Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,
2. и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
3. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
4. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
5. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?
6. Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:
7. с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
8. Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
9. Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
10. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.
11. Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;
12. и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.
13. В някое време и в ръцете на лекарите има успех;
14. защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.
15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!
16. Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
17. горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;
18. защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
19. Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
20. Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
21. Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
22. Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: “мене вчера, а тебе днес.”
23. С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.
24. Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
25. Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
26. Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.
27. Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
28. насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
29. Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
30. шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
31. сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
32. Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
33. който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
34. с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;
35. той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
36. Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
37. без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
38. и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
39. но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.