Преподобният наш отец Иоан Хозевит бил родом от град Тива, намиращ се в Египет. Той бил постриган в монашество от своя чичо и по съвета на този старец ходил до светите места в Иерусалим. След завръщането си той прекарал със стареца няколко дни, след което се отдалечил в едно тясно дефиле, където намерил неголяма пещера и живеел там, като се хранел само с корени и треви. Когато Бог поискал да прослави Своя угодник, показал това по следния начин. По тези места живеел един велик постник на име Анания. Веднъж при него довели сина на един човек, измъчван от нечист дух. Анания не го приел, но с дълбоко смирение им казал да отидат във вътрешността на страната и там да потърсят Иоан египтянина, който може да изцели момчето. Когато изпратените намерили Иоан, те му казали защо са дошли. Отначало Иоан отказвал, но след продължителни молби се съгласил да изгони нечистия дух и се помолил на Бога. След това се обърнал към беса и казал:

- В името на Иисуса Христа - не аз, а Анания ти заповядва - нечисти душе, излез от това момче!

По думите на светеца нечистият дух излязъл от момчето, то оздравяло и казало пред всички за извършеното над него славно чудо. След това свети Иоан трябвало против волята си да приеме епископство в Кесария, но тъй като не било по силите му да приема почести и желаел да води монашески живот, той оставил Кесария и отново се отдалечил в пустинята, където прекарал до края на живота си.

Бог прославил Своя свят подвижник със славни чудеса. Малолетният син на един човек бил измъчван от нечист дух. Бащата го сложил в една кошница, покрил я отгоре с трева, донесъл я при Иоан и я поставил до пещерата на светеца. Когато детето заплакало, светецът станал и веднага разбрал, че в него се е загнездил нечист дух; Иоан прогонил беса и изцелил детето. Но изгоненият бяс не се успокоил и започнал да отмъщава на подвижника, приемайки човешки образ. Бесът пресрещнал светеца в крайбрежното дефиле,и припаднал в нозете му, сякаш искал благословение. Като видял лицето му, Божият раб се удивил, а бесът хванал светеца за нозете и го хвърлил надолу; светецът паднал, но по Божията благодат останал невредим, така че човекоубиецът не постигнал нищо. След това злият дух предал Божия раб във властта на един разбойник, който бил светеца, късал дрехите му и дори запалил колибата му. Светецът търпеливо понасял всичко това и си казвал:

- О, Всевишни Господи! Благодаря Ти, ако това е угодно на Тебе.

Тогава по волята на Всевишния, разбойникът бил хванат и умрял от позорна смърт, и Божият раб намерил покой за известно време. Но лукавият не прекратил борбата с блажения. Веднъж, когато светецът отишъл да посети братята, една жена паднала в нозете му, умолявайки го да влезе в дома и да го освети със своята молитва и благословение. Молбите трогнали светеца и той влязъл. Тогава скверната прелъстителка затворила вратата, съблякла се и вършела всякакви мерзости, за да оскверни нескверния. Но твърдият мъж устоял непоколебимо срещу бесовската хитрост, отблъснал я и останал невредим.

Блаженият Иоан чул за един постник Маркиан, мълвата за когото се разпространявала навсякъде, и пожелал да го види; при това светият, за да избегне всякакви съблазни, още преди решил да не напуска келията си в никакъв случай и с тази цел сам се завързал и смятал тези свои вериги за неразкъсваеми. И ето, ангел Господен взел Маркиан от келията му и внезапно го поставил пред блажения Иоан. Те се поздравили един друг и се насладили на духовна беседа. След това Маркиан отново бил взет от ангела и станал невидим.

Свети Иоан изгонвал много бесове от хората, изцелявал от тежки болести, с молитвите си правел да избликват водни извори, низвеждал дъжд от небето, извършил и много други чудеса с Божията сила, и в дълбока старост предал в мир святата си душа на Господа.