Истината на всеобщото възкресение на мъртвите е ясно и определено разкрита в Свещеното Писание. Тя произтича също така и от основните сили на нашия безсмъртен дух и понятието на вечния, всемогъщ и всеправеден Бог.

   
Още в Стария завет, въз основа на Божественото Откровение, праведниците притежавали вярата във всеобщото възкресение на мъртвите (Йов 19:25-26, Исайя 26:19, Иезекил 37, Даниил 12:2, Макав. 7:9 и др.). Въобще всички старозаветни праведници считали себе си за пришълци на земята и търсели небесното Отечество (Евр. 11:13-16).

   
Чрез пророк Осия Господ казва: „От властта на ада ще изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Разкаяние за това не ще имам” (Осия 13:14).

   
В Новия завет Господ Иисус Христос проповядва за възкресение от мъртвите ясно и определено: Истина, истина ви казвам: иде час и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и като чуят, ще оживеят… и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:25, 29)

   
Спасителят потвърждава проповедта Си за възкресението в тайнството Причащение: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден (Йоан 6:54).

   
Когато Спасителят говори за целта на Своето пришествие на земята, посочва именно вечния живот: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” (Йоан 3:16).

   
Апостолите поставят истината за възкресението на мъртвите над всяко съмнение и я доказват чрез христянското възкресение и чрез цялата си евангелска проповед: „Ако за Христа се проповядва, че възкръснал от мъртви, то как някой помежду вас казват, че нямалко възкресение на мъртви? А щом няма възкресение от мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то напразна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. И ако само в този живот се надяваме  на Христа, ние сме най-нещастни от всички човеци. Но Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1Кор. 15:12-20).

   
Освен това, св. апостол Павел посочва явленията във видимата природа, които ни убеждават в истинността на възкресението: Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например пшенично или друго някое, но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло… Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръзва в сила; сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно  (1Кор. 15:35-37,42-44).

   
Сам Господ говори:„... ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йоан 12:24).

   
Да, наистина чудно явление ни представя самата видима природа.

   
Зърното, хвърлено в земята, гние, разрушава се, разпада се и какво? С това ли свършва? Не, нищо подобно! Оттук започва да покълва, израства клас с нови зърна, във всичко подобни на разпадналото се.

   
Това не е ли едно чудо, достойно за нашето внимание? Не е ли очевидно това свидетелство, че  Премъдрият Творец на самата смърт полага началото на живота и в разрушението изгражда ново съществуване?

   
Така тайната на възкресението на мъртвите е винаги пред нашите очи. Тя видимо ни открива в природата, утвърждава нашата вяра и изобличава нашето маловерие.

   
Въпреки това в нашия ум може да възникне въпросът: как могат да възкръснат мъртвите, когато телата на умрелите се разлагат на прах и се унищожават?

   
Нека допуснем и това, макар  в самата си същност то не се случва. Как ще възкръснат мъртвите? Точно така, както са започнали да живеят в началото.

   
Всемогъщият Бог веднъж вече ни е дал живот, вземайки пръст от земята. Той като всесилен може да вземе втори път от земята и да я оживотвори. След като Бог е устроил целия свят от неорганизираната материя, сътворена от Него от нищо, нима не може отново да устрои нашите тела от земна пръст и да ги представи със същите тези тела и в същия този, само че обновен вид?

   
Господ вече е показал обратното на пророка - тайната на нашето възкресение от мъртвите. Във видението му било представено едно поле, осеяно със сухи човешки кости. По тези кости според Божието слово, изречено от Сина Човечески, се образували човешки съставки (жили, плът и кожа) може би по същия този начин, както е било и първоначалното  сътворение на човека, а след това телата ги оживотворил Духът. Според пророчеството Господне се съединявали кост с кост, всяка на своето място, след това се свързали с жили, облели се в плът и се покрили с кожа; най-накрая, според второто Божие пророчество, произнесено от Сина Човешки, влязъл в тях духът на живота – и всичките те оживели, станали на краката си, съставяйки голямо множество народ(Иезек.37:1-10).

   
Нима не по този начин ще стане и бъдещето възкресение на мъртвите?

   
Чудни са наистина Божиите дела! Чудна е изповядваната от нас света вяра! 

   
Така, според праведното Божие определение, и за нашето тленно тяло, както за семето, е отсъдено първо да умре и да се разложи, а след това отново да възкръсне. Местата, където се погребват починалите, са ниви, в които чрез ръката на смъртта се сеят нашите тела като семена. Нашата майка – земята – е като един храм, в които сред тлението се запазва нашето нетление: „.. сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15:44).

   
Бог не ни е осъдил на смърт, за да ни унищожи нас, които сме Неговото творение, а за да ни възсъздаде, да ни направи способни да живеем в бъдещия нетленен живот.

   
На нас, хората, ни остава благоговейно да се покоравяме на премъдрия Божий промисъл, с вяра да приемаме Божественото откровение за нашата последна участ и с христянска надежда да очакваме възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век.