Преподобният Сава бил родом от Тверското княжество, от град Кашин, и произхождал от благороден, уважаван от всички род, където израснал и бил възпитан. Още от най-ранна възраст се отличавал с добродетелен живот; макар че носел светски дрехи, той подражавал на монашеските подвизи, молел се и постел като съвършен монах, и усърдно ходел в Божия храм. Воден от любов към Бога, Сава решил да приеме монашески образ и започнал да води суров живот в един от тверските манастири, като изпълнявал безропотно различни манастирски послушания: в готварницата, в хлебопекарната и другаде. При това той се отличавал с необикновено смирение. Братята от Савинската тверска пустиня, където скоро се заселил, толкова обикнали Сава и започнали да го уважават за подвижническия му живот, че го смятали за Божий ангел между тях и го избрали за игумен. Болярите и всички жители на тази страна започнали да го почитат като светец и мълвата за неговото смирение, въздържание и други големи добродетели бързо се разпространила. Но човешката слава била бреме за преподобния и той, за да я избегне, напуснал родината си и дълго време живял в пълна неизвестност в чужда страна. Ревнувайки за висши монашески подвизи, Сава се отправил към далечния Атон, прославен със светия живот на своите подвижници, и там се усъвършенствал в духовния живот.

След завръщането си от Атон преподобният дошъл във Велики Новгород, но на никого не открил кой е, а странствал облечен като беден неизвестен странник. Ръководен от Бога, той дошъл на река Вишера, забил тук кръст, построил неголяма колиба и започнал да води отшелнически живот. Той имал при себе си икона на Пречистата Божия Майка, пред която непрестанно се молел. Веднъж се случило един от новгородците да минава край това място. По това време бил постът на светите апостоли Петър и Павел и времето било много горещо. Светецът потънал в дълбока молитва и сякаш не усещал, че цялото му лице било покрито с комари, така че почти не се виждало. Изуменият новгородец разказал на другите за това, което видял, и така всички разбрали, че той е истински Божий човек. Като забелязал, че са го открили, преподобни Сава се отдалечил оттук и се заселил на още по-уединено място, близо до река Сосница. Тук продължил да се упражнява в пост и молитва, като водел живот, изпълнен с още по-големи лишения.

Но: “Не може се укри град, който стои навръх планина.” Мълвата за светия живот на преподобни Сава се разпространила из околността, и живеещите в съседство започнали да идват при него и да му носят своите посилни приноси, необходими за поддържане на живота. Малко по малко слухът за светия Божий угодник се разпространил из цялата Новгородска област и достигнал и до самия архиепископ Иоан, който тогава заемал Новгородската катедра. Вследствие на това Иоан изпратил да проучат за преподобни Сава - кой е, какъв е и как живее. На изпратеното доверено лице архиепископът наредил да разпита Сава и да го упрекне за това, че не е отдал почит на неговата архиерейска власт и се е заселил в Новгородската земя без негово благословение.

Архиерейският пратеник дошъл при преподобния, като че със забрана от архиепископа, и казал:

- Как си посмял да се заселиш в тази местност без разрешение от архиепископа?

Сава смирено отговорил на това със следната притча:

- Една девица - казал той - седяла до прозореца близо до площада и безсрамно гледала всички минувачи; а друга, седейки на другия прозорец, с благоговение пазела девствената чистота на душата си. Минаващите край първата девица, обръщайки внимание на безсрамието, казвали: “Тя няма да запази чистотата си при своята суетност и разсеяност”; а за втората казвали, че тази девица, бидейки скромна, ще запази своята непорочност и чистота. Толкова повече ние трябва да внимаваме над себе си и да пазим себе си на този път, по който сме тръгнали: ние живеем тук, в пустинята, не защото избягваме тебе, архипастиря, а защото сме се отдалечили от света; и винаги желаем твоите молитви и благословение да бъдат с нас.

Изпратеният се върнал и разказал на архиепископа всичко за блажения Сава, за неговия живот, постничество и нищета. Като чул за това, архиепископът разбрал, че това е старец с духовен живот, изпитвал силно желание лично да го види и отишъл при него в пустинята.

Блаженият Сава, покрит с обичайните си дрипи, го посрещнал още по пътя. Сава с дълбоко смирение паднал пред него и му се поклонил с подобаваща на светителския сан почит. Архиепископът благословил преподобния, без да знае, че това е Сава, а го мислел за обикновен странник. Той му заповядал да седне до него и да пътува с него до жилището на Сава, и едва успял да го убеди, тъй като смиреният подвижник не смеел да си позволи да седне заедно със светителя. Докато пътували, беседата с преподобния показала на архиепископа, че той не е обикновен човек, а мъж опитен в духовния живот, и владиката още повече обикнал Сава, преди да узнае, че е той. И вече пред самото си жилище Сава смирено се поклонил на архиепископа и му открил, че той е грешният Сава. Тогава светителят се удивил на смирението му и с любов го благословил. След това двамата влезли в келията на Сава и дълго беседвали.

В продължение на няколко часа архиепископът наставлявал преподобния неотстъпно да пребъдва в търпение и подвизи и споделил с него пустинническата трапеза. Като се върнал в Новгород, архиепископът възхвалявал великия богоугоден живот на преподобния старец и оттогава започнал да храни дълбоко уважение към блажения Сава, смятайки го за велик, и след това винаги му изпращал всичко необходимо за пустинническия му живот.

Междувременно преподобни Сава замислил да основе обител в своята пустиня и започнал със собствените си ръце да строи келии за идващите при него монашестващи братя. Но лукавият враг на човешкия род не могъл да понесе това и подбуждан от завист към него, внушил на разбойници да причинят зло на преподобния. Мислейки, че в келията му има някакво скрито имущество, те дошли при него със зли намерения. По това време Сава строял келия. С престорено смирение разбойниците започнали да искат благословение от стареца. Но той прозрял коварния им замисъл и това, че са разбойници, и се обърнал към тях със следната молба:

- Деца мои! Проявете любов, помогнете ми да вдигна това дърво на стената.

При това старецът им казал да хванат гредата откъм тънкия край, а самият той хванал откъм дебелия. Разбойниците изобщо не успели да вдигнат своя край, а старецът сам с Божия помощ лесно вдигнал дървото до стената. Поразени от това, разбойниците се спогледали един други със срам и страх и побързали да избягат от преподобния, тъй като се боели да не претърпят някаква вреда заради него.

След известно време някои от монасите от манастира, намиращ се в така наречената Лисича планина, вече не искали старецът да продължава да живее в тази местност, която се намирала малко над споменатия манастир. Преподобният Сава, като чул за повдигнатия спор за земята, изпратил в Новгород един от учениците си на име Ефрем при началника на Славянския край с молба да му отпусне място на река Вишера за пустинна обител. Те с желание му дали разрешение за това. После преподобни Сава окончателно се заселил там и според силите си се трудел над построяването на обителта. Като построил келии за братята, той имал намерение да издигне и църква в чест на преславното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос. С Божия помощ църквата скоро била построена и осветена. Оттогава при преподобни Сава започнал да се стича много народ: едни за духовна полза и наставление, други за монашески живот в неговата обител. Той с радост приемал всички.

По това време преподобният повече от всички продължавал да се труди над благоустрояването на новата обител, като давал пример на всички със своето неуморно трудолюбие. Тогава в обителта на преподобния, работел един мирянин, който бил много ленив в манастирските послушания. Той нерядко влизал в пререкания със стареца по повод на това, че последният предприема твърде много работи. А Сава като го утешавал, казвал:

- Не скърби, чедо, потърпи само тези дни, които са ти определени за изпълнение на манастирските работи, и после ще те възнаградим много повече, отколкото ти обещахме.

Мирянинът, трогнат от кротките думи на стареца, разбрал, че случилото се с него е било вражеско изкушение, и след това започнал да работи и да се труди много повече от другите.

По това време в обителта дошъл един монах, за да види блажения Сава; защото от мнозина бил чувал за великия му подвижнически живот. Старецът сам го посрещнал. Той имал обичай, когато някой от друг манастир идва при него, да излиза и да го посреща още преди да е стигнал до неговата обител, на мястото, където бил забит кръстът; след това произнасял там кратка молитва и отивал с госта в църквата, където отново казвал молитва, след което го отвеждал в келията си и беседвал с него.

Когато споменатият монах бил посрещнат така от преподобни Сава, старецът, след дълга беседа с монаха, с настъпването на вечерта оставил дошлия брат да си почине, а сам отишъл да мели ръж. И дошлият брат чувал как старецът недалече от келията цяла нощ мели ръж, а с устата си чете псалми. Монахът бил поразен и си казал, че с очите си е видял много повече, отколкото е чул за стареца от други. Рано сутринта, той взел благословение от стареца и си тръгнал за своя манастир, като разказвал на всички за великия подвижнически живот на светеца и укорявал себе си в леност и нерадение.

След устройването на обителта преподобният Сава си поставил стълп, качвал се на него и прекарвал там цялата седмица в пост и молитва; в събота слизал от стълпа при братята, причастявал се с тях със Светите Тайни, слушал службата на възкресния ден, споделял трапезата с другите и след душеполезно поучение на братята отново се качвал на стълпа и така се подвизавал на него до следващата събота.

По време на великия му стълпнически подвиг в обителта при преподобни Сава дошъл от Твер неговият роден брат, който отдавна не го бил виждал. Но старецът никак не искал да го види и да беседва с него. И когато брат му дълго време стоял при стълпа, умолявайки стареца само да се види с него, старецът накрая слязъл и го благословил, но без да му каже нищо, веднага се изкачил на стълпа. Като го видял, братът на преподобния с радост се върнал в Твер, прославяйки Бога за дивните знамения на Неговата благодат, на които се удостоил да бъде очевидец.

Докато живеел на стълпа, видимо отдалечен от обителта и грижите за нея, преподобни Сава продължавал да я пази с молитвите си. Веднъж към манастира се приближили разбойници с намерение да го ограбят. Преподобният, който стоял на стълпа на молитва, още отдалече ги видял и като разбрал злото намерение, с което са дошли, започнал да чука с жезъл по стената. Като чули чукането, разбойниците, обзети от страх, избягали: защото молитвата на преподобния ги прогонила от обителта. Оттогава разбойниците престанали да се приближават към манастира.

Междувременно към преподобни Сава продължавали отвсякъде да се стичат и монаси, и миряни, заради духовната полза, която получавали от него; защото той, по думите на апостола, за всички бил всичко, наставлявал ги, съчувствал им и се грижел за тях като за свои собствени членове, отнасяйки се към старците като към свои братя и връстници, а към по-младите като към свои деца. И в обителта на преподобни Сава нямало нито един оскърбяван, нито оскърбяващ, защото всички били утешавани и примирявани от свети Сава.

Като прекарвал в такива подвизи и понасял толкова сурови лишения и всякакви скърби, в осемдесетата година от живота си преподобни Сава се разболял. Готвейки се да се освободи от тялото и да отдаде последен дълг на природата, преподобният извикал при себе си всички братя и се обърнал към тях с предсмъртни душеполезни наставления, най-вече за това, да стоят твърдо и неизменно в православието и в спазването на монашеските обети, и най-много от всичко да преуспяват в смирението.

В заключение старецът им казал:

- В каквото сте ме видели да се подвизавам - това вършете и вие.

След това, като поверил манастира и братството на грижите на Новгородския архиепископ, а най-близкото управление на обителта и ръководството на монасите - на най-старшите от братството, на своите най-близки ученици Ефрем и Андрей, които показали най-много трудове в този манастир, преподобни Сава, все повече укрепявайки се духом, започнал да изнемогва телом. След като се причастил със Светите Христови Тайни, той мирно предал душата си на Господа на 1 октомври 1460 г. Преди самата си смърт преподобният заповядал на своите ученици:

- Когато душата ми се раздели с тялото, не извършвайте над него никакви погребални обреди, но просто, без никакви приготовления, го отнесете до гроба и го предайте на земята.

Учениците на преподобния, като видели, че техният отец е починал, много скърбели за раздялата си с него. След това отдали почит на паметта му като на свой отец и наставник към спасението и с псалмопение и надгробни песни погребали в земята неговото трудолюбиво и многострадално тяло между църквата и стълпа, на който той се подвизавал в последните години от живота си.

След заминаването на своя наставник при Бога, учениците на преподобни Сава започнали още повече да се грижат за устройването на манастира, за това, да не се забравя нищо от манастирските правила и заветите на техния духовен отец - преподобни Сава. Те преди всичко се грижели за вътрешния си духовен живот, като подражавал в него на това, което били видели у своя наставник и учител, и се стараели внимателно да изправят недостатъците си. И в това отношение те показали такива подвизи, с които станали добър пример за мнозина.

След много време, когато с Божия помощ и по молитвите на преподобни Сава неговата обител процъфтявала, в нея станал такъв пожар, че изгорял почти целият манастир. Освен това заедно с келиите и църквата изгорял и стълпът, на който се подвизавал преподобният; но ковчегът на преподобни Сава, намиращ се между църквата и стълпа, както и параклисът над гроба му, не претърпели вреда от огъня, тъй като пламъкът не могъл да се докосне до тях, въпреки че ги обкръжавал от всички страни. Това било първото чудо след преставянето на светеца. Оттогава при гроба на преподобни Сава започнали да стават много и различни чудеса, с които Господ показал на вярващите истинния Свой угодник и благодатен чудотворец. Особено ги уверило в това следното чудо. Някой си Захария, който се готвел да приеме монашеско пострижение в обителта на преподобния, много бил слушал от тамошните монаси за светия живот и посмъртните чудеса на преподобния. С благоговейно изумление от чутото Захария в продължение на много дни размишлявал за това и молел Бога да удостои и него самия да бъде свидетел на някое от тези чудеса. И веднъж докато стоял на молитва, като седнал да си почине, задрямал и заспал, и изведнъж видял пред себе си един непознат старец, който му казал: “Ако искаш да видиш Сава, върви след мене и ще го видиш.” Захария, както му се сторило, тръгнал след този старец, стигнал до гроба на свети Сава и там видял няколко светители и сред тях - преподобни Сава, стоящ на високо, издигнато място. Захария се поклонил на преподобния и той му казал няколко думи за назидание и го укрепил във вярата.

Междувременно болните и всички, които с вяра идвали на гроба на преподобния, продължавали да получават духовни утешения в скърбите си и чудесни изцеления от тежките си болести. Слухът за чудесата се разпространил из цялата Новгородска област, особено по времето, когато настоятелят на Савината обител, игумен Геласий, по молитвите към Божия угодник се изцелил от отравяне и при изцелението видял насън преподобния Сава, който стоял на молитва в светли дрехи с поглед, обърнат към храма. Като се събудил и се почувствал изцелен, настоятелят прославил Бога, извършващ дивни чудеса чрез Своите угодници, и побързал да отиде при Новгородския архиепископ, на когото разказал за видението, което имал, и за чудесното си изцеление. Тогава Новгородският светител Иона пристигнал в Савиния Вишерски манастир, побързал към гроба на преподобния и отслужил молебен пред него. След това заповядал да нарисуват икона на преподобни Сава, да съставят служба в негова чест и да опишат неговото житие за слава на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, дивно прославящ Своите светии и след преставянето им.

Впоследствие мощите на преподобни Сава били пренесени в наново построената църква в чест на Покров на Пресвета Богородица и в Руската православна църква бил установен празник в негова чест. И досега от честните му мощи се подават неизчерпаеми изцеления на всички, които с вяра прибягват към застъпничеството на преподобния, молещ се непрестанно пред престола на Всевишния за всички, които с вяра почитат пречестната му памет.