Свети дякон Вениамин живял при царуването на персийския цар Издигерд. След като обърнал към християнството много перси езичници, той бил оклеветен, хванат и подложен на жестоки побоища, а после хвърлен в тъмница, където прекарал две години. Един грък, пратеник в персийския двор, научил за сполетялата го участ и започнал да моли царя да го освободи. Царят се съгласил да изпълни молбата му, ако Вениамин обещае повече да не обръща персите към християнството. Молителят дал това обещание от името на светеца. Но когато чул за това, свети Вениамин казал:

 

- Невъзможно е за мене да променя светлината, която възприех в кръщелния купел. О, за какви велики мъки е достоен този, който заравя дадения му талант или умишлено скрива евангелското учение!

Царят не потърпял тези думи и заповядал да наострят двадесет куки и да ги забият под ноктите на ръцете и нозете на светеца. Като видял, че той приема страданията като велика радост, царят го подложил на още по-големи и нетърпими мъчения. Накрая заповядал да го пронижат с дебел кол и доблестният подвижник предал духа си на Бога.