С дълбока болка, но и със съзнание за пастирска отговорност, пиша тези редове като православен свещеник, за да засвидетелствам истината, запечатана в Светото Писание, съхранена от Светото Предание и потвърдена от хилядолетната практика на нашата свята Православна Църква: че кремацията е несъвместима с православната вяра.

Все по-често съм питан защо Църквата отказва опело на кремирани. Все по-често хора в скръб, объркани от светски аргументи за "практичност", "по-евтино", "по-хигиенично", се изкушават да последват този чужд и пагубен езически път. Съвестта ми не ми позволява да мълча.

Библейска основа: тялото като храм Божи
Човешкото тяло не е вещ. Не е товар. Не е "куха обвивка". То е свещено, осветено чрез Тайнствата, и достойно за почит дори след смъртта. Св. ап. Павел е категоричен:
"Не знаете ли, че телата ви са храм на Светия Дух, Който е във вас...? Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии."
(1 Кор. 6:19-20)

Възкресението на Христос е телесно - Той възкръсна с тяло, влезе при учениците през заключени врата, яде с тях, позволи да го докоснат. Това е основата на нашата вяра - възкресение на тялото, а не на "духа" само:
"Ако пък няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е възкръснал… напразна е вашата вяра"
(1 Кор. 15:13-14)

Когато ние погребваме телата, ние изповядваме, че очакваме тяхното бъдещо възкресение. Когато ги изгаряме, ние - волно или неволно - отричаме тази надежда, по примера на древните езичници, които не вярвали във възкресението.

Светите отци за почитането на телата

Св. Йоан Златоуст пише:
"Да почитаме тялото, защото то е съработник на душата в добродетелта. Тялото не е враг, а съратник. И след смъртта то ще възкръсне и ще бъде прославено."

Св. Йоан Дамаскин в "Слово за усопшите":
"Погребваме телата със сълзи, но с надежда. Защото тялото се сее в тление, възкръсва в нетление… Не бива да го горим, защото Бог ще го възстанови."

Св. Ириней Лионски:
"Как ще възкръсне изгореното? Да не би да отнемем от Бога способността да възстанови разрушеното от Него? Но защо да Го предизвикваме с такова богохулно дело?"

Каноничното учение на Църквата

Макар и в древните канони да не се споменава директно "кремация", защото тогава тя е била чужда на християнството, Църквата през ХХ век категорично я отхвърли, когато започва нейното въвеждане от безбожни режими и секуларни структури.

Св. Синод на Българската православна църква приема решение, с което се отказва опело на кремирани.

Правило 7 от светия Гангърски събор също косвено осъжда презрението към телата:
"Ако някой, по лъжливо смирение, отхвърля почитането на телата на починалите, нека бъде анатема."

Духовна трагедия

Когато християнин избере кремация, той отрича чрез дело това, което е изповядал с уста - в Символа на вярата:
"Очаквам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век."

Когато роднини на покойник решат да го кремират, те лишават душата му от последното свидетелство на Църквата - църковното опело, молитвата, упованието.
Когато държавата и обществото започнат да насърчават кремацията, това е белег, че се руши свещеното в човека.

Призив към вас, братя и сестри в Христа,
Аз, недостойният свещеник Васил Василев, от душа ви моля:
Не се поддавайте на натиска на "модерността". Не предавайте телата си на огън, преди да сте се предали в ръцете на Бога.
Погребвайте телата с вяра и любов. Украсете гроба с кръст, с молитва, с памет. Това е и вяра, и култура, и човещина.
"Блажени мъртвите, които умират в Господа..."
(Откр. 14:13)

Да не лишаваме душите на нашите покойници от това блаженство!

С цялото си сърце и с отговорността, която носи всяко свещеническо слово, изповядвам:
Кремацията не е за християнина.
Погребението - смирено и с вяра - е единственият благочестив път.

Ваш в Христа,
отец Васил Василев, Шумен