ЗА ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова христяните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14).
  
 Ако нямаше Възкресение Христово, не само че нямаше да има християнство, но и самата вяра в Бога, в силата на доброто и истината би била повредена, би бил загубен смисълът на живота. Ако не бе възкръснал умъртвеният Христос, не само че нямаше да има спасение чрез Него – защото смъртта и безсилието на кого могат да помогнат – но нямаше да има в историята по-лошо тържество и по-зла насмешка на злото над доброто, на дявола над целия светъл и идеален свят, както в дните, свързани с Голгота и въобще с целия земен живот на Господ Иисус Христос. Нямаше да има по-силен и неотвратим за безпросветното отчаяние, защото, ако и този Праведник се окажеше безсилен, ако тази Велика Личност бе изчезнала в бездната на небитието, то ние или всеки друг какво бихме очаквали и за какво бихме се приготвяли? Не би ли бил тогава човешкият живот само една „пуста грешка” (според Лермонтов) или – според сполучливия израз на великия християнски писател Достоевски – един „дяволски водевил” , игра?
   
 
Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
   „Учудващо е как хората сериозно могат да вярват и в такива глупости. Та това е двадесетият век... Векът на науката и експериментите. Разумът не допуска вяра във Възкресението на Иисус Христос” – говорят безбожниците.
   
 
Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13).
   Нелепостта на тази измислица направо бие на очи у всекиго, който не е изгубил здравия си разсъдък.
   
 
Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това, тъй като не били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Христовите врагове не оставили думите на войниците без проверка. Те, разбира се, не пропуснали възможността щателно, макар и негласно, да се убедят в истинността на думите на войниците – първите свидетели на чудото – Възкресението Христово. Те лично, макар и не в пълен състав на синедриона, ходили при гроба на Христа и го видели пуст. След изследване те не могли да не признаят, че Христос наистина е възкръснал. Но поради каква причина те срамно мълчали? Поради каква причина всенародно не изповядали своя тежък грях и с това не запазили своя народ от горящите го бедствия?
   
 
Да, заради това, че за тези развратени хора земните блага били по-близо, по-скъпи, отколкото  небесните блага. Те не се надявали чрез покаяние да получат прошка, но заедно с това те прекрасно разбирали, че тяхното покаяние заради убийството на Месия би причинило след това незабавното им избиване от този народ, който бил въвлечен от тях в съучастие в това злодеяние. И от страх заради живота си те мълчали. Така се оказали безсилни пред истината. Те се принудили да се ограничат само със заповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Като им заповядали да не проповядват за Иисус Христос, те никога не попитали и не сочели къде се намира тялото Иисусово. Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да побеждават света със своята проповед за Христовото Възкресение.
   
 
Освен това апостолите, тези кротки и боязливи хора, които стоели в къщите си „поради страх от иудеите” (Иоан 20:19), не притежавайки оръжие, дали са могли да се решат на такова дръзко, смело и при това безцелно начинание, каквото е похищението на мъртво тяло изпод носа на стражата? Откъде да им дойде кураж да се сражават с толкова римска стража? А и подробностите не говорят за похищение...
   
 
Мислъта за опасността от похищение преди всичко се е появила у апостолите, когато те, повикани от Мария Магдалина, споделили нейните опасения и мислели за похищение на тялото от страна на враговете и новото поругаване с Него. Но влизайки в пещерата на гроба, апостолите видели, че в гроба, макар и пуст, няма следи от похищение. Защото, ако похитителите бяха взели тялото Христово, то биха взели с пелените или биха разкъсали на парчета и разхвърляли в безпорядък всичко, което го е покривало. Но пелените лежали сгънати, а кърпата, дълъг тънък плат, който обвивал главата, не стояла при пелените, а – „свита в едно място” (Иоан 20:7).
   
 
Затова била изоставена тази нелепа иудейска измислица, но на нейно място рацоналистите издигнали хипотезата за летаргичен сън и за ексудативен плеврит (обясняващ водата, излизала от прободения гръден кош), уж Иисус Христос бил в състояние на силен припадък, а може би и в летаргия, защото ведната бил помислен за мъртъв, снет от кръста и погребан. Тъй като настъпвал празникът Пасха, трябвало да се избърза с погребението и заради краткото време и поради спешността нито приятелите, нито враговете Му нямали възможност да изследват действителността на смъртта Му. Действието на ароматите, влиянието на хладния пещерен въздух уж събудили сетивата Му. Той се повдигнал и макар още слаб, се опитал да излезе от пещерата. Неговият вик и чукане изплашили стражата и тя избягала. Възползвайки се от бягството на стражата, градинарят или някой от учениците Му преместил камъка и Му дал възможност да излезе от гроба. Появяването Му в бял саван било изтълкувано в смисъл на явяването на ангел известител на Възкресението. 40 дни Иисус Христос прекарал сред учениците Си, а след това по-вероятно починал от плеврит.
   
Тази история е напълно неправдоподобна, измислена и не издържа дори и на най-слабата критика.
   
Евангелията говорят, че от прободеното ребро на Господа изтекли кръв и вода. От медицинска гледна точка това явление говори за парализа на сърцето, т.е. за безспорна смърт. Но дори и да беше останал жив, у Иисус Христос, при недостатъка на въздух вследствие на плътно обвитата и пропита с аромати плащеница, прекратяваща достъпа на въздух, животът би се прекратил. Иисус Христос е бил слаб и измъчен и едва ли е бил в състояние да помръдне камъка, да възпроизведе вик и чукане, с което да изплаши стражата. Евангелията достатъчно подробно говорят за Христовите беседи: за радостта, с която Той изпълнил сърцата на Своите ученици, много повече, отколкото преди смъртта, когато обхождал села и градове и т. н. Прилича ли всичко това поне малко на опомнил се човек от припадък или смъртно болен летаргик? Наистина това бил жалък и изнурен болен, по отзивите на специалистите, който не е способен да направи две крачки с прободените си нозе, нито да вземе нищо в ръце, които са в същото състояние. Дори такъв противник на Христа, какъвто е Щраус, справедливо отбелязва, че подобен полумъртвец по-скоро може да разочарова, отколкото да вдъхнови такава могъща вяра, облетяла целия свят, покорила и най-силните царства, пробудила ентусиазъм на поголовно мъченичество у всекиго, който Го е видял – психологически е невероятно и невъзможно. Убедеността във възкресението на Иисус Христос апостолите запазили за цял живот. Ако това възкресение би било мнимо, то рани или късно би последвала действителната смърт на Иисус Христос, която би прекратила всяка дейност и намерения на апостолите. Точно обратното. Те с такава увереност и сила излезли на проповед, каквито не съществували у тях, докато бил жив Христос.
   
Най-устойчива и разпростанена и в наши дни е т.н. визионерна теория (visio – видение, привидение). Христос не бил възкръснал, но на учениците действително им се е сторило, че  видели оживелия и беседвал с тях Господ. Учениците дотолкова били пленени от личността на Иисус Христос, дотолкова се сродили с мисълта за идването Му и тези болезнени напрежения в очакване родили такава масова халюцинация, която те, поддали се на самоизмама, изложили в Евангелията.
          
 
Истина е, че и в историята, и в обкръжаващата ни действителност се срещат халюцинации както у отделни лица, така и масови, макар и последните да са твърде редки. Но халюцинациите се срещат у хора, които искат нещо да видят и чуят, които така са настроени, че с всичките си мозъчни центрове са готови да възприемат това, което така силно в напрежение очакват. Но нека се обърнем към Евангелията. Да се излъжеш, че виждаш нещо, което го няма, е също като да очакваш възкръсналия: да вярваш, че мъртвият ще възкръсне и че това ще стане скоро. Кой от апостолите е вярвал в това? Когато Мария Магдалина и другите жени отишли на гроба, те си мислели: „Кой ще ни отвали камъка от вратата гробни?” (Марк 16:3). Когато Мария Магдалина видяла Господа, не Го познала. Защо? Тя била уверена, че мъртви не възкръсват. Също и апостолите, когато им донасят новината: „Той възкръсна от мъртвите” (Мат. 28:7), „думите им се показаха празни и не им повярваха” (Лука 24:11). Тома не само не вярвал, като видял, но да убеди себе си, той трябвало да попипа с ръце ребрата Му (Иоан 20:27) – най-трезвата, най-убедителната проверка на факта.
   
Иисус Христос се явил на жените мироносици, на Петър, Лука и Клеопа, на десетте ученици, на единадесетте, дори на 500 вярващи и най-накрая на св.апостол Павел ...Как всичките те можаха да се измамят? Нима всред тях не се намери нито един човек с трезв и ясен ум, със здрави чувства и здрави нерви? Както потвърждават специалистите, халюцинациите по-често биват зрителни или слухови усещания, по-рядко се случва съединение между едните и другите, а съвсем редки са халюцинациите в областта на религиозните чувства и осезания. За да халюцинират заедно, в един и същи момент, всички тези три чувства макар и в по-малка степен у десет, единадесет човека и дори у 500, при това някой си да е поглъщал печена риба и мед, както говори Евангелието (Лука 24:42), такива халюцинации историята все още не знае.
   
И така, апостолите наистина видели възкръснаия Господ: историческият факт на Възкресението е без съмнение. Рационалистите не могат да разклатят евангелския разказ. Те само се опровергават един друг, а понякога и само отркито признават своето безсилие да се борят против Христа. Немският учен Де Ветте, който в течение на десетилетия бил начело на рационалистите, на смъртния си одър осъзнал, че „Събитието Възкресение, макар начинът му на извършване да е покрит с непроницаем мрак, е в действителност толкова несъмнено, както и смъртта на Цезар”. Когато полурационалистът Неандер прочел признанието на Де Ветте, сълзи бликнали от очите му. След това Неандер се заел с ново основно излседване на историческите доказателства за Христовто Възкресение и също го приел.
   
Като обсъждал достоверността на чудесата Възкресение и Възнесение, физикът Балуфур Стюарт казал: „Запазило ли се е в неизменение действието на известните сили в природата или то понякога е било превъзмогвано от висша сила? Несъмено е било превъзмогвано както при Възкресението, така и при Възнесението. Ние сме длъжни да изследваме очевидността на тези велики събития, което е изпълнено по най-достоверен начин: историята, повествуваща за тези събития, е издържала изпитания дотолкова добре, че всяко предположение за тяхна нереалност ни води към най-голямата нравствена и духовна бъркотия (неразбория)”.
   
Защо Иисус Христос след Възкресението Си не се е явил пред целия народ? Св. Иоан Златоуст обяснява въпроса с това, че появяването на възкръсналия Господ би било безполезно на иудеите и че ако можеше по този начин да ги обърне, без съмнение Господ не би им отказал това. Последствията от извършеното възкресение на Лазар говорят точно обраното: иудеите започнали да търсят случай да убият не само Иисус Христос, но и Лазар. Ако Христос след Възкресението Си се явил на иудеите, то те по един или друг начин биха решили за ново Богоубийство...
   
И така, Христос възкръсна от мъртвите. Най-силното доказателство за факта на Христовото Възкресение е този грандиозен прелом, който Той извърши в апостолите, а чрез тях в цялата вселена. На него се дължи цялата култура и през последните две хиляди години. Тази култура можела ли е да бъде поддържана от мечтата на 13 фантазьори? Те изменили цялата история. Без Христовото Възкресение ние нямаше да имаме никакво християнство и никаква християнска култура. Историята на света би възприела съвършено друго направление. Без живителни сили на християнската вяра древният свят би се разложил и загинал. Не е възможно да допуснем, че празното въображение е могло да донесе на себе си толкова велики и добри неща...
   
По такъв начин отпадат всички възражения против чудото на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Дори и най-краткият разбор на тези възражения изяснява тяхната несъстоятелност.
   
Но злата критика не се предава: „Дяволът се бори с Бога, а след битката с Него – със сърцата на хората” – казва векикият руски писател Достоевски. В нашето време е издигнато ново, вече напълно безпомощно възражение, но за злата и греховна воля то е много изгодно и приемливо: „Няма Бог. Христос като историческо лице не  съществувал. Нямало е и Възкресение. Евангелието е мит, т.е. измислица, която не се опирана на никакви действителни събития. То е преработка на древни езически митологии за легендарни богове”.
   
Преди всичко „критиците” са длъжни да знаят, че в езически митологии „умират” и „възкръсват” само богове (Озирис, Дионис), но не и в Богочовекът. А за това, че Христос е Богочовек, ние имаме неоспоримото свидетелство на Св. Евангелие. А освен Евангелията, ние имаме свидетелства от езичниците – противници на християнството. Така например Плиний, римският проконсул на областта Витиния и Понт в Мала Азия, в своето писмо до имератор Траян (около 112г.) пише: „... те (християните) се събират и пеят химни към Христос като към бог. Заклеват се да не лъжат, да не крадат, да не прелюбодействат”. Плиний не написал: „пеят химни на своят Бог Христос”, а написал именно „на Христос като Бог”, защото той знаел, че Христос за християните е не само Бог, но и човек. Съвременникът на Плиний, Тацит (около 115г.), един от най-точните историци, съобщава: „Христос по време на управлението на Тиберий бил наказан със смърт от прокуротора Пилат Понтийски”.
   
Множество свидетелства за Иисус Христос като историческа личност се намират в еврейската книта Талмуд. Наистина, тези свидетелства са написани със злоба и ненавист, наричайки Спасителя „отстъпник”, „назорей” и т. н. Немалко се говори в Талмуда и за чудесата на „нарозея”.
   
Особено ярки са свидетелствата на бившия гонител на християните – Савел, впоследствие – св. първовърховен апостол Павел. Истината на неговите свидетелства изобщо не е възможно да се оспори. Това го разбират и най-яростните врагове на християнството. „Силата на Павловите свидетелства е такава – говори един голям писател и мислител,– че ако дори не съществуваха други (свидетелства), ние бихме знаели с по-голяма точност, отколкото за много други исторически лица не само това, че Христос е съществувал, но и как е живял, какво е говорил, вършил, за какво е умрял и как е възкръснал”.
   
Истината за Възкресенито на Христа Спасителя се състои в това, че Боговочовекът възкръсна. Той възкреси възприетата върху Себе Си човешка плът и по този начин преобрази човешкото естество в духовно, божествено, за вечен живот с Бога. В това се състои и победата на Спасителя над смъртта заради целия човешки род.
   
„Телесното възкресениа на Спасителя от мъртвите е исторически и реален факт” – казва един известен православен мисионер и посочва следните факти по ред:
1. Христос предказал Своето Възкресение (Мат. 16:21, 20:19, Марк 9:9).
2. Възкръсналият Христос Сам свидетелства за това събитие (Лука 24:46).
3. Иисус Христос се явява във видим образ:
а) на Мария Магдалина сутринта в дена на Възкресението (Марк 16:9);
б) на жените мироносици на връщане от гроба (Мат. 27:9-11);
в) на Симон Петър, в близост до Йерусалим (Лука 24:34, 1Кор. 15:5);
г) на двама ученици на път за село Емаус (лука 4:13-15);
д) на апостолите вечерта в деня на Възкресението (Иоан 20:19);
е) на всички апостоли след една седмица (Иоан 20:26);
ж) на 7 от учениците Си след няколко дни при Тивериадско море
(Иоан 21:1-2);
з) на 11-те ученици, на планина Галилея (мат. 28:16:17);
и) на 500 вярващи (1Кор. 15:6);
й) на Своя брат „по плът” – Иаков и на всички апостоли (1Кор. 15:7);
к) на всички апостоли, по време на Възнесението Си на Елеонската планина (Лука 24:26-51);
л) на свети апостол Павел (1Кор. 9:1 и 15:8);
м) на св. първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 7:55);
н) на св. апостоли в продължение на 40 дни, до Възнесението Си, като им обяснява Царството Божие (Деян 1:3).
4. Яде с учениците си (Лука 24:42-43).
5. Показва ръцете и нозете Си с раните от приковаването им на кръста (Лука 24:40).
6. Дава наставления (Мат. 28:18-20, Марк 16:15-18, Лука 24:27, Иоан 2:22:23 и 21:15-19).
7. Пътешества с апостолите (Лука 21:15).
8. Покланят Му се жените мироносици и 11-те ученици (Мат. 28:9, 17).
9. За възкресението на Христа говорят ангелите (Мат. 28:5-7, Марк 16:6-7, Лука 24:5-7).
10. Това събитие го потвърждават и римските войници, които са били на стража при Гроба (Мат. 28:11).
11. Апостолите наричат себе си свидетели на Христовото Възкресение (Деян. 2:32 и Деян. 10:29-41) и този действителен исторически факт те повтарят в основата на цялата си проповед (Деян. 2:22-24, 3:26, 4:10, 10:39-40). И в същото време е особено показателно, че апостолите не излагат самия момент на Христовото Възкресение. Така и говорят: „... което сме чули, което сме видели с очите си.. и което ръцете ни са попипали... и ви възвестяваме” (1 Иоан 1:1-3). Никой не е могъл да види самия момент на Христовото Възкресение. Дори войниците, пазещи гроба, не видели самия момент на Възкресението, тъй като Възкръсналият Христос бил невидим за тях. Това също и апостолите не могли да видят. Те се скрили и заключили в една къща „поради страх от иудеите”. Ето защо нито в едно от четирите Евангелия няма описание на самия момент на Възкресението, макар и подробно да са изложени всички събития преди Възкресението и всички събития след Възкресението.
    
Но ние знаем, че ако Христовото Възкресение беше измислено, а авторът, колкото и да е бил гениален, никак не би пропуснал кулминацията и смисъла на своето съчинение. Той така или иначе и дори непременно би се докоснал в своето изложение до самия момент на Възкресението, защото от това се нуждае същността на нашата човешка природа.
    
Но апостолите не направили това. И това е най-висшето доказателство за истинността на техните свидетелства. Защото те не са писатели съчинители, не използват хитрини, а са обикновени, под въздействието на Свети Дух,  действителни свидетели на истинското събитие на Христовото Възкресение и на цялата евангелска история.
   
Самите апостоли говорят: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра”. „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрели стана начатък” (т. е. Той е началото на нашето бъдещо възкресение  -  1Кор. 15:14-20). Само тогава апостолите и първите християни тръгнали на смърт, когато се убедили в действителността на Възкресението на Спасителя – в Неговата победа над ада и смъртта.
   
Само с такава убеденост те могли, както говори поетът, „... на смърт да отидат и химни да пеят, и без треперене да гледат в устата на гладния звяр”.
    
И така, чудото Възкресение Христово е истински факт.
    
Х Р И С Т О С    Н А И С Т И Н А    В Ъ З К Р Ъ С Н А!

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ