СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ИОВА
Глава 30
А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2. И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3. Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4. късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5. Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6. за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7. Реват между храстите, врат се под тръните.
8. Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9. Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11. Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12. Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13. А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14. Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15. Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16. И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17. Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18. С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19. Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, - стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23. Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24. Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25. Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26. Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27. Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28. Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29. Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30. Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31. И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми - глас плачевен.
2. И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3. Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4. късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5. Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6. за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7. Реват между храстите, врат се под тръните.
8. Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9. Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11. Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12. Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13. А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14. Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15. Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16. И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17. Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18. С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19. Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, - стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23. Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24. Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25. Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26. Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27. Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28. Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29. Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30. Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31. И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми - глас плачевен.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42