Свети Никита бил роден в Пафлагония от благочестиви родители. Той бил далечен роднина на императрица Теодора, съпругата на император Теофил иконоборец. Като завършил образованието си, на 17-годишна възраст, Никита пристигнал в Константинопол. По това време императорския престол заемала съпругата на император Лъв IV Ирина, защото синът Константин бил още малолетен. Никита бил приет на царска служба и скоро се издигнал, бил възведен в патрицианско достойнство и станал управител на целия царски дворец, а после бил поставен за началник на войските в Сицилия. Достигнал високо положение, той осъзнал цялата суета на светските звания и блага, и усетил благочестиво желание да приеме монашеско пострижение. Но император Никифор и синът му Ставракий, които ценели заслугите на Никита пред държавата, не искали да го освободят от заеманата длъжност и да му позволят да се оттегли в манастир. 

 

Когато след тях на престола се възкачил Михаил Рангав, Никита измолил от него разрешение да остави службата и да приеме монашеско пострижение. Но при това не му било позволено да напусне столицата. Императорът заповядал да му дадат едно помещение в Златните врата, в така наречената Хрисоникия, където Никита трябвало да пребивава постоянно. В тази обител светият останал до царуването на императора иконоборец Лъв Арменец. Когато видял поругаването на светите икони от царя, свети Никита оставил Константинопол и постъпил като най-обикновен монах в един крайградски манастир, където живеел в пост и трудове. Междувременно иконоборците научили, че той притежава икона на Спасителя, която донесъл от Рим, и съобщили за това на императора. При Никита пратили чиновници, които със заплахи го принуждавали да я предаде. Но тъй като той решително отказал, намерили един монах, който им посочил къде се намира светата икона. Те влезли в църквата, взели иконата и я поругали. Това кощунство хвърлило свети Никита в голяма скръб. Царските пратеници не се задоволили с това и когато си тръгвали, му забранили по какъвто и да е повод да напуска обителта. Впоследствие, когато на царския престол се възкачил друг иконоборец - Теофил, при преподобния бил пратен един царедворец на име Теодосий, който пред всички присъстващи, под заплаха от изгнание, поискал преподобният да признае иконоборческия патриарх Антоний и да се отрече от иконопочитанието. Но светецът казал:

- Никога не ще престана да се покланям на иконата на Христос, моя Бог, и Антоний няма да нарека патриарх, а прелюбодей и престъпник... А ти прави, каквото поискаш.

 

Заради този мъжествен подвиг на вярата, свети Никита бил незабавно прогонен от обителта. Като въздал благодарение на Бога и взел със себе си трима братя, той се отправил в друга обител, където прекарал Великия пост и времето до Петдесетница, а после оставил и този манастир. След много скитания и несгоди, накрая се заселил в един манастир на брега на морето, където на 76 години завършил живота си. Както приживе, така и след смъртта си той извършил много чудеса.