Началнику на хора. Кога се зора сипва. 
Псалом Давидов.
Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3. Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.
4. Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5. На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6. към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7. Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8. Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9. “Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден”.
10. Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11. Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12. Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13. Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14. разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15. Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16. Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19. делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21. избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа;
22. спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23. Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24. Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25. защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26. За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27. Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28. Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29. защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30. Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31. Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32. ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.