Автор: Отец Порфирий Байрактарис, пр. от гр. Татяна Желязкова

 

Когато душата е смутена, тя затъмнява разума и не вижда ясно. Само когато душата е спокойна, тя осветява разума, за да вижда той ясно причината за всяко нещо.

 

***

 

Много дълбока е душата и само Бог я познава.

 

***

 

Защо да гоним тъмнината? Ето, ще запалим светлината и тъмнината ще изчезне от само себе си. Да оставим да се всели в цялата ни душа Христос и демоните ще си тръгнат сами.

 

*** 

 

Когато в нас заживее Христос, тогава започваме да живеем доброто и любовта към целия свят. Лошото, грехът, омразата изчезват от само себе си, не могат да останат, а и нямат място там.

 

*** 

 

Не се интересувай дали те обичат, но ти обичай Христос и хората. Само така се изпълва душата.

 

 

***

 

В душата, която изцяло е изпълнена с Христос, не може да влезе и да заживее дяволът, колкото и да се опитва, тъй като не може да се вмести в нея, няма свободно място.

 

***

 

Нашата цел е не да осъждаме злото, а да го изправяме. С осъждане човек може да погине, а с разбиране и помощ ще се спаси.

 

***

 

Лошото започва с лошите мисли. Когато се наскърбяваш и негодуваш, дори само наум, разваляш духовната обстановка. Пречиш на Светия Дух да действа и позволяваш на дявола да уголеми злото. Винаги да се молиш, да обичаш и да прощаваш, изгонвайки от себе си всяка лоша мисъл.

 

***

 

Христовият човек трябва да обикне Христос, а когато заобича Христос, се освобождава от дявола, от ада и от смъртта.

 

***

 

Да се молиш без напрежение, спокойно, с доверие в любовта и грижата на Бога.

 

***

 

Не трябва да се борите с децата си, а със сатаната, който се бори с тях. Да им говорите по-малко и да се молите много.

 

***

 

Молитвата прави чудеса. Не трябва майката да мисли, че е достатъчна осезаемата милувка към детето й, но да се упражнява да използва духовната милувка на молитвата.

 

***

 

Спасението на детето ви минава през вашето освещаване.

 

***

 

Да се осветиш не е нещо непостижимо, напротив, лесно е. Достатъчно е да придобиете смирение и любов.

 

***

 

Ако желаеш, можеш да се осветиш и на Омония (центр. площад в Атина с недобра слава, бел. р.)

 

***

 

Да се молиш Господ да прости греховете ти. И Бог, тъй като ще го молиш с болка и смирение, ще ти прости твоите грехове и ще направи така, че и тялото ти да е добре.

 

***

 

Когато се молиш, да забравяш телесната си болест, да я приемаш като правило, като епитимия, за опрощение на греховете ти. От там-нататък за нищо друго не се безпокой. Остави нещата на Господ и Господ знае своята работа.

 

***

 

Болестите ни водят към добро, когато ги понасяме безропотно, молейки Господ да ни прости греховете и славейки Неговото име.

 

***

 

Голямата скръб и безпокойството не са от Господ, това е капан на дявола.

 

***

 

Да изпълваш душата си с Христос, с божествена любов, с радост. Радостта на Христос ще те излекува.

 

***

 

Бог се грижи дори за най-малките детайли в нашия живот. Не е безразличен към нас. Не сме сами на този свят.

 

***

 

Бог ни обича много и мисли за нас във всеки момент, като ни защитава. Трябва да разберем това и да не се плашим от нищо.

 

***

 

Само Божията благодат, само нашата истинска любов, която се жертва тайно за другите, може да спаси и другите, и нас.

 

***

 

Любовта се нуждае от жертви. Да жертваме смирено нещо наше, което в действителност принадлежи на Господ.

 

***

 

Щастие в брака съществува, но е нужна една предпоставка – съпрузите да са придобили едно духовно имущество - любовта към Христос и спазването на заповедите му. Така ще стигнат до момента, когато ще се обичат истински помежду си и ще бъдат щастливи.

 

***

 

За предпочитане е да не сполучиш като обикновен човек, вместо като монах.

 

***

 

Православният аскетизъм не е само за манастирите, но и за света.

 

****

 

Много хора казват, че християнският живот е неприятен и труден, а аз казвам, че е приятен и лесен, но са нужни две неща: смирение и любов. 

 

***

 

Ако дойде Божията благодат, всички и всичко се променя. За да дойде обаче е нужно първо да се смирим.

 

***

 

Може някой да говори за своите грехове и да е горд. И друг да говори за своите достойнства и да е смирен.

 

***

 

Да бъдем смирени, но да не се показваме на думи смирени. Думите, с които показваме нашето смирение, са капан на дявола, който води до отчаяние и бездействие, а истинското смирение носи надежда и спазване на Христовите заповеди.

 

***

 

Не става никой християнин с мързел, нужна е работа и то много работа.

 

***

 

Всичко се свежда до това човек да заобича Христос и всички проблеми се уреждат.

 

***

 

И сега Светият Дух иска да влезе в нашите души, както и тогава, но уважава нашата свободна воля и не иска да я наруши. Чака да Му отворим сами вратата и тогава ще влезе в нашата душа и ще я преобразува. Когато Христос дойде и обземе цялото душевно пространство, тогава изчезват всички проблеми, всички заблуждения, всички безпокойства. Тогава си тръгва и грехът.

 

Източник: dveri.bg