Страдание на свети свещеномъченик Валентин

Страдание на свети свещеномъченик Валентин

В Омбрия, италианска област, в града, наричан Интерамна, епископ бил свети Валентин, получил от Бога дар на изцеление. Като изцелявал хората от всякакви болести и недъзи с молитва и призоваване на пресвятото име на Иисуса Христа, той обръщал неверните от идолското служение към Бога (по това време езическото многобожие все още господствало в света и нечестивите царе, които властвали на Запад и на Изток, преследвали християните.) В тези дни трима младежи, родом от Атина, езичници по вяра, по име: Прокул, Ефив и Аполоний, дошли в Рим да учат, като желаели да се запознаят по-добре с езика и римската наука. Те намерили един учен наставник, опитен и в двата езика: латински и гръцки, на име Кратон, постъпили при него на обучение и живеели в дома му. Случило се на единия от синовете на Кратон, на име Херимон, да заболее сериозно. Болестта се проявила в това, че гръбнакът му силно се огънал, главата му се озовала между коленете и той никак не можел да се изправи. Много лекари били викани, но не могли да помогнат на болния. Той страдал по този начин около три години и загубил всякаква надежда за изцеление. Един ден в дома на Кратон дошъл трибун на име Фронтон. Като видял болния, той казал:
- Такава болест имаше родният ми брат, но той получи изцеление от един християнски епископ, наричан Валентин, който живее в град Интерамна.
Като съобщил това, трибунът посъветвал Кратон да изпрати болния си син при епископа. Той казал още за брата си и това, че като получил изцеление, не пожелал да остави епископа, но привлечен от добротата му, се привързал към него с любов. Като чул всичко това, Кратон изпратил при епископа няколко почетни, предани и верни нему мъже с молба да дойде при него, тъй като не му е възможно да изпрати на такъв път болното си чедо. Божият човек не се поленил за слава Божия да дойде от своя град в Рим при поканилия го мъж и бил приет от него с голяма чест. Като показал на светителя болния Херимон, Кратон започнал да моли светителя да изцели сина му, както е изцелил брата на трибуна. Свети Валентин казал:
- Ако ти искаш, синът ти ще бъде изцелен.
- Половината от имота си ще ти дам, само изцели сина ми - отвърнал Кратон.
- Удивлявам се - възразил светителят, - че ти като добър учител, не разбираш казаните от мен думи. Пак ти казвам, ако пожелаеш, болният ще оздравее, понеже, ако вярваш в моя Христос, всичко ще бъде възможно за вярващия. Вярващият човек е несравнимо по-приятен на Бога от невярващия, който възлага надеждата си на световни и нищожни неща и почита за богове изображения на живели някога зли хора, изображения, направени от дърво, камък и друго някакво вещество. Как е възможно да се допусне, че са били богове тези, които, потънали в мръсни дела и упражнявайки се в жестоки мъчения, нямат нито един час свободен от мерзки беззакония? Ако приемеш вярата, която ти предлагам, като се откажеш от езическото нечестие и възложиш надеждата си на Единия Бог, невидимия и всемогъщ, ще бъде дадено здраве на сина ти, както ти желаеш. Тази половина от имота си, която ми предлагаш, раздай на бедните, нека те се молят на Бога за теб и за сина ти. Мене няма да ме убедиш да взема каквото и да е за изцелението на сина ти. Моля само за вяра. И така, повярвай в Сина Божий Иисуса Христа, че Той е истинският Бог, откажи се от всичките си идоли и ще видиш сина си здрав.
Кратон отговорил на това:
- Макар и да не зная в какво собствено се състои вашата вяра, но съм чувал, че всеки се спасява по своята вяра. Вярата на единия не може да помогне на другия и обратно, нечие безверие не може да навреди на друг.
Светият епископ отговорил:
- В човешкия живот има неща, които не могат нито да помогнат, нито да навредят. И отеческото неверие не може да вреди на вярата на синовете, но при нужда и при изцеление на болни вярата на единия може да способства на другия, например с вяра баща може да помогне на сина, сестра - на брат, и господар - на своя роб. В Писанието четем, че стотникът с вяра е получил изцеление на умиращия си роб.
Началникът на синагогата с вяра видял умиращата си дъщеря възвърната към живот, а сестрите, плачещи за умрелия и погребан брат Лазар, го видели възкръснал четиридневен по думата на Господа и се възрадвали. Има още много примери в Стария и Новия Завет, ясно показващи, че вярата на единия може да помогне на другия. Случва се и така, че неверието на един носи вреда на другите, например неверието на един човек - фараона, причинило различни смъртни наказания на целия Египет, и даже го погубило заедно с цялото му войнство.
Като слушал тези и подобни на тях думи на епископа, учителят Кратон паднал в нозете му и казал:
- Вярвам в Проповядвания от тебе, че Той е Истинният Бог, и че няма друг, освен Него, Който заповядва на болестите и на смъртта да се махнат, и те се махат. Заповядва живот - и той се възвръща.
Светият епископ Валентин му казал:
- Християнската вяра трябва да се открива не само на думи, но и на дела.
- Какви са - попитал учителят - тези дела, чрез които може да се открие вярата?
- Откажи се - поучавал епископът - от идолите, направени от човешки ръце, и приеми светото умиване, за да се причислиш към синовете Божии.
- По какъв начин - попитал Кратон - водата, която умива телесната нечистота, може да очисти от греховете?
- Водата - разрешил недоумението му светият, - когато над нея бъде призовано името на Пресветата Троица, получава тайнствено Светия Дух, Който и очиства всички грехове на кръщаващия се в нея човек.
- Нашата беседа все повече се удължава - казал Кратон, - а животът на моя син Херимон се съкращава.
Свети Валентин отвърнал на това:
- Ако ти не повярваш на това, което никога не си могъл да чуеш, нито да видиш, синът ти не може да бъде здрав.
- Какво ли е това - недоумявал Кратон, - което не съм могъл нито да видя, нито да чуя?
- Чувал ли си - пояснявал светителят - някога за Девицата, непорочно заченала и родила и след рождението останала Девица? Виждал ли си някога, когато и да било, ходещ по морето като по суша? Чувал ли си Някой с едно слово да укротява морската буря, и това, че Той в края на краищата бил разпнат, умрял, бил погребан, в третия ден възкръснал от мъртвите, пред очите на мнозина се възнесъл на небето, при което ангелите, ясно явили се на хората, засвидетелствали, че Той отново ще дойде от небето, за да съди живи и мъртви? Ако ти вярваш в това, че всичко така е станало, то пристъпи и приеми кръщение, за да оздравее синът ти и самият ти да се сподобиш с вечен живот?
- Всичко, което казваш, ще направя - съгласил се учителят, - само нека синът ми да бъде здрав.
На това светият епископ казал:
- Тъй като цялата светска премъдрост, на която ти се считаш учител, е нищожество пред Бога, а ти не можеш да повярваш така съвършено, както го изисква самата вяра, то дай ми дума, че с целия си дом ще се обърнеш към Христа и ще се кръстиш, след като синът ти по моята вяра получи здраве!
Тогава учителят Кратон, като извикал жена си и всичките си домашни, паднал в нозете на светителя, и обещали да станат християни, ако той изцели Херимон. Тук били и споменатите юноши: Прокул, Ефив и Аполоний, и те също, като желаели оздравяването на сина на своя учител, обещали да станат християни. След това светият епископ наредил да приготвят отделна стая и да прекарат в мълчание целия ден и през нощта. А той, като взел болния в стаята, се затворил сам с него.
Болният бил с прегънато тяло, подобно на кълбо: главата му била между коленете. Нито една част от тялото му не била здрава. Той не бил в състояние дори да говори, а само стенел. Никой от лекарите не можел нито да разбере, нито да излекува тази болест. Светият епископ Валентин, като взел власеницата си, на която обикновено се молел, я постлал на земята и положил на нея болния полумъртъв отрок. Самият той през цялата нощ се молил и славословил Бога. В полунощ в стаята засияла небесна светлина, така че на стоящите отвън изглеждало, че се е запалил огън, а след полунощ детето оздравяло и започнало с висок глас да хвали Бога. Родителите и всички в дома чули гласа на Херимон и произнесените от него думи и много се зарадвали, понеже в продължение на три години те чували от него само стонове. Като се приближил до вратата, те започнали да чукат и да молят светеца да им отвори, за да видят Херимон. Но той им отговорил, че няма да отвори, докато не завърши обичайните си молитви. И те чакали до сутринта, като се радвали на случилото се. Когато започнал денят, светият епископ отворил вратата, извел момчето, което било съвършено здраво, сякаш не е боледувало никога, и го предал на родителите. Тогава учителят Кратон заедно с целия си дом повярвал в Христа и се кръстил. Всички се радвали духом за Бога, своя Спасител.
Изцеленият отрок Херимон не пожелал да остави своя лекар Валентин след кръщението. По същия начин и тримата споменати юноши, като оставили след кръщението светската мъдрост, се привързали с цялото си усърдие към духовния учител - Божия архиерей, и станали негови ученици, подражатели на светия му живот и търсачи на своето спасение. Подбудени от техните увещания и примера на честния им и целомъдрен живот, и други ученици, на една възраст с юношите, се обръщали към Христовата вяра и светото кръщение, така че при тях започнали да прииждат много ученици, и като чували боговдъхновеното учение, встъпвали в пътя на Истината. Когато синът на началника на града, на име Авундий, като повярвал в Христа и се кръстил, се разпалил от божествена ревност и явно пред всички изповядал себе си като Христов раб, баща му и другите началници много се разгневили, хванали първоучителя на християнската вяра, светия епископ Валентин, и безпощадно го били. Поискали да го склонят към идолопоклонство, но той не пожелал да изпълни волята им. Поради това те отново го мъчили още по-жестоко и след това го затворили окован в тъмницата. Светителят пък се радвал, че се е сподобил да пострада за Христа, своя Господ, и украсен с приетите рани, подобно на апостолите, се хвалел с тях като с драгоценни украшения и казвал:
“- Аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата”.
При това той укрепявал в светата вяра и учениците си, които идвали при него в тъмницата. Като узнал за това, началникът силно се разгневил, изпратил за него през нощта, извел го от тъмницата и му отсякъл главата. Така завършил страдалческия си подвиг свети епископ Валентин. Учениците на светителя: Прокул, Ефив и Аполоний, взели честното му тяло, отнесли го в град Интерамна, купили в предградието неголям участък земя и го погребали с чест, като пребъдвали при гроба няколко дни и нощи в пост, молитви и славословие на Господа. При тях се събирали вярващите от града, а също и мнозина невярващи, които, като слушали душеспасителните им думи и Христовата проповед, се просвещавали във вярата. След известно време за това научил градоначалникът Леонтий и затворил тримата юноши в тъмница. Когато видял, че народът се вълнува и ги жали, тъй като всички ги обичали, заповядал да ги убият през нощта, понеже се боял да направи това през деня, за да не би развълнуваният народ да ги освободи. Така светите мъченици били посечени с меч през нощта и заминали към незалязващата светлина на Царството Небесно. Свети Авендий, синът на римския началник, като отишъл при възлюбените си другари и узнал за смъртта им, много се опечалил. Взел честните им тела и ги погребал с чест до гроба на своя учител Валентин, като прославял Господа Иисуса Христа, Който живее и царува с Отца и Светия Дух в безкрайните векове и во веки. Амин.

Всички жития за месец Юли »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ