Векове наред хората са искали да бъдат силни, издръжливи, пълни с енергия и здраве. В наше време те се занимават със спорт, спазват диети, придържат се към различни оздравителни системи и вземат лекарства. За немалко хора култът към здравето и съвършеното тяло се е превърнал в религия. Но като харчат много пари и губят време в грижи за тялото си, в крайна сметка те не получават нищо полезно за себе си.

 

Как трябва ние православните християни да се отнасяме към телата си? Без даотричаме ползата от физкултурата и някои оздравителни системи, не трябва да ги възприемаме като панацея за всяка болест. Освен това стремежът да се изцелим от недъзите не бива да става самоцел. Преди всичко трябва да търсим Царството Божие и ако за нашето земно благополучие и спасение на душата е необходима телесна сила, енергия и издръжливост, Господ ще ни ги даде чрез тайнството Свето Причастие.

 

Тялото и Кръвта Господни укрепват естествените функции на организма и понякога дават на тялото на човека чудесни свойства. Така по времето на константинополския патриарх Мина (536- 552) едно еврейско момче, син на стъклар, заедно със свои връстници християни дошло в православния храм и се причастило с Христовите Тайни. Като се върнал вкъщи, разказало за това на своя баща иудеин, който така се разгневил, че изпаднал в ярост и хвърлил момчето в леярната пещ. Съпругата на стъкларя не знаела за случилото се и три дни търсела сина си из целия град, докато стигнала до работилницата на мъжа си. Тук тя чула през сълзи гласа на сина си. Като претърсила помещението, майката с ужас открила момчето в пещта сред пламтящите въглища. Тя го извадила оттам невредимо и радостна го попитала как е оцеляло. Момчето отвърнало, че жена в бели одежди често му носила вода да загаси огъня, а когато искал да яде, му давала храна. Този случай станал много известен в града. Като узнал за него, императорът, както пишат църковните историци Евагрий, Евсевий и Никифор, заповядал да се кръстят майката и синът, а бащата, който отказал да приеме християнството, да бъде хвърлен в пещта заради опита да убие сина си.

Има случаи, когато Господ надарява причастника със сили по чудесен начин да помага на близките си. След отслужване на Литургия и Причастие със Светите Тайни схиархимандрит Гавриил (Зирянов) предлагал на хората с главоболие да пристъпят към него непременно първи. Когато те се приближавали, той им показвал ръцете си и казвал:

 

- Ето тези ръце сега държаха Държащия всичко.

При тези думи старецът здраво хващал главата на болния, леко го стискал и след това три пъти благославял:

 

- Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.

Чрез отец Гавриил Господ винаги подавал на болните облекчение и дори пълно оздравяване. Така в Казан старецът, след като се причастил, възложил ръце и със силата Христова изцелил човек, страдащ от треска. Като си спомнял този случай, той с духовна радост и благоговение го посочвал като пример за чудотворната сила на Светото Причастие.

Тайнството Евхаристия е чудо, затова участниците в него по Божия воля придобиват различни чудесни свойства.

 

Из "Чудото на Светото Причастие"

 

Протоиерей Вячеслав Тулупов