Слово за изповедта

Слово за изповедта

Схиигумен Сава Псковопечерски
 
Покаянието съдържа в себе си четири стъпки. Първата е човек да осъзнае и да се разкае за своите грехове и немощи. Втората е да прояви решителност да се изповяда. Третата е самата изповед пред свещеника. Четвъртата е да се стреми да не повтаря изповяданото. - отец Александър Струдза
 
Престъпникът, когато е убил човек, ако не бъде разкрит, си се разхожда доволен и весел. Радва се! А за какво се радва? Ние с вас знаем – на своята гибел, но той не го разбира. Сърцето му е загрубяло, не изпитва угризение, станал е безсъвестeн, безчувствен. Така и повечето хора – грешат и не забелязват, че грешат, а умаляват своя грях.Дяволът се радва на тази безгрижност у хората, че се залъгват в своята мнима праведност. Внушава им помисъл: ”Какво особено съм направил. Не съм убил, не съм крал. Живея като всички.” Излиза, че няма и нужда от покаяние. Ето как хитро подхожда злият дух…
 
И така, друже мой, за да посрамиш тази зла сила, да не попаднеш под нейно влияние и да не загинеш завинаги, е нужно да се научиш на правилно покаяние.Едно от главните действия на покаянието е изповедта. Пристъпвайки към нея, трябва да се изпълнят три неща:
 
Да се примириш с всички, които са ти в тежест или на които ти си в тежест.Да имаш съкрушено и смирено сърце.Прилежно и усърдно да се помолиш.И така, преди всичко си длъжен да се примириш с всички. Възможно е да кажеш: „Защо да ходя, аз на никого не се сърдя, който ми се сърди, той да дойде да поиска прошка.”А защо ти се сърди? Значи с нещо си го огорчил. Провери съвестта си! Ако съвестта ти се окаже спокойна и ако ти никого в нищо не си наскърбил, то заради любовта към ближния поискай прошка от всички, които ти се гневят поради завист, ревност или друга причина. Ако не успееш лично да се примириш, то поне мислено, от цяло сърце прости, оправдай тях, а себе си обвини.Някой ще каже, че е срамно и унизително да се иска прошка, особено в днешно време. Срамно е да се бърка в чуждия джоб и да се краде, а да се прави добро никога не е срамно. С това човек показва (пред Бога) своето смирение, а смирението и любовта – това са най-висшите добродетели. А срамуването в това показва ясно в нас най-лошата страст – гордостта. И въпреки всичко, ако някой остава недобронамерен към нас, тогава „добро правете на тези, които ви мразят.”/Мат.5:44/ Не бива, друже мой, никого да унижаваме, пред никого да не се превъзнасяме, да помним, че сме най-лоши от всички, затова на всяко унизително слово искрено да казваме: „Прости!”. На изповед не трябва да чакаме въпросите на духовника, а трябва сами да изповядваме своите грехове, без да се срамуваме, не скривайки и не умалявайки тяхната важност.
 
Случва се човек да дойде на изповед и вместо да се смири като каже греховете си, да плете възхвали за себе си – колко е добър, колко заслуги има. Понякога дори като ги казва, се трогва и плаче, увлечен от всички тия неща, които е извършил. Предел на безумието! Това е „параноя”.Към Църквата човек трябва да подхожда като към духовна лечебница /кондак на св. Параскева/. Когато отидем на лекар, не си говорим за здравето, а за болестите. Иначе, представете си, един човек със счупен крак на три места, влизайки в лекарския кабинет, да започне да показва ръцете си, да отваря широко устата си и да изплезва езика си, да вдига дрехата си, за да бъде прислушан и най-накрая, едва-едва, охкайки, да излезе от кабинета пред смаяния поглед на лекаря. Такъв човек би ли оздравял?!
 
Изповедта е подвиг на самопринуждението. Много не могат да избегнат съблазънта от самооправданието и на изповед често казват на духовника, че са съгрешили там в нещо, но то било заради този и този…. Особено когато се касае за спорове, кавги, гняв, раздразнителност, обезателно осъждат другите. Тях обвиняват, а себе си оправдават. Такова покаяние е фалшиво, лъжовно, лукаво, лицемерно, то е и противно на Бога. Това е признак на самолюбие и отсъствие на лично дълбоко покаяние.
Понякога казват:”Отче, слаба ми е паметта, не мога да си спомня нито един грях.” Гледаш – млад, здрав човек, а се оплаква от слаба памет.
 
- „Не, работата не е в паметта.”
 
- „Наистина, отче, аз нищо не помня.”
 
- „Вярвам, вярвам! Но това е не защото паметта ти е слаба, а за това, че живееш невнимателно и разсеяно и не придаваш на греховете си особено значение. Ти не оставяш своето внимание на греховете, не ги фиксираш в паметта и затова ги забравяш.”
Когато се храним, не сядаме на масата с мокра раница на гърба, с кални ботуши и мръсни ръкавици. Преди всичко се освобождаваме от тях и се измиваме от мръсотията, за да не ни пречат на трапезата. Така и за да се насладим на Небесната Трапеза, трябва да свалим греховната тежест с покаяние. Ежедневно душата се обременява с духовна мръсотия, затова и трябва по-често да се измиваме чрез изповедта.
 
Привичката /навикът/ е втората природа на човека. Много действия човек прави по привичка, без да се замисли – мига, за да се запази роговицата на окото му от изсъхване, маха с ръце при ходене, за да запази равновесие. Така е и в духовния живот. Да си създадем навик да избягваме греха, а в каквото съгрешим – да се изповядваме.Когато пътуваш, примерно с влак, и с интерес гледаш през прозореца, то нищо няма да ти убегне от погледа. Всеки склон от планината, църквиците в селата, брезите в гората, ще останат в твоята памет и ти подробно ще можеш да разкажеш за своето пътуване. А ако гледаш в прозореца безучастно с нищо виждащи очи, ако си погълнат от своите мисли, то разказът за твоя път ще бъде сух, кратък, в общи черти, без подробности, и най-накрая ще бъдеш принуден да кажеш: ”Да, нищо не помня! Всичко съм забравил!” Ето така е и на изповед.
 
 
Примерна изповед
 
Съгреших с кощунство
Съгреших с празнословие
Съгреших с насмешка
Съгреших със слушане на непристойна музика и с пеене на непристойни песни
Съгреших с непристойно танцуване
Съгреших със слушане и разправяне на непристойни неща
Съгреших с лъжа
Съгреших с лъжа при търговия
Съгреших с неизпълнение на обещания
Съгреших с хазарт, с игра на карти
Съгреших с напразно призоваване на Божието име
Съгреших със скриване на грехове на изповед
Съгреших с клевета
Съгреших с осъждане
Съгреших с унижаване на други хора
Съгреших с чревоугодие, с преяждане, с напиване
Съгреших с пушене
Съгреших с ядене без молитва
Съгреших с неспазване на постите
Съгреших със съкращаване и пропускане на утринни и вечерни молитви
Съгреших с леност и мързел
Съгреших с нерадение
Съгреших с празноделие
Съгреших с униние
Съгреших с небрежност в работата
Съгреших с кражба
Съгреших със сребролюбие
Съгреших с разточителност
Съгреших с алчност
Съгреших с немилосърдие
Съгреших с корист
Съгреших с лихварство
Съгреших с лъжесвидетелство
Съгреших с ощетяване на друг човек
Съгреших с нараняване на друг човек
Съгреших със завист
Съгреших с гордост
Съгреших с тщеславие
Съгреших със самомнение
Съгреших с непокорност
Съгреших с непокорност в работата, пред родители
Съгреших с неизпълнение на задълженията към родителите, когато са били болни или в нужда
Съгреших със самооправдание
Съгреших с гняв
Съгреших с побой
Съгреших със злопаметство
Съгреших с убийство
Съгреших с аборт
Съгреших с опит или мисъл за самоубийство
Съгреших с посещение на врачки, гледане на кафе, с почитане на Ванга, екстрасенси, вярване в зодии, четене на такива книги, уговаряне на други да вършат тези неща
Съгреших с правене на магии
Съгреших със зложелателство
Съгреших с брачно общение по време на пост, (срещу) сряда, петък, неделя
Съгреших с блудство
Съгреших с прелюбодейство
Съгреших с блудни помисли
Съгреших със самоосквернение
Съгреших с блудни мечтания, услаждания
Съгреших със сводничество
Съгреших със съжителство без църковен брак
Съгреших с намерение да нямам (повече) деца
Съгреших с блудни докосвания
Съгреших с гледане на неприлични филми, снимки в списания и вестници, реклами
Съгреших с неприлични сънища
Съгреших с нощно оскверняване
Съгреших със съблазняване
Съгреших с носене на неприлични дрехи
Съгреших с противоестествени грехове – хомосексуализъм
Съгреших с посещаване на секти, протестанти, католици, окултисти и други, с четене на техни книги
Съгреших с богохулство
Съгреших с хулни помисли
Съгреших с немилосърдие
Съгреших с жестокост към хора и животни
Съгреших със замърсяване на околната среда
Съгреших с маловерие, неверие
Съгреших с хладност, безчувствие, коравосърдечие
Съгреших с отричане от Бога
Съгреших с безчуственост към Него
Съгреших с пропускане на св. Служба в неделя или на празник
Съгреших с работа на празник или в неделя
Съгреших с принуждаване на подчинените да работят на празник или в неделя
Съгреших с приказване в църквата и по време на служба, с излизане от храма преди края на службата
Съгреших с прекомерна скръб
Съгреших с печал
Съгреших с нетърпение
Съгреших със страх от бъдещето
Съгреших с невнимание и разсеяност по време на служба и молитва
Съгреших с причастяване без нужната подготовка
Съгреших с проклинане
Съгреших с прелестни помисли
Съгреших с ревност не по разум
Съгреших с мнителност
Съгреших с клюкарство, сплетни
Съгреших с любопитство, подслушване
Съгреших с неотстъпчивост
Съгреших с неуслужливост
Съгреших с неблагодарност
Съгреших с непослушание
Съгреших с леност и неизпълняване на семейните задължения
Съгреших с непочтително отношение към свещениците и архиереите
Съгреших с неуважение към по-възрастните
Съгреших с несправедливост и грубост към по-малките
Съгреших с небрежност към възпитанието на децата
Съгреших с властолюбие
Съгреших с ласкателство
Съгреших с лицемерие
Съгреших с човекоугодие
Съгреших с разгласяване на чужди грехове и тайни
Съгреших с причиняване на нещастия, раздори
Съгреших с вражда
Съгреших с отказ от лечение
Съгреших с желание да умра по-скоро
Съгреших с непримиримост
Съгреших с отмъстителност
Съгреших с раздразнителност
Съгреших с наглост
Съгреших с невръщане на заем
Съгреших с подкуп
Съгреших с пристрастяване към вещи /проявено,когато някой ги докосва или иска/
Съгреших със стремеж към телесен покой, комфорт и превръщането им в идеал и цел на живота ми
Съгреших със суета
Съгреших със суета, кичене със злато, сребро, лак, червило, суетно носене на дрехи
Съгреших с пристрастяване към хора и вещи, към някакво занимание/ музика, интернет, компютърни игри и други вредни навици /
Съгреших с …
 
Милостта Божия е много велика, богословите считат, че грехът който е изповядан, никога не е извършен.
 

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ