Гневът се възбужда поради скъперничество, изразяващо се в посягане и похищаване на чуждото, а също така и ако някой обича да брани собственото си мнение или иска да бъде удостоен с почести, или да бъде учител, смятайки себе си за най-разумен от всички.

Гневът помрачава човешкия ум в следните случаи:

ако човек изпитва ненавист към ближния си;
 

ако смята ближния за нищо;
 

ако му завижда;
 

ако говори лошо за него
 

Страстта на гнева се отразява в сърцето, на лицето, в езика, в делото.

Ако някой може да понесе злото така, че то да не влезе в сърцето му, то страстта на гнева не ще се отрази и на лицето. Ако пък при някой тя се отрази на лицето, такъв да се пази да не я изрази и с езика си. Който я изрази с езика, нека се удържи да не я изрази на дело и да се потруди веднага да я прогони от сърцето си.

Има три типа хора по отношение на страстта към гнева:

1. Такива, които не причиняват никому вреда доброволно. Те не хулят противниците си и щадят ближните си и действат според естеството, обновено от Христа.

2. Такива, които не вредят на другите, ала не искат и на тях да им се причинява зло - тия са подобни на Адама.

3. Ония пък, които вредят на другите и които безчестят ближните, въвеждат ги в изкушения или търсят гибелта им - те са подобни на дявола.