Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2. Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3. Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4. Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5. Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, -
6. нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8. нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, -
10. нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11. защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12. това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13. Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14. какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15. Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16. Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17. Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19. Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, -
20. чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21. Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23. защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25. Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26. Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27. прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28. Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30. Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31. Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32. Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33. Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34. щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36. щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37. щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38. Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39. ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40. нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик - къклица.
Думите Иовови се свършиха.