- Ами, тогава, започвай да се бориш с нея.

 

 

Познатото на мнозина твърдение „аз нося Бога в душата си" е само едно от тривиалните оправдания на ежедневните проявления на леността. Само че не на онази леност, произхождаща от принципа „и така ще мине", а другата: нежеланието да се разделиш с телесните удобства и наслаждения.

 

За да изглежда всичко „ефектно", за да се носи аромат на скъп парфюм, за да проблясват изящни скъпоценности, а в гардеробите ни да изпъкват дрехи с емблемите на скъпи фирми, тогава обикновено леността отсъства. Възторженото „ах" от страна на приятелки, или „готин си" - от колеги, е неудържим стимул.

 

Не чувствате да ви липсват сили, намирате средства, работните дни не ви изглеждат прекомерно дълги.

 

Но рече ли свещеникът да ви посъветва да си купите молитвеник и да започнете да се молите ежедневно и последователно, пък също и на църква да ходите, тогава изведнъж става ясно, че не ви стигат нито времето, нито средствата, нито даже здравето.

 

Интелектуалният тип аргумент от толстоевски тип, с който сме свикнали да се оправдаваме, че носим Бога в душата си и че като напреднали цивилизационно същества не се нуждаем от посредник в лицето на духовник, развращава не само душата, но и тялото. Пък и няма как другояче да се получи! Вярно, че молитвата изисква усилия, и то немалки. Нашият народ си има едно мъдро наставление по този въпрос, с което е трудно да не се съгласиш. Ето как звучи то:

 

Три са най-трудните дела в живота. Първото: да си плащаш дълговете. Второто: да се грижиш за престарели родители. Третото: да се молиш на Бога.

 

Духовната леност е нещо заразително, разпространяващо се повсеместно и темповете на нейното разпространеняване по нищо не отстъпват на тези на свинския или птичия грип. В семейства, където представата за Бога и вярата се свежда единствено до разсъждения по морално-етични проблеми и където Библията е само красива книга, положена върху лавицата, а иконата - декорация на жилището, не след дълго духовната леност ще зарази и онези, които считаме за свои наследници.

 

Следващото поколение в такива семейства непременно ще замени книгата на Словото Божие с популярните й синтезирани изложения в картинки, а редом с иконата ще бъде окачен стенен календар за поредната година, от който ще ни гледа шаманска маска или синкав конник.

 

Мъчим се даваме интелигентни обяснения на духовната леност, да внасяме в нея философски, социален, че даже и политически смисъл. Подобни понятия от рода на толерантност, синкретизъм, космополитизъм, глобализация (и още десетки като тях) съвсем не са научни определения, продукт единствено на съвременния интелект, характеризиращи индивида и обществото. Не, те съвсем не са това. Всяко от тях произлиза от елементарното, примитивно желание да оправдаеш собствената си духовна леност.

 

Леността сама по себе си е проява на вялост и бездействие. С нея можем да се справим сравнително лесно. Можем да се избавим от нея чрез примери и наставления. Ето, да речем, мъдрият Соломон съветва своя брат да вземе пример от мравката: „Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?" (Прит.6:6-9).

 

За вразумление при леност може да бъде от полза да обясниш на ленивеца, че е в тежест и ненужен за окръжаващите. Сравнително добър лек е да внушиш на ленивеца, че е просто глупав и малоумен:

 

„Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек; и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила. И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих" (Прит.24:30-32).

 

Може, естествено, да потърсим и по-радикални, своего рода хирургически методи за избавление от този порок, но не тях ще коментирам тук, предвид разцвета на духовната леност през призмата на младежките възприятия. Който иска да се запознае с рецепти, го насочвам директно за справка в една книга с подходящото и практично заглавие: „Домстрой" (Книга от XVI в., описваща руските битови и семейни правила; в наши дни заглавието се използва в преносен, отрицателен смисъл с идеята за патриархално семейно устройство при безусловното подчинение на главата на семейството - б.пр.). Има и едно още по-действено средство: разпитайте своите баби и дядовци кой им е помогнал да се избавят от греха на леността...

 

Най-лошо е, когато леността ви овладее като порок. Тя, както и пиянството, се превръща вече в симптоматично духовно заболяване, което хората се опитват с всевъзможни оправдания и обяснения да крият от останалите. Но това прикриване не може да бъде успешен подход, защото няма нищо тайно, което да не стане явно, казва Писанието, а оправданието води до разпростиране на греха и става причина и за други, съвсем не богоугодни, дела. Цялата мъчителна потиснатост на съвременното ежедневие, всички перипетии, с които днес се сблъскваме и в личния, и в обществения живот, се явяват на практика последствия от опитите да оправдаем духовната леност.

 

В крайна сметка леността ни води до едно ужасно желание: да се освободим от необходимостта да мислим, да взимаме решения и да носим отговорност за тях.

 

Резултатът е печален, както в известната руска пословица:

 

- Мързел, отвори и излез, ще изгориш!

 

- Може и да изгоря, но няма да отворя...

 

 

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 

източник: bg-patriarshia.bg