Отговори Иов и рече:
2. слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3. Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4. И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5. подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6. Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7. Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8. Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9. Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10. Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11. Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12. Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13. Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14. пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15. Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16. Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17. макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18. Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19. И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20. Присмехулци са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21. О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22. Защото краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен.