

Но презвитерът Пармений казал:

- Нашият отец не е онемял, но не желае да осквернява чистите си и свети уста, изпълнявайки заповедта на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат”. Добре ли е чистата уста да се омърсява с гной?

Разгневеният Деций казал:

- Ние сме гной, значи?

И веднага заповядал да отрежат езика на презвитера. Когато направили това, свети Пармений, без език, произнесъл ясно, обръщайки се към свети Полихроний:

- Свети отче, моли се за мене, понеже виждам над тебе Царя - Светия Дух, Който затваря твоите уста, а в моите влага меден нектар.

Тъй е дивен Господ в Своите светии: на имащия език заповядва да мълчи, а на този, комуто езикът е отрязан, дава дар слово, за да покаже всемогъщата Си сила. И казал Деций на епископа:

- Полихроний, принеси жертва на боговете и ще ми бъдеш приятел, и ще поверя на тебе новия храм на Сатурн.

Епископът не му отговорил. Като изпаднал в ярост, Деций заповядал да бият Полихроний с камък по устата, а светецът, докато го биели, издигнал ръцете си към небето, и като повдигнал очи, изпуснал дух. Деций оставил тялото на мъченика повалено пред храма на Сатурн. През нощта двама благородни мъже от персийските князе на име Авдон и Сенис, тайни християни, взели, без никой да види, тялото на свети епископ Полихроний и го погребали близо до градската стена. А Деций се отправил към град Кордува, който се намирал в Персийската страна, и заповядал да вземат с тях оковани в железни вериги затворниците, презвитерите и дяконите.

Когато водели светиите, железните окови паднали от шиите и ръцете им. Като дошли в град Кордува, Деций заповядал да представят на съд доведените затворници и им казал:

- О, безумни, нима и вие желаете да погинете, ето, предлагам ви да принесете жертва на безсмъртните богове!

Но презвитерът Пармений, на когото бил отрязан езикът, високо отговорил:

- Окаяни, който убеждаваш нас да се поклоним на идолите, направени от човешки ръце! По-добре ти се поклони на нашия Господ Иисус Христос: ако не Му се поклониш, ще погинеш заедно с боговете си.

Деций заповядал да повесят всички за мъчения. Но светиите и в това положение благодарели на Бога, казвайки на презвитера Пармений:

- Моли се за нас, отче!

А той казал:

- Бог, Отец на нашия Господ Иисус Христос, нека ни даде в утешение Светия Дух, Който царува во веки веков.

И всички отговорили:

- Амин.

А Деций в ярост завикал:

- Това е вълшебство! Човек говори без език - това не е ли явно доказателство за вълшебство?

А презвитерът Пармений отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос, Който дал някога на немия език, и на мене, грешния, ми даде способност при отрязан език да говоря. А ти, ако и да имаш език и да говориш, си ням, тъй като не славиш истинския Бог!

Деций заповядал да ги горят с огън, да слагат нагорещени железни дъски на хълбоците им и с железни куки да стържат телата им. Докато така се мъчили светиите, дошъл глас от небето, който казвал:

- Елате при Мене, смирени по сърце!

Като чул този глас, Деций обяснил и него с вълшебство, и заповядал да снемат мъчениците и да им отсекат главите, а телата им да хвърлят извън града на пътя и да поставят стража, да не би някой да ги погребе. Така завършили страданията си за Христа светите мъченици - презвитерите Пармений, Елима и Христотел, и двамата дякони Лука и Муко. Споменатите двама князе, които дошли тук заедно с царя, през нощта откраднали захвърлените им тела и ги погребали в своето село, недалече от Кордува. В това време цар Деций изпратил да търсят християни по цяла Персия и да ги мъчат. Някои от слугите му казали:

- Царю, тези пленници, които ти помилва и на които дари живот и свобода, са християни. Те събират телата на християните, погребват ги в своето село, не се покланят на боговете и твоите заповеди не изпълняват.

- Кои са тези нечестивци? - с гняв попитал царят. Слугите назовали Авдон и Сенис. Царят заповядал незабавно да ги повикат при него и когато те се явили, казал:

- Нима сте толкова безумни, да не разбирате, че не за друго ви победих и покорих на римската власт, а за непочитането на боговете?

Но те отвърнали:

- Христос затова ни направи победители над дявола, понеже презираме вашите богове.

Деций им казал с гняв:

- Нима не знаете, че животът ви е в мои ръце?

- Нашият живот - отговорили светиите - е в ръцете на нашия Бог и ние се покланяме на този, Който слезе от небето на земята заради нашето спасение.

Деций заповядал да ги оковат с железни вериги и да ги затворят в тясна тъмница. Когато ги оковали, светиите казали:

- Ето нашата слава, която винаги сме се надявали да получим от нашия Господ!

В същия ден други двама благородни мъже - Олимпий и Максим, били обвинени пред царя, че са християни, и царят незабавно ги хванал, заповядал да ги бият с палки без разпит, като казал:

- Те не са достойни да слушам думите им, понеже не почитат боговете, и заслужават смърт, тъй като считат за Бог един умрял човек.

Свети Максим възразил на това:

- Ти добре каза “умрял”, но защо не каза и “възкръснал”?

- Назовете ни вашите съкровища - казал Деций.

Свети Олимпий отговорил:

- Нашето съкровище, злато, сребро и всяко богатство, е нашият Господ Иисус Христос, заради Когото ние не щадим здравето си и презираме всички земни богатства.

Когато биели жестоко светиите, те казвали:

- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, че Си благоволил да ни причислиш към Твоите раби!

Деций все повече изпадал в ярост и заповядал да бият мъчениците с оловни пръти. След това ги предал на своя наместник, някой си Анисий, който продължил да ги мъчи и накрая им отсякъл главите със секира, а телата им хвърлил на кучетата, за да ги изядат.

Телата лежали непогребани пет дни, но нищо не се докоснало до тях. На шестия ден през нощта християните взели честните останки и ги погребали с чест.

След това нечестивият Деций тръгнал за Рим, а с него водели окованите във вериги свети мъченици от Персия - Авдон и Сенис, които Деций взел със себе си за слава, за да устрои зрелище за римляните. В това време в Рим началникът Валериан хванал светия папа Сикст, клира му и мнозина християни, и ги затворил в тъмница. Папата останал в тъмницата много дни, а при него идвали тайно християни, носели децата си, довеждали също и сродници и познати, които се обръщали от идолското нечестие към Христа. Всички те били кръстени в тъмницата от папата. В тези дни Деций влязъл със слава и голямо тържество в Рим, като водел със себе си двамата персийски князе Авдон и Сенис като пленници. След това Деций свикал целия римски сенат заедно с началника Валериан и им представил доведените от Персия князе, оковани във вериги, но облечени по княжески. Макар и да били изнемощели от различните мъчения по пътя, но за слава на Деций те били украсени със злато, сребро и накити със скъпоценни камъни. Като ги посочил с пръст, Деций казал:

- Погледнете враговете, които боговете и богините предадоха в наши ръце. Това са враговете на Римското царство!

Като ги погледнали, всички сенатори се удивили на благородния им вид и обзети от жалост към тях, изпаднали в умиление. Господ дал такава благодат на Своите раби, че тези, които се взирали в тях, по-скоро изпадали в умиление, отколкото в ярост. Деций заповядал да извикат главния Капитолийски жрец на име Клавдий, който се явил и донесъл със себе си идол и триножник. Тогава Деций казал на светиите:

- Принесете жертва на боговете и ще станете свободни римски князе, ще владеете всичките си имения, ще се обогатите с още богатства и ще получите големи почести от нас.

Но светиите отговорили:

- Ние принасяме в жертва на нашия Бог, Господ Иисус Христос, само себе си. На твоите богове ти сам принасяй жертва!

След това царят заповядал призори да приготвят зрелище, на което да хвърлят персийските князе Авдон и Сенис на зверовете, за да ги разкъсат и изядат. Когато настъпило утрото и всичко било приготвено за зрелището, цар Деций не се явил, а вместо това изпратил началника Валериан. Той, като дошъл и извел мъчениците, започнал преди всичко да ги скланя към идолослужение, говорейки:

- Пощадете благородството си и възложете тамян на олтара на боговете. Ако не направите това, ще загинете от зъбите на зверовете.

- Ние вече казахме - отговорили светиите, - че само на нашия Господ Иисус Христос принасяме жертва на хваление и кадило на молитва и само на Него Единия се покланяме. Ръкотворните идоли никога няма да почитаме.

Наблизо стоял идолът на Слънцето и Валериан заповядал на воините да отведат мъчениците при този идол и да ги принудят да му се поклонят. Светиите обаче, като се приближили, плюли върху него. Тогава Валериан изпаднал в ярост и заповядал да бият светите мъченици с оловни пръти, а след това да ги водят голи на определено място, където зверовете трябвало да ги изядат пред очите на народа, който гледал от стъпалата, разположени амфитеатрално. И светиите застанали с голи тела, но облечени в Христа с дух, и осенявали себе си с кръстното знамение. Най-напред срещу тях били пуснати два лъва, а после и четири мечки. Но зверовете не им навредили, а лежали кротко при нозете им като стражи. Тогава Валериан казал:

- Това е очевидно християнско вълшебство!

И заповядал да отведат зверовете, а на оръженосците да влязат и убият мъчениците. Светиите били посечени с мечове. Като ги вързали за нозете, извлекли телата им и ги хвърлили пред идола на Слънцето за сплашване на християните, както заповядал мъчителят. Тук те лежали три дни. Един таен християнин на име Кирин, с иподяконски сан, който живеел близо до това място, откраднал телата през нощта и ги погребал в дома си в един оловен ковчег. Така завършили живота си светите мъченици Авдон и Сенис, персийски князе. Свети папа Сикст заедно с клира бил мъчен след тях. Страданието му, заедно с архидякон Лаврентий, се чества в десетия ден на месец август. Честните мощи на двамата свети мъченици Авдон и Сенис се намирали в земята до възцаряването на Константин Велики. В дните на царуването му по Божие откровение те били намерени от вярващи и пренесени в Понтиановата гробница за чест и слава на Христа, нашия Бог, заедно с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.