По времето, когато синовете на дявола му служели и идолопоклонническото вълшебство и заблуждение се засилвало все повече, в Киликия управлявал Максим, който осъдил един Христов раб на име Дула, родом от същата област. Той бил праведен и богобоязлив човек и според всенародното свидетелство се стараел да води добродетелен живот и във всичко да пази истината.
Веднъж на управителя било донесено, че Дула изповядва Христовата вяра, след което Христовият раб веднага бил хвърлен в тъмница, а нотарият казал на Максим:
- Управителю, по твоя заповед военачалниците ти обиколиха цялата Киликийска страна до самите зефиритски градове и хванаха един последовател на нечестивата християнска вяра. Ето, представяме го на твоя праведен и пресветъл съд.
Управителят казал:
- Когато тръгна да обходя сам тия градове, ще заповядам да водят затворниците с мене и по пътя, на специално устроени места, ще ги предавам на мъчения.
Скоро след това той потеглил към един от градовете на зефиритската страна, наричан Преториада. Тук седнал в съдилището и заповядал да извикат пред него блажения Дула. Рабът Христов, отивайки на мъчения, се молил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, източник на всяка милост! Ти някога рече чрез пророка Си Давид: “Отвори устата си, и Аз ще ги изпълня”, а в Евангелието Си казваш: “не се грижете, как или що да говорите”. Затова ми прати Твой свети ангел и ми дай слово, когато започна да говоря, та като застана пред нечестивия Максим, да мога да изоблича нечестието му. А ако трябва да пострадам, не ще се уплаша от мъките, защото ще имам Тебе пред очите си и с желание ще предам тялото си на мъки. Та ако не предам тялото си на страдания, с какви блага мога да се сподобя? Какъв венец ще получа? И какви рани ще покажа тогава на Тебе, моя Господ, та като ги видиш, да ми явиш милостта Си и да ми простиш прегрешенията?
Докато се молел така, воините свалили горните му дрехи и вързан го изправили пред управителя.
- Кажи ми как се наричаш? - запитал Максим.
Светецът отговорил:
- Аз съм раб Христов.
- Кажи ни истинското си име - възразил управителят, - а не християнското: то не може да ти донесе нито оправдание, нито облекчение.
Тогава блаженият Дула казал:
- Нима не казах ясно името си пред тебе? Истинското ми име е християнин, същото е и името, с което ме наричат хората - Дула, а съм наречен така, защото наистина съм раб Христов.
- Още не си изпитал страха от съдилището и мъките - рекъл управителят, - затова тъй дръзко ми отговаряш. Кажи ни от коя страна си , от кой град и род?
Светецът отговорил:
- Родом съм от Киликийската област, от зефиритския град Преториада, произхождам от знатен род и от най-ранните си години съм християнин.
Тогава управителят казал:
- Ако произлизаш от славен род, трябва да се подчиняваш на непобедимите царе. Затова иди сега в храма и усърдно принеси жертва на боговете, и тогава и от нас ще бъдеш превъзнесен, и от великите царе ще получиш голяма слава и почест.
- Вашите почести и цялата власт, която царят дава на хората - отговорил светецът, - нека си останат за вас и за всички ония, които не почитат истинския Бог. А от мен да отклони всичко това Господ, моят Бог, та да се обогатявам не в друго, а само във вярата в нашия Господ Иисус Христос.
Като чул тия думи на блажения, управителят заповядал да го прострат на земята и да го бият с железни пръчки, а на слугите си казал:
- Убедете го да остави безумието си.
А свети Дула, страдайки от ударите, призовавал Господа:
- Благодаря ти, Христе, че ме сподоби да претърпя това заради Твоето свято име!
Като чул думите на мъченика, Максим взел да го укорява и да му говори:
- Как може да ти помогне сега Христос, когато целият си в рани? Или още не можеш да го разбереш, безумецо?
Мъченикът отговорил:
- Не казва ли учителят на нашата вяра, свети апостол Павел, че никой не може да бъде увенчан, “щом се не състезава по правилата”?
Управителят на областта го запитал:
- Значи, ако се мъчиш сега, после ще се сподобиш с венец?
Светецът рекъл:
- Сега аз се подвизавам против твоя баща, дявола, и ако удържа победа над сатанинското войнство, тоест над тебе, слугата на демона, ще приема на небесата нетленен венец.
- Защо още безумстваш, като вярваш в Човека, прикован на кръста? - попитал мъчителят.
На това свети Дула отговорил:
- Кое е по-добро - да вярваш в идоли от камък и дърво, които са дело на човешки ръце, или в живия Богочовек и истинен Господ, Който по Своя воля заради нас бе разпнат?
Тогава Максим казал:
- О, беззаконнико! Нима мислиш, че великият бог Аполон е дело на човешки ръце?
- Справедливо наричаш Аполон с това име - отговорил светецът, - защото то означава губител. Като се прилепяш към него със сърцето си, ти погубваш душата си, и не само своята, а и на тия, които караш да му се покланят. Но знай, че истинният Бог на небесата ще потърси от ръцете ти душите на ония, които си погубил, като си ги накарал да се поклонят на идолите. Ще ти разкажа сега какъв е бил нечестивият Аполон: той бил като тебе невъздържан и обхванат от нечиста любов към една жена на име Дафна; давал много злато, но не получил обещаното. Кажи ми какъв бог е той, щом е бил обзет от плътска любов и е искал да спечели вниманието на жена, която много обичал? Как можеш тогава да му се надяваш? Наистина, всичко това, което се говори помежду ви, е достойно за насмешка, а друго - дори за сълзи. Кажи ми, на тоя ли Аполон се покланяш като на бог, когото дори мерзка и изпълнена с всякаква нечистота блудница смятала за нищо и плюела в лицето му? Виждаш ли - достойни за разкаяние са вашите нечестиви дела!
Като чул това, Максим заповядал на слугите си:
- Обърнете го и го бийте по корема.
Тогава Атанасий, началникът на воинската стража, казал на светеца:
- Подчини се на управителя, нима не виждаш как цялото ти тяло се покрива с рани?
Светецът отговорил:
- По-добре ти ме послушай, съветнико на дявола и негов слуга, и посъветвай себе си и своя началник как по-бързо да убедите блудницата Дафна да се съгласи да живее разпътно с вашия бог Аполон и да изпълни желанието му, за да не би да умре, разпален от любов и неполучаващ желаното. Аз пък имам един Съветник - нашия Господ Иисус Христос.
Тогава мъчителят заповядал да донесат желязна дъска и казал на слугите:
- Нагорещете я на огън и сложете на нея хулителя на нашите богове.
Като чул това, блаженият рекъл:
- Твоят Аполон, който е в геената, ти благодари, че още повече усилваш геенския огън, в който страда сега. Той ще ти се отплати с това, че и ти заедно с него ще бъдеш хвърлен във външната тъмнина. Тогава и аз ще се посмея над тебе, нечестиви Аполонов благодетелю.
Мъчителите на блажения почти го изгорили, но не постигнали нищо и не могли нито с лъстив съвет да измамят Божия раб, нито с мъчения да го принудят да се откаже от вярата в Христа. Тогава управителят заповядал на воините да отведат светеца в отделна килия и да го оставят там, без всякакви грижи. При това добавил:
- Нека никой от нечестивите християни не го нарича блажен, защото заради беззаконното поругаване на нашите богове сега се подлага на големи мъчения.
Но свети Дула, докато бил в тъмницата, непрестанно славословел Бога и молел да му даде да изпълни добрия подвиг на мъченичеството.
Когато изминали пет дни, Максим седнал отново в съдилището и попитал:
- Жив ли е злобният последовател на нечестивото християнско мъдруване? Доведете го!
Военачалникът Атанасий отговорил:
- Той е много твърд в изповеданието на своето учение и при това е тъй бодър, сякаш няма нито една рана по тялото.
И заповядал да доведат светия мъченик.
Управителят, като видял, че тялото на свети Дула е здраво и лицето му сияе, казал на воините:
- О, злощастни стражи! Не ви ли заповядах да не го лекувате и да не се грижите за него?
А Пигасий, началникът на нотариите, отговорил:
- Кълнем се в твоето величество, че както заповяда, го държахме в отделна килия и на врата му през цялото време висеше желязно изображение на Херкулес, тежко триста литри. Защо сега е напълно здрав, това никой от нас не знае.
- Безумни управителю! - казал тогава светият мъченик. - Моят Христос ме изцели и даде на тялото ми здраве и твърдост да понеса дори и тия мъки, на които сега отново ще ме подложиш. И Той стори това, за да познаеш, че нашият Бог е Лекар, Който по дивен начин изцелява уповаващите в Него, а също и за да приема двойния венец на мъченичеството, а ти да бъдеш подложен на двойна вечна мъка. Ако ти беше претърпял такива мъки заради своя Аполон, щеше ли да те изцели така, както ме изцели моят Христос?
Управителят разгневено отвърнал:
- Понеже тоя човек не престава да хули със злоба нашите богове, полейте главата му с масло и го запалете.
А мъченикът казал:
- Ако изгориш мозъка ми, какво ще постигнеш? Измисли по-добре други мъчения.
След това управителят заповядал да сложат в ноздрите на мъченика синапено семе.
- И сега се смея над всичките ти изтезания! - рекъл свети Дула.
После управителят заповядал на слугите си колкото се може по-силно да бият светеца с железни куки по гърба, да поливат раните му с оцет и да ги разкъсват с остриета.
Когато изпълнявали заповедта на Максим, светият мъченик се молел:
- Господи Иисусе Христе! Укрепи мен, Твоя раб; ето, “по гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди”!
Тогава управителят му казал:
- Сега поне се убеди и изповядай нашите богове!
Свети Дула отговорил:
- Твоите богове, особено Афродита и Артемида нека ти помогнат в твоята злоба. Ако искаш, ще ти разкажа и за другите ти богини и цялото им безсрамие.
- Разбийте устата му, за да не хули боговете, пречупете пищялите му и го оставете така, за да не може да каже и дума - заповядал управителят на слугите.
Светият мъченик промълвил:
- О, беззаконни управителю! Защо ме биеш, като ти казвам истината, че твоята Афродита и другите богини прекарвали живота си в скверни похоти, блудство и дори в спора си коя от тях е по-сладострастна, веднъж поставили за съдия над себе си един овчар - Парис? И защо се гневиш, когато ти говорят за мерзките дела на твоите скверни богини? Само моят Бог е истинен: Той пожела да стане човек и да бъде разпнат на кръста, после бе погребан, а след три дни възкръсна и седна отдясно на Бога Отца, за да дойде после с огън и да изтреби всичките ти богове!
Като чул това, управителят казал на светеца:
- Виждаш ли, безумнико, и ти имаш двама Богове!
- Не греши и не се заблуждавай, като говориш за двама Богове: троично е Божеството, което почитаме - отговорил блаженият.
Тогава управителят възкликнал:
- Значи, вие имате три Бога?
- Аз изповядвам и почитам Троица: вярвам в Отца, изповядвам Сина и се покланям на Светия Дух - казал мъченикът.
После управителят рекъл:
- Кажи ми - как вярваш в един Бог, а трима изповядваш?
На това светият мъченик отговорил така:
- Макар да си плътски човек и да не разбираш това, “защото то се изследва духовно”, но заради хората, които са тук, ще ти отговоря на въпроса. Както ти, бидейки човек, имаш слово и дихание, така и всесилният Бог Отец има Свое Слово и Свой всесвети Дух. Нашият Бог отначало създал човека и го почел със Своя образ, като вдъхнал в него духа на живота и го заселил в рая. Но когато сатаната, който сега чрез теб изпълнява волята си, принудил човека да престъпи Божията заповед, както и сега прави чрез тебе, и по такъв начин го откъснал от изпълнението на Божиите заповеди, тогава Бог, пожелал да възстанови падналото творение на ръцете Си и да го настави на правия път, пратил на земята Своя Син, тоест Словото. И така това Слово Божие се вселило в Пречистата Дева и се родило от нея: чрез него Бог Отец е дарувал спасение на света.
- Нима от слово се ражда човек? - запитал управителят.
Светецът отговорил:
- Не разбираш тайните Божии. Но ако бе познал силата на всесилния Бог, щеше да разбереш, че Този, Който от пръст създаде човека и яви земя посред водата, постави небесната твърд и сътвори цялото естество, той именно е Христос. Но понеже човешкото естество не може да види Божеството, милосърдният Господ от любов към човешкия род е станал човек и е приел върху Себе си човешкото естество, та както чрез един човек смъртта е влязла в света, така чрез едного Човека - нашия Господ Иисус Христос, да дойде възкресението на мъртвите.
- Какво говориш? Нима ще има възкресение на мъртвите? - възкликнал управителят.
Светият мъченик отговорил:
- Да, ще има: иначе как Бог ще съди света, ако мъртвите не станат?
- Не искам да слушам тия лъжливи слова - казал Максим. - Повярвай, както умрем, така и ще останем.
- Истина говориш - отговорил мъченикът, - че вие сте мъртви, защото вярвате в мъртви идоли и затова никога не ще дойдете във възкресението на живота, а само във възкресението за съд и за вечна мъка. Но всички хора ще се явят пред Христовото съдилище и ще отговарят за всичко, което са сторили.
Тогава мъчителят заповядал на воините да вържат мъченика с железни окови и да го държат заключен в тъмница.
Рано сутринта на другия ден Максим отново заповядал да доведат на съда Божия раб Дула и му рекъл:
- О, нечестиви, каква полза имаш да хулиш нашите богове?
Блаженият отговорил:
- Голяма награда имам от моя Бог, когато изобличавам вашите богове, а теб още приживе ще те застигне наказание от Бога.
Тогава Максим, желаейки да оскверни светеца с жертвоприношение, наредил на слугите си да сложат в устата му жертвено месо и вино.
След това блаженият казал:
- Ако и целия си мерзък жертвеник умиеш и всичко вложиш в устата ми, пак с нищо не ще оскверниш Божия раб.
- Ето, виж, окаяни човече, ти вече вкуси жертвено от нашия олтар! - възкликнал мъчителят.
Светият мъченик отговорил:
- Всичко това не ме осквернява по никой начин, безумни управителю!
Тогава Максим заповядал да окачат светеца на дърво и да одерат кожата му, а челюстите и гръкляна му да изтръгнат.
Светият мъченик казал:
- Безумецо, нима не знаеш, че твоят баща - сатаната, те научи да сториш това?
Когато тялото на мъченика било покрито с рани дори до костите, а челюстите му били изтръгнати, управителят наредил отново да го хвърлят в тъмница. После, отправяйки се за Тарс Киликийски, Максим заповядал да водят с него и затворника. Когато изминали около двайсет поприща от пътя, светият мъченик, като се оградил с кръстно знамение, предал на Господа страдалческата си душа и по-нататък го карали вече мъртъв. На четиринайсет поприща от Тарс коментарисият известил управителя, че безчестно укоряващият боговете Дула е починал и карат вече мъртвото му тяло - какво да правят с него? Максим заповядал да хвърлят тялото в дълбок ров, за да остане непогребано. Воините взели тялото на светеца и го хвърлили в реката, течаща към Зефиритската страна. Но тялото му стигнало до едно селище недалеч от Преториада и останало да лежи на брега. Кучетата на тамошните пастири подушили тялото на светеца и едно от тях го пазело, като не допускало нито една птица да го докосне, а друго донесло в зъбите си пастирски дрехи и покрило с тях мощите на мъченика. Пастирите видели и разказали за това в града и селището. Тогава множество верни се отправили към мощите на мъченика и благочестиво ги приели, благодарейки на Бога, задето не ги лишава от такова драгоценно съкровище. Като взели благоговейно тялото на светия мъченик, те го погребали с почести, славейки нашия Господ Иисус Христос с Отца и Сина, и Светия Дух, прославян во веки. Амин.