„Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие” (Йоан. 10:10)

 

Ако ви е трудно да учите, още по-трудно ще ви е да изучавате учителството. Защото учителството е и велик грях, и най-голямо добро.

 

Учителството е грях, защото: „И наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос” (Мат. 23:10) и – „Колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ (Рим. 10:15).

 

Да се твори и да се учи е трудно. Трудно е блаженството на учителстването, и трудно е избавлението от неговия грях. Учащият се уподобява на Бога. Неправилно (не по реда си и не според изискването на духа) учащият се уподобява на идол и дявол. В това е кръстът на учителстването, но е и неговата слава.

 

Евангелието е Слово, насочено не само към учениците, но и към учителите, тъй като ученикът Божий е учител на човеците. Да се живее според Христос, означава всички да се учат постоянно и да се учат всички чрез всеки. Да се живее според Христос, означава самите ние да се учим непрекъснато.

 

Учението, наистина, е за другите, ако не се брои и това, че учението е израстване и на теб самия.

 

Който учи себе си по евангелски (явява Божията любов към себе си), може да учи и другите. Учещият правилно себе си, излива правилността на сърцето си, и на своето учение над другите. Той прави това по този начин, защото в другите вижда частица от себе си. И им излива своето познание за любовта. Той им излъчва своето послание за истина; и за думите, и за делата, и за мълчанието, и за молитвата.

 

При обичащите – всичко учи; нищо не е в покой, всичко тече, излъчва се, приобщава се към всеки, и приобщава всичко със своята любов.

 

Учителството на Христос е обособяване на Света чрез хората. Хората – един чрез друг.

 

Лъжливото учителство е сеене на плевели (Мат. 13:25) – горчивите треви на злото и ненавистта.

 

Сеенето на учението е равностойно на сеенето на пшеница. Небесното слово се сее чрез човешкото слово. Човешкото слово е вид зърно; словото Божие е силата на живота в зърното. Формата трябва да изгние, а словото човешко трябва да покара. Силата Божия, оплодотворяваща словото човешко, дава плод. Съдът над словото е мълчание, в което всичко истинско зрее и расте (митрополит Филарет).

 

Словото за духа трябва да бъде слово на духа. В противен случай то ще е лъжовно.

 

Словото на истината е тънка нишка, по която Духът Божий тече към сърцето на човека и променя сърцето му. „Вие вече сте очистени чрез словото, което Аз ви проповядвам” (Йоан. 15:3).

„Аз, – казва Господ, – съм, Който изпитва сърца” (Откр. 2:23).

 

„Вярата иде от слушане” (Рим. 10:17). Вярата е промяна на естеството; не е убеждение, а е промяна на естеството; не убеждение, а промяна и претворяване на човека. Слухът, както и словото са проводници на вярата към сърцето.

 

Светът е пълен с различни колебания и вълни. Положителното и отрицателното движение на духа се извършва зад прага на нашето съзнание и само от части се улавя от опита на нашия живот (срв. в Евангелието – за едва забележимото растение (Марк. 4:26—29)).

 

Учителството е горене и излъчване на истина, все едно дали скрито или открито („Няма нищо тайно, което да не стане явно (Марк.4:22 )). Истинското учителство зрее със съкровение в сърцето на човека (1 Петр. 3:4), и не се укрива нито от хората, нито от ангелите. (От хората – понякога, от ангелите – никога; затова и всякога е сила за света и за неговото спасение). Блажен е подвигът на проповедниците на Словото, „проповядващите от покрива” (Мат. 10:27); блажен е подвигът и безмълвното скитане в пропастите земни (Евр. 11:38) на светите отшелници. Тяхната светлина учи и сгрява милиони хора … „Защото от препълнено сърце говорят устата” (Мат.12:34). Какво означава препълнено сърце? … От отровна влага се издигат отровни изпарения. Благоухаещата благоухае със своите изпарения. Сърце, изпълнено с духовност не потъва, но проблясва от човека, излива се от очите, излиза от езика, от всички движения и черти.

 

В съкровения вътрешен живот на човека се събират енергии – добри или зли. Добрите не могат никак да съжителстват в едно сърце със злите, защото са като вода и огън. Или огънят ще унищожи водата, или водата ще залее и угаси огъня. Тяхната борба е мъчение за човешкото сърце. Мъчението изчезва или при победата на злото или на доброто, и човек или се успокоява в злото и самоволието, става (по сатанински) „над доброто и злото” (Ницше), или намира покоя Господен – благословената „събота” на свободата от страстите и похотите. Първото „успокоение” е израз на духовната смърт; второто – на живота в Христа.

 

Всеки човек има сърце със своето си съдържание. Той трябва да работи постоянно за очистване на съдържанието, за да види Господ, и да отвори Той ръцете си. Блаженството е обещано само на чистите по сърце (Мат. 5:8). Огънят на Духа трябва да изпари от сърцето цялата вода, капките и пяната на страстите (на греховните своеволия). Водата на Кръщението следва да угаси всички „нажежени стрели на лукавия” (Еф. 6:16), огънят на плътта и греха. Да се възцари само висшето естество в сърцето, оживотворявайки го с огъня на светините, и прохлаждайки го с водите на Висшия живот.

 

В злото сърце водата на живота се сменя с мъртва вода, и огънят на горната слава се сменя с геената огнена. Водата на греха и смъртта се изпарява от огъня на евангелската любов, и огънят на геената се гаси от водата на благодатта. Но, докато не се извърши възкресението на човека (в този живот), ще продължава борбата за вечния му живот: радостта и мъчението.

 

„Препълненото сърце” е излъченото (в този миг) съдържание на сърцето. Пълнотата трябва да се пази, да не се проявява. В този закон е съсредоточена първичната духовност на човека. Трябва да управляваме своята „пълнота”, да умеем да я удържаме. Злото трябва да се удържа и изпепелява. Доброто също трябва да се удържа – да се пази, като нещо скъпоценно, съкровено и изчезващо при невнимателно и неблагоговейно отношение.

 

Водата на благодатта се дава на този, който умее да я съхранява. Огънят на духа небесен лекува този, който умее не само да го открива мъдро в света, но и да го закрива с ръцете си от болните очи на света.

 

Трябва да пазим „пълнотата” с нейната благодатност, като зеницата на сърдечното си око, хилядократно по-фина, отколкото външната, виждаща временните явления в света.

 

Хората, обикновено показват непроизволно своето зло. Искат да го скрият, но не могат. Нека с наличното добро те всякога вървят по този път. И тогава ще настъпи истинска пълнота. Ако започнем сами да откриваме добрата си „пълнота”, ще открием неукрепналото си сърце и ще се раним (Мат 7:6). Ако започнем да скриваме сърцето си, ще покажем пълнотата в тази мярка, в която сме скрили сърцето си … Тъй като Господ вече ще яви Своята пълнота на любовта чрез нашето умряло за истината сърце. Чуден и фин е този закон; блажено е неговото приемане. Виждаш го при скромните, при съвестните, при тези, които не търсят своята правда, но сияят за правдата на човеците.

 

Учи явно само този, който може да учи тайно. Тайно да се просвещава, тайно да отразява светлината Божия в света.

 

„Нека лявата ръка не знае, какво прави дясната” (Мат. 6:3), „Помоли се на Отца си … тайно” (Мат. 6:6)… Царството Божие е като синапено зърно, което е най-малкото от всички семена (в света на земните явления) (Мат. 13:31-32). Тайното отношение към окръжаващия ни свят е убежище в Господа. Повери себе си и делата си на Всевишния.

 

Оптинските старци, в повечето случаи, изобличавали прикрито (под формата на някакъв разказ или събитие от техния личен живот). Тайното вразумление е най-остро, „разсичащо” човека. Словото Божие ни разсича, но не принудително, и влиза остро в душата ни. Ние търсим убеждения, които не насилват нашата свобода, а всяко човешко слово ни тегли, освен едно – Словото Божие (макар и изречено от човек). То ни зове, явявайки ни своята любов. Човешкото слово уговаря и принуждава.

 

Живият Бог е най-велика свобода и милване. Ние трябва да сме изпълнени с това милване, и тогава нашето слово ще учи и освобождава.

 

Явното учителство е свидетелство. Или, иначе казано, мъченичество. Мъченик от гръцки означава „свидетел”, и свидетелят (на Божията истина в света) е мъченик всякога. Защото му се налага да преодолява терзанието на собственото си сърце и шиповете на дявола, и на целия свят. Свидетелството е явно учителство в света. Истината трябва да проникне до последната сфера в света, да се понесе на най-далечните му вълни, да обземе слуха и гласа, въздуха, диханието и езика. Когато ние говорим, (истината Божия говори явно в света и за света), говорим не само за този човек, за когото говорим в дадената минута, но и за целия свят: за ангелите и човеците, за слънцето, въздуха, Земята и небето … Понеже истината, изказана със звука на човешкия глас, преминава през всички небеса (Рим. 10:18) и, като весели ангелите, достига Престола Божий, и става като семейство, което трябва да възкръсне в Последния ден.

 

Безкрайно ценно е изповеданието на словото, свидетелство на Истината, чрез грешния човек в света на грешниците! Наистина, който не посрами Христа, Сина Божий (Неговата правда, Неговата чистота), него и Синът Човешки няма да посрами, когато дойде в Своята слава, – „със светите ангели” (Лук. 9:26), допълва Евангелието. Защото, ангелите са свидетели на нашите думи.

 

Истината може да се казва само „от препълнено сърце”. Не бива да слушаме за Истината „без проповядващ” (Рим. 10:14). Но, как да проповядваш, ако не си … изпратен?” (Рим. 10:15)… Светът трябва да слуша Божията истина – от себе си, от своите уста, от устата на грешни хора … „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе” (Лук. 19:22). Затова ангелите мълчат на земята, а изпращат човеци. На техните сърца се дава „пълнота”, и тази пълнота им дава сили да свидетелстват, да се свидетелства може само за това, което са „видели очите” и, което са „усетили ръцете” (1 Йоан.1:1). Сърцето трябва да осъзнае, сърцето трябва да види Христа. Само такова свидетелство се приема на съда Божий и човешки.