И Христос се е боял от смъртта, но не е треперил. Той се смутил, като видял приближаването на кървавата Си смърт, но това е било смущение от могъщество, а не от слабост - за да не се отчаем ние за нашето спасение и да се смутим не от могъщество, а от слабост. По този начин Той искал да утеши всички немощни, като възприел върху тялото Си, което е Църквата Му, доброволно подобие на немощта ни, за да разсъждаваме какво благо трябва да очакваме и да се надяваме на причастяването с Неговото Божество - така дори Неговото смущение ни прави спокойни, а немощта Му ни укрепява.(Блажени Августин)

Смъртта не е край, а начало. Тази врата се отваря и ни пропуска в простора на вечността, който би бил завинаги скрит за нас, ако смъртта не ни освобождаваше от робството на земята.(Митрополит Антоний Сурожски)

Доколкото душата продължава да живее след смъртта, остава доброто, което не се губи със смъртта, а нараства.(Св. Амвросий Медиолански)

В природата съществува необходимост безсмъртната душа да се излекува и очисти; ако не е направила това през земния си живот, излекуването ще се извърши в бъдещия и вечен живот.(Св. Григорий Нисийски)

"Често на границата със смъртта душата познава тези, с които ще разделя небесното жилище за аналогична награда или наказание". ..."При праведните често се явяват светци, за да ги успокоят".(Св. Григорий Двоеслов)

"Блажени са мъртвите, които умират в Господа… нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14:13).