Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
2. Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
3. Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4. Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
5. Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
6. Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо - ужас,
7. яките му щитове - великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
8. един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
9. един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
10. Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
11. от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
12. от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.
13. Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.
14. На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.
15. Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.
16. Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.
17. Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.
18. Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.
19. Желязото смята за слама, медта - за гнило дърво.
20. Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.
21. Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.
22. Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.
23. Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;
24. отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.
25. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;
26. на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.