...Искам да кажа, че лукавият има власт върху хора, които не са духовно "бронирани", да променя действия, като това на зрението. Да прави така, че чрез зрението човек да вижда неща, които не съществуват, като съществуващи, като образи.

 

В Отечника се споменава за едно манастирско братство със 100 монаси, и при това почитани. Всички ги считали за свети и изключителни. И веднъж един благочестив човек бил навън и гледал манастира. Дошъл един минувач и му казал: "Виждаш ли този манастир? Монасите са свети. Е, ще видиш, след няколко дни няма да има нито един тук. Ще ги разгромя, ще ги разпръсна." И изчезнал.

 

Явно, те са вярвали на своите помисли и на своя разум, не са били опитни в борбата, не са знаели. И им се появили ято птици над манастира, нависоко, и наизлезли монасите да се порадват на тази гледка. Но направил така, че очите на половината да виждат птиците бели, а другите - черни. И започнали да им се възхищават. Едните казвали: "Какви хубави бели птици!", а другите: "Не, черни са". И започнали да се карат, да си разменят тежки думи и накрая се разпръснали. В един момент двама от братята, които спорели, и за малко не се стигнало до фатален изход, дошли на себе си и разбрали кой им е скроил този номер.

 

Така че, далеч от това, което се казва видение, далеч от гледачки, врачки, от предсказатели, от сънища. 

 

Далеч от всичко това." - Св. Паисий Светогорец