Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
2. Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
3. Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
4. Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.
5. Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
6. Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
7. Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
8. Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
9. някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
10. И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
11. но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
12. едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
13. Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
14. Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
15. И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
16. и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
17. Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.
18. Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
19. ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
20. и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21. Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
22. защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23. Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
24. При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
25. Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.
26. Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.
27. Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;
28. употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
29. настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
30. Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
31. Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
32. ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
33. ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?