Нашият Господ движен от състрадание към душите ни, говори в светото Евангелие: горко ви, кога заговорят добро за вас и ви прославят, а не търсите славата Божия (Лук. 6:26; Иоан. 5:44). И така, нека се подвизаваме дори до смърт, противейки се на тщеславието като отсечем всички неговите разклонения, за да не погинем. Бягай от тщеславието, защото мнозина са погинали от него. То подбужда човека към много трудове – пост, молитва, многобройни всенощни бдения, милостиня, раздавана пред хората и други подобни; но с всички тези неща той не постига нищо друго, освен срам и позор. Нека не се стараем да проявяваме в себе си нещо, особено велико, за да не погинем по тази причина, и да не се заплетем в многобройните разклонения на тщеславието, защото извънредно много са неговите демони. Да се устремим по-ревностно към придобиване на славата на светиите, както също и тяхната нищета, та да получим онази сладка Божия похвала:блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3).

 

 

Който не може да удържа своите уста и език, нека поне се погрижи, да не бъде многословен (Иов. 11:3 – слав.). Пази се, човече, възцари се над своя език, и не умножавай думите, за да не умножиш и греховете. Постави пръст на устата си и юзда на твоя език, защото многословния човек не оставя в себе си място за Светия Дух. Ако някой, все още начинаещ, беседвайки с тебе, те попита за нещо спасително за неговата душа, отговори му; но бъди като глух и ням, ако те пита за нещо, което не би му принесло полза.

 

 

Псалмопевецът Давид е казал: колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми (Пс. 118, 103). Също и: съдбите Господни са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато (Пс. 18:10-11). Истински блажен е този, който бодърства и испълнява заповедите на нашия Господ Иисус Христос, докато достигне истинското познание за Него, така че да може да каже: дивно е за мене Твоето знание (Пс. 138:6). Бой се да си невярващ, за да не ти се прогневи нашия Създател. Който проповядва истината на неверник, укорява го или го учи, е подобен на човек, хвърлящ драгоценни перли в морската паст. Напротив, както водата се стича стремително надолу по наклонена стръмнина, така и словото Господне се влива в душата на вярващия.Нека бодърстваме и постоянно да разгаряме в дома на нашия ум ревността към доброто, за да не ни нарекат нерадиви и лениви. Страстите никога не взимат връх над този, който е ревностен и с бодърстващ дух. Дори и да падне той някога, заради козните на изкусителя, неговата ревност в същия час го въздига. А нерадивият и ленив човек, нямащ ревност за богоугождение, ако падне поради изкушение от дявола, даже не забелязва извършения от него грях, защото сърцето му е твърдо, като камък, и той е подобен на усмирено и впрегнато муле, което всеки възсяда без никакво съпротивление. У такъв вид хора дяволът извършва всичките си похоти и цялостното си развращение и води всеки от тях където си иска, докато се изпълнят неговите неправди, и накрая те умрат в стенания и плач. Нерадивият прилича на сринат дом, напуснат от неговите жители, който вече няма за никой никаква цена, но е отвратителен за всички, сякаш прокълнат, като жилище на ехидни, скорпиони и зверове; за него вече никой не се грижи, като съборен и запустял. Такова е състоянието на нерадивия! Погрижете се да съхраните ревността си и никога не я отслабвайте, за да не попаднете под властта на врага. Когато у човек е налице тази прекрасна ревност и добра загриженост, тя го предпазва и въздига от всяко падение и развала, тъй че такъв човек става място за упокоение на Светия Дух и, щастливо изминавайки своя път, още в този свят се удостоява да влезе в чертога на светците.

 

 

 

Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат, или да си кажем с него и дума. Много наистина велики в добродетелта люде подхващали своите трудове, но поради безрасъдство погубили себе си.Това не бива да бъде чудно и за вас, ако например охладнели към подвига вие започнете да мислите, че притежавате в себе си добродетели. И ето вие вече сте паднали в същата болест на дявола – самомнението, мислейки, че сте близо до Бога и пребивавате в светлина, тогава, когато в крайна сметка вие се намирате в тъмнина. Какво подбудило нашият Господ Иисус Христос да свали одеждите Си, и да се препаше с убрус, и, наливайки вода в умивалника (Иоан. 13:4), да умие нозете на тези, които са по-низши от Него, ако не това, да ни научи на смирение? Да – това именно Той ни показа със Своя пример, затова и всички желаещи да бъдат първи, не могат да достигнат това по друг начин, освен чрез смирение; така както в началото пък, тъкмо гордостта бе причина за низвергването от небето. И тъй, ако в човека няма крайно, съвършено смирение, смирение в цялото му сърце, в целия му ум, и в целия му дух, смирение от цялата му душа и тяло, то той не ще наследи царството Божие.

 

 

 

Бог ръководи всички чрез действията на Своята благодат. За това, не бъдете лениви и не унивайте, като призовавате Бога ден и нощ, та да измолите благостта на Бога Отца, и да ви изпрати помощ свише за познание на това, как трябва да постъпвате. Не давайте сън на очите си и дрямка на веждите си (Псал. 131:4), имайки ревност да принесете самите себе си в жертва чиста на Бога, за да Го видите: защото без чистота никой не може да види Бога (Евр. 12:14), както говори Апостолът.

 

 

През времето, когато вятърът духа равномерно, всеки мореплавател може да се превъзнася и да се тщеслави; но само при внезапна промяна на ветровете, се открива изкуството на опитните кормчии.