СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ИОВА
Глава 4
И отговори Елифаз Теманец и рече:
2. ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3. Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4. твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5. А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6. Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища - твое упование?
7. Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8. Както съм виждал, които са орали нечестие и сели зло, него пожънват;
9. от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10. Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11. силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12. И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13. Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14. мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15. И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16. Той застана, - но аз не разпознах образа му, - само облик беше пред очите ми; тихо веене, - и аз чувам глас:
17. човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18. Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19. толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20. Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21. Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
2. ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3. Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4. твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5. А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6. Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища - твое упование?
7. Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8. Както съм виждал, които са орали нечестие и сели зло, него пожънват;
9. от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10. Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11. силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12. И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13. Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14. мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15. И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16. Той застана, - но аз не разпознах образа му, - само облик беше пред очите ми; тихо веене, - и аз чувам глас:
17. човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18. Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19. толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20. Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21. Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42