Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
2. Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
3. Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;
4. сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.
5. Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
6. Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
7. то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
8. Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
9. Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
10. Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
11. Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?
12. Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
13. Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
14. и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
15. Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
16. Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
17. Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
18. Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
19. от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
20. и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
21. Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
22. Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
23. страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
24. Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
25. Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.
26. Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
27. Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
28. против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
29. Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
30. Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
31. Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
32. Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
33. Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
34. виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
35. Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
36. На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
37. не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.