През 1950-1953 г. бях изповедник на семинарията в Нямц, единствената монашеска семинария в страната (Румъния – бел. прев.). Спомням си, че тогава имах 35 ученици дякони. В неделята отслужвах света Литургия заедно с един дякон, който бе по-възрастен от другите.

 

Точно по време на проповедта (по това време бяхме задължени тя да не продължава повече от десет минути), докато говорех за светото Причастие – за хляба и виното, претворени в Христовото Тяло и Кръв, дяконът си помислил:„Какво щеше да стане ако наистина беше точно така, както казва отецът?”. И в следващия миг след като тази мисъл минала през ума му, внезапно устата му се напълнила с кръв и месо. Това, на което станах свидетел, бе как потирът падна от ръцете му и той припадна. В този момент си помислих, че го е повалила някаква болест. Бях на половин метър от царските двери. Представяте ли си, скъпи мои! Това стана, защото дяконът се усъмни. Помислил си е за светото Причастие, че “не е точно така, както казва отецът”! И как тогава той се е подготвял за свещеничеството?

 

Имало е два такива случая в живота ми. Случаят в Нямц бе втори за мен, първият се случи в манастира „Сихастрия“… Скъпи мои, разказвам ви за тях, защото искам да знаете, че Господ е създал най-чудните неща!… Давате ли си сметка какво представлява служението на свещеника?! Не правете разлика между един или друг свещеник, защото всеки свещеник има силата да развързва хората от греховете им. Защото не той те развързва поради своята си воля, а това е като дар от Господа в него. Бог е дал на свещеничеството силата да ни развързва от греховете ни, дори от тежки падения…

 

Давате ли си сметка какви големи възможности има човек да се спаси? Свещеникът трябва да знае как да направи това, когато хората му изповядват тежките си грехове, защото така ще може да спаси поне един човек от дълбоките води. И то без да му се скара, че се е намокрил, а само да изпитва удовлетворение от това, че го е извадил от водната стихия…