Всякой приятел може да каже: “и аз се сприятелих с него”. Но има приятел само по име приятел.
2. Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?
3. О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?
4. Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.
5. Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.
6. Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.
7. Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;
8. от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;
9. може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: “пътят ти е добър”, а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.
10. Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.
11. Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец - за война, с продавач - за размяна, с купувач - за продажба, със завистлив - за благодарност,
12. с немилосърден - за благотворителност, с ленивец - за всяко дело,
13. с годишен наемник - за свършека на работата, с ленив роб - за много работи.
14. На такива не се осланяй при никое съвещание,
15. но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,
16. който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.
17. Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;
18. душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.
19. Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.
20. Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие - съвет.
21. Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, - а винаги езикът господарува.
22. Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.
23. Някой се изхитря в речите, а бива омразен, - такъв ще си остане без всяка прехрана;
24. защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.
25. Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.
26. Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.
27. Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.
28. Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.
29. Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.
30. Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай;
31. защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.
32. Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,
33. защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;
34. от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.