Началнику на хора, Идитуму. 
Псалом Давидов.
Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3. Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4. Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5. кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6. Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7. Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8. И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9. Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10. Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11. Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12. Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13. Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14. Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.